Public Republic Art Studio

Неделя, 15 май 2011

16 май, 2011 от · Няма коментари

Иван Христов

7.

В Назарет посетихме църквата, в която Дева Мария е получила вестта, че ще роди Исус. Точно пред църквата видяхме едно странно съоръжение, направено само от метални тръби и наподобяващо храмова постройка. Обясниха ни, че преди време местните мюсюлмани са искали да построят джамия до това свещено християнско място. Започнали строежа, но не получили разрешение да го довършат. Оттогава тази метална конструкция е останала да стърчи с името „Невидимата джамия”. Трябва да призная, че въпреки с невидими стени, джамията излъчваше святост. За разлика от хълма Голгота, където православната църква бе сложила ръка, то в църквата на благата вест всичко беше католическо. Изобщо, Израел прилича на малък куфар, в който можеш да видиш разделението на света. На горния етаж на тази внушителна катедрала имаше множество образи на Божията майка. Те бяха изработени по поръчка на различни страни като САЩ, Франция, Русия и т. н. в зависимост от характерната им представа за Дева Мария.

На брега на Галилейското езеро посетихме църквата, в която Исус и Петър са служили. След кратка историческа беседа на нашия гид трябваше да събуем обувки и да стъпим в езерото, така както е направил нашият велик предшественик. Аз обаче, не се престраших. Върнахме се в Тел Авив на свечеряване и бързо се подготвихме за прощалната вечеря, която се състоя в един чудесен рибен ресторант на брега на Средиземно море. По време на вечерята имаше много целувки, прегръдки и размяна на стихосбирки. Организаторите на фестивала от поетическото дружество „Хеликон” подариха на всички участници по един книгоразделител във формата на митологично дърво. Навярно онова дърво, привързано над кръстовището в Яфа, символ на еврейския народ, който има корени в небето.

Рано сутринта се отправих към летище Бен Гурион. Докато самолетът излиташе в ушите ми зазвуча онзи мъжки глас от нашия пърформанс, който отброяваше – десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно, Излитанееееее! Когато се отлепих от тази свещена земя, се замислих – Защо всъщност не се престраших и не влязох в Галилейското езеро? Ами ако бях останал на повърхността? Представяте ли си – каква голяма отговорност пред човечеството! Довиждане приятели! Довиждане Израел! Дано животът ми бъде достатъчно вълнуващ и достатъчно съдържателен, за да мога да ви видя отново!

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай