Public Republic Art Studio

Сряда, 11 май 2011

12 май, 2011 от · Няма коментари

Иван Христов

3.

„Турският кораб “Мави Мармара” бе щурмуван от израелски командоси през май 2010 заради неразрешен опит да акостира в Газа. Корабът беше част от флотилия, която се опита да пробие блокадата, наложена от Израел срещу режима на Хамас. Израелски командоси пресрещнаха корабите на 31 май и влязоха в сблъсък с пропалестинските активисти на “Мави Мармара”, при което загинаха 9 души.”

btv новините

Всички бяхме събрани в кръг в средата на сцената. В левия ъгъл Али четеше своята поема „Мармара”:

Имам море в духа си,
Твоята кръв е корабно платно.
Една звезда се измъква към мен,
В тъжен момент на прилив,
От заложническия танц на морето,
Придружена от лишената от свобода вълна на зората…
Една звезда блестеше и въздигна тази поема,
Шепнейки име, което да се люлее и
Думи, които да се кажат:
”Аз съм тук, и той съм аз, роден от мен.
На неговата мъченическа смърт,
Нашето мълчание отговаря.
За нас той е сълзите на новородено,
Славата на мъченик,
Рози загубили аромат в плача на ранените вени “.

И поемата на Али имаше лайтмотив – „Мармара”, който всички ние повтаряхме. Но на мен повече като че ли ми хареса стиха: Рози загубили аромат в плача на ранените вени. Този стих се запечата в съзнанието ми и остана като моя спомен за Али. След като израелско-палестинският поет завърши четенето на екрана зад нас се появи дервиш, който се въртеше в кръг по характерния дервишки начин. Това беше знак да се прегрупираме и да започнем да играем в следващия епизод – поемата на турския поет Гьокченур Челебиоглу „Балконът на кулата”:

“Не ме е страх от мъртвите” каза мъжът, “Нищото,
скакалецът, скачащ върху месестата част на лятото, внезапен дъжд,
червено-мравешкия цирк в сянката на камък.
Липсата на думи ме кара да се страхувам много повече.
Така че, аз пиша. Безкрайно пиша. Аз пиша по същия начин,
по който изградих тази кула
на мястото на стария кладенец. Този проклет кладенец,
в който баща ми падна и си счупи врата.”

Поемата на Гьокченур разказваше за парадоксалния случай, в който бягайки от страховете си, попадаме в собствения им капан. За да избегне участта на баща си, пропаднал в кладенец, синът издига кула, от която скача и умира по същия начин. Но главният герой в тази поема е страхът. Страхът, от който всички ние се опитваме да избягаме. Страхът от липсата на думи. За да представим по-добре поемата използвахме една пишеща машина. Гьокченур можеше да чете, да поизнася думи само когато аз натисках клавишите на машината. Той се опитваше отчаяно да се освободи от тази ситуация, да намери начин да постигне независимо слово. Накрая, взе един микрофон и произнесе следния стих:

Зад вятъра се криеше страх, подушващ жената.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай