Public Republic Art Studio

Artist of the Week– Албена Маркова

27 юни, 2011 от · 5 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Виолета Петкова с Албена Маркова

Albena Markova

Албена Маркова: „Вдъхновението е любов. Любов към това, което правиш, любов към някого, нечия любов към теб.”

Казвате, че фотографията е диагноза. Какви са „ симптомите”, които Ви наведоха на мисълта, че тя ще навлезе в живота Ви и ще придаде нов смисъл на Вашето съществуване?

Първият сериозен симптом беше, когато осъзнах, че виждам света във фреймове. Търся кадъра във всеки един момент, с каквото и друго да се занимавам, дори и да нямам апарат под ръка.

bg albenamarkova

Постепенно всички други дейности в живота ми отстъпиха пред фотографията. Нищо несвързано с нея не е в състояние да ми задържи вниманието задълго.

bg albenamarkova

Говорите за фотографията като начин на комуникация. Бихте ли ни казали повече за тази концепция? Какъв вид общуване предлага фотографията, каквото не бихме могли да осъществим с друг вид изкуство?

Мога да цитирам – A picture is worth a thousand words – Снимката струва колкото хиляда думи.

bg albenamarkova

Във фотографията има концентрирана информация. Само с един поглед си завъртян от водовъртеж от мисли, чувства, въпроси, отговори.

bg albenamarkova

Щом един кадър може да те накара да се усмихнеш, разсмееш, натъжиш, разплачеш, вдъхновиш, заредиш, замислиш, фотографът си е свършил работата перфектно.

bg albenamarkova

В този смисъл, фотографията е най-директният тип общуване. Най-бързо и ясно можеш да предадеш послание или да изкажеш себе си.

bg albenamarkova

Какви умения трябва да притежава един фотограф и “разказвач” на визуални истории?

За да умееш да разказваш, трябва преди всичко да умееш да виждаш, след това да го преосъзнаеш и накрая да го облечеш в себе си – в собствените си представи за светлина, цвят, форми, композиция, акцент.

bg albenamarkova

Добрият разказвач, в която и да е сфера на изкуството, се отличава преди всичко с уникален усет за света около него и с наличието на собствен стил за представяне на своето виждане.

bg albenamarkova

Ако един фотограф може да бъде разпознат в океана от снимки, той вече е надскочил посредствеността. А ако успее да грабне и с разказ и въздействие – това вече го слага в категорията на майсторите.

bg albenamarkova

Откъде идват идеите Ви за създаването на конкретна снимка?

Идеите за всичко, не само за фотография, са някъде там… В едни други измерения, не по-малко реални от общоприето съществуващото.

petratouromiou

Имам собствена теория за това. Както дробовете ни са органи на дишането и не произвеждат въздух, така и мозъкът ни е орган, една съвършена антена, която улавя посланията от едни други нива – мисли, идеи, закони, принципи. От отделния индивид се иска само съзнанието му да бъде настроено на нужната честота.
Нищо не се заражда в мозъка ни, то просто идва в един подготвен ум.

bg albenamarkova

Какво е вдъхновението? Техника, която се отработва постепенно с течение на времето или специфично усещане, заложено вътре в нас?

Вдъхновението е любов. Любов към това, което правиш, любов към някого, нечия любов към теб. Само тя може да отвори онези врати, през които минава божественото докосване.

bg albenamarkova

Къде е границата между фотографията и естетиката в ежедневния ни живот? Блуждае ли индивидуалността между реалното и въображаемото?

Функцията на фотографията, поне като първоначален замисъл, е била да отразява действителността.

Но дали всеки вижда и усеща нещата по един и същ начин? Ами ако колбичките в нечие око са подредени малко по-така? Дали той вижда същите цветове, както човека до него?

bg albenamarkova

Освен това хората с различна степен на съзнание виждат различни неща, човек вижда това, което му е обяснено, това, на което е научен, това, за което вече има понятие в ума си.

Има една мисъл на Оскар Уайлд – „Защо вините тези хора, че са лоши, вижте колко са грозни градовете, в които живеят”.

bg albenamarkova

Аз съм убедена, че има магическа връзка между това, което се запечатва и създава като фотография и живота около нас.

Какво имам предвид – ако фотографите в една страна масово снимат и отразяват грозотата, недоимъка, мизерията, ако тиражират нещастието, то неминуемо това се отразява в егрегора на дадения народ, създават се едни грозни виртуални градове и това неминуемо обратно въздейства към все по-голямо задълбочаване на нерадостното съществуване, а от там до всички беди и злини.

bg albenamarkova

И от друга страна, една позитивна, наситена с живот фотография би допринесла за повдигане на общия дух и от там за пренастройване на егрегора на една по-щастлива вълна. Това е само един отделен пример.

Моята позиция, на която се гради цялото ми творчество, е мултиплициране на красивото, мистичното, магичното.
Ако денят на някой е станал по-хубав след ровене из снимките ми – това ми стига, аз съм си изпълнила мисията.

bg albenamarkova

Няма реално и въображаемо – те преливат едно в друго. Съществуват заедно и постоянно. Веднъж уловени, мисъл или желание, е въпрос на време и воля, да изкристализират през воалите. „Както горе, така и долу.” Видимият и невидимият свят са едно цяло.

Poppies

На какво Ви научи контактът с природата? Имате ли предпочитания към пейзажни и морски фотографии?

Да, определено имам предпочитание към пейзажна или така наречената аутдор фотография. До скоро хората ми пречеха и изобщо не желаех да ми влиза човек в кадър. Сега вече започвам да откривам и предизвикателството да се снимат хора.

Snow Popcorns

А контакт с природата имам от дете, за щастие не съм си прекарала детските години само сред бетон и асфалт.

The Hunting House

Летата при баба и дядо – къщата ни беше в самия край на града и от нас започваха нивите и планината, търкалянето в узрелите жита (и през ум не ми беше минавало, че може да има змии), венците от юнски цветя, брането на диви ягоди по близките хълмове – това са преживявания и спомени, които са карвирани в съзнанието ми. Сигурно от тогава ми е останало постоянното желание да съм сред природата и стремежът към връщане към едно по-безметежно и волно съществуване.

Winter Tales

Градът ме измаря, дразни, товари, ако не съм някъде да снимам, аз просто си стоя у дома – приятелите ми знаят колко е трудно да ме извадят навън дори и за едно кафе.
Последните години развих непоносимост към лудницата по улиците.

И планината, морето, полето са моето спасение. Поне за глътка истински живот.

Защото ние, хората, сме едно цяло с природата, всичко останало ни е насилствено наложено и е неестествено, в противовес с истинската ни същност – това е моят урок от безкрайните ми скитания.


Какви са бъдещите Ви планове и очаквания в професионално отношение?

В последно време се насочих към снимане на хора, нещо абсолютно нетипично за мен. Има очарование и в този жанр, стремежът ми е да постигна същото ниво както при пейзажната фотография.

А очаквания, или по-скоро мечти… ами… Реката Ли в Китай, Кашмир, Патагония, Нова Зеландия, някъде по полярните области, Непал, Хималаите, Индонезия – това са все картини, които искам да пресъздам.

Но все още нямам идея как би могло да се осъществи това. Подобни дестинации изискват сериозна финансова инвестиция, за това се искат спонсори, а аз още не съм се научила как се намират такива.

Снимки: Албена Маркова

„С фотография се занимавам от 2006 г. – есента на същата година в Родопите беше избухнала феерия от цветове – най-красивото нещо, което бях виждала до този момент в живота си, и буквално забравих защо бях отишла там.
Сърцето ми остана тогава в тази планина, и до ден днешен постоянно се връщам, за да си го търся.

За няколко години фотографията измести всичко останало от живота ми на заден план. Изпитвам донякъде съжаление, че толкова късно я открих за себе си. Винаги съм знаела, че мога да снимам, но ми е било всячески втълпявано, че е едва ли не занимание за избрани.

Понастоящем снимките са единственият ми начин на комуникация с останалия свят. Всякакви други дейности ми се виждат безмислени и губене на време. Не, че не ми се налага да ги преживявам, но преминават като насън, единствено се чувствам себе си, жива и пълноценна, когато снимам и когато създaвам крайния резултат.

Фотограф, това не е професия, това е диагноза!”

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Модерни времена

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Ели // 27 юни, 2011 //

    Браво, Албена! Радвам се, че преди време открих твоето изкуство!

  • Rafique Ahmed // 27 юни, 2011 //

    Great photographer. I like your work.

  • Константин // 27 юни, 2011 //

    .

    Всички се възхищават от фотографката, а никой – от журналистката. Странна работа.

    .

  • Venera Naydenova // 8 юли, 2011 //

    Невероятни фотографии, сигурна съм че и в някои хора ще намерите красотата и любовта и ще ги предаде с работата си,за да можем да ги видим и ние!
    Успех във всичко!
    Венера

  • Албена Маркова // 6 мар, 2012 //

    Благодаря за хубавите думи!

Коментирай