Public Republic Art Studio

Вторник, 10 май 2011

11 май, 2011 от · Няма коментари

Иван Христов

2.

Яфа – старият град на Тел Авив! Водач в нощната разходка из Яфа ни беше израело-палестинският поет Али Мауаси. Започнахме от иврито-арабския театър, който е поместен в най-старата сграда в града, от отоманския период. В миналото тя е била фабрика за правене на сапун, днес в нея се помещава театъра. Част от помещенията към главната улица са празни и в тях обитават само прилепи, вероятно за да напомнят за военния конфликт в региона. По-нагоре попаднахме на бар Аладин, намиращ се в една бивша джамия, нещо което видимо не се харесваше на нашия водач.

На въпрос на сръбската поетеса Ана Ристович за предназначението на живописните балкони, които стърчат от всяка сграда, Али отговори, че по времето на османската империя те са служили като единствен достъп до публичен живот за женската част от населението. На върха на хълма видяхме дърво, което се издигаше над земята. Дървото беше посадено в каменна саксия, прихвата с метални въжета в средата на едно кръстовище. Разбрахме, че то е символ на израелския народ, който има своите корени на небето, но не и на земята. След ядене на най-вкусните дюнери на света и пиене на малко арак завършихме вечерта в хотела. На сутринта работата върху пърформанса започна с поемата „Лице в лице” на Ана Ристович. По едно време поетесата шепнеше:

ставам ли отговорна за
това което не съм
и за това, което може да стана.
Всяка дума се спуска бавно
като върха на иглата,
търсещ точното разстояние от кожа и сърце.

За представянето на нейната поема използвахме ролетки. Идеята беше да немерим „точното разстояние”. Ние обикаляхме по сцената и измервахме всевъзможни дистанции, докато Ана стоеше в средата с гумени ръкавици и напръстници. На екрана зад нас вървяха кадри със страниците от бившия югославски паспорт на писателката, върху които тя беше записала собственоръчно различни истории, свързани с преминаването на граници. Спомням си, че на една от тях имаше долу-горе следната шега:

За преминаване от Република Сърбия към Република Хърватска се допускат хора с номер на обувката не по-голям от 41.

Друга страница беше скъсана и зашита точно между печатите на Сърбия и Словения. Ана беше живяла в Словения и трудно приемаше факта, че е живяла в друга страна. Въпросът с границите беше доста актуален и в Израел. Самият Йерусалим беше разделен на мюсюлманска, християнска и юдейска част. От Дана Любински разбрах, че ако юдеин попадне в мюсюлманската част може да бъде убит. Като човек от Балканите, аз напълно разбирах за каво става въпрос. Следва анализ и постановка на поемата „Мармара” от Али Мауаси.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай