Public Republic Art Studio

Из “Кралска кръв”

1 май, 2011 от · Няма коментари

Юлия Спиридонова-Юлка

dark
Photo: Vikkodamus

Пролог

Бурето ситнеше към Малката зала и проклинаше. Извикаха го по средата на вечерята, а той мразеше да го прекъсват, когато се храни. Прякорът си Бурето получи още през първата година в Манастира на науката и вече никой не помнеше истинското име на учения.

Залата беше полутъмна. Не си бяха направили труда да запалят факлите по стените, само върху каменната маса горяха няколко свещника, но не златни, моля ви! Бяха най-обикновени, от онези, които използваха в кухнята.

Бурето пристъпи напред. Опита се да огледа лицата на учените около масата. Не успя. Очите им се криеха в сенките. Някои от учените поглаждаха брадите си, като че ли там беше скрита цялата вселенска мъдрост. Бурето изсумтя. Не беше сега времето да мисли за бради. Бяха го извикали в Малката зала по средата на вечерята, а това не вещаеше нищо добро.

Председателят Братан се изкашля и подръпна брадата си:

- За съжаление, нямам добри новини, драги. Налага се да те освободим.

„Дори не ме поканиха да седна!” – ядоса се Бурето. Можеха поне да започнат с дружески разговор, защо не с почерпка, а не от вратата да кажат: „Махай се, повече не ни трябваш”. Обидно е.

- Обидно е – измърмори Бурето повече на себе си, отколкото на съвета.
Толкова беше слисан, че не понечи да спори. Чак сега забеляза колко малко учени присъстват в залата. Дори не бяха събрали целия съвет!

- Буре, нямаш нито една добра идея повече от година – каза председателят.

- Всъщност, от няколко години – намеси се друг, сигурно беше Войт, завистникът му със завистник.

- Но аз почти направих ново откритие. Става дума за коняк. Истински елексир! – ядоса се Бурето. – Съвсем близо съм, усещам го!

- Решихме, че е време да се оттеглиш – продължи председателят.- Не искаш ли да се ожениш?

- Не.
Така де. Кратко и ясно. Рано му беше да се оттегля. Още хляб имаше в него, ама ха. Или по-скоро коняк. Напитката щеше да се появи всеки момент. Знаеше го. Само след месец, най-много два, някой човек в страната на хората щеше да се събуди с гениална идея. Той, разбира се, никога нямаше да разбере, че тази идея не е негова, а на негов колега – учен от Страната на сънищата. Хората нямаха представа, че всички велики открития се правят тук. Всички! Научните изобретения, произведенията на изобразителното изкуство, на музиката и литературата се раждаха в манастирите, където творяха стотици попътечовци.

Това бяха велики открития! Като миризливото сирене, творение на Бурето. Ако трябваше да бъде честен, всичко стана някак случайно. Беше забравил в една от избите парче сирене и го намери след… Ами, след известно време. Работеше над нов вид вино, а нямаше нищичко под ръка за мезе. На случайните открития се крепи занаята, нали така? Без късмет нищо не става.

– Не разбра ли най-после, Буре? – ядоса се председателят. – Ти се изчерпа. Стига с тези храни и напитки.

– Брей – възмути се Бурето. – Че това е най-важното!

- От години спорим с теб. Трябва да се насочиш към други области. Например към новите технологии. Но ти се инатиш като магаре – не му обърна внимание председателят.

А така! И обиждат на всичкото отгоре! Ако знаеше какво да каже, Бурето щеше да го каже. Нищичко не му идваше наум. Чувстваше се наистина стар и изморен. Но чак до го изгонят от Манастира? Това беше прекалено. За разлика от много учени, той не искаше малка къщичка на брега на реката. Какво щеше да прави по цял ден? Да лови риба? Не обичаше риба (освен аншоа).

Бурето усещаше, че най-великото му откритие тепърва щеше да се появи. Добре, де. Може и да не е нов вид коняк. Може да е нещо друго, което всеки момент щеше да му хрумне. Тези глупаци просто не разбираха. Бурето щеше да каже нещо много обидно, обаче докато намери точните думи, ядът му изчезна.

Ядът се върна с пълна сила, когато тежката порта на Манастира на науката хлопна зад гърба му. Тоест твърде късно.

Бурето тръгна надолу по каменния път, мърморейки неясни думи. Беше вбесен, че го изхвърлиха така. Обикновено организираха прощален пир. Имаше подаръци, имаше речи, имаше сълзи и прегръдки. Имаше празник. А за него… какво?

-„Буре, трябва да дадеш път на младите” – избоботи той, като дърпна силно големия си дървен сандък. Колелата му тропаха по камъните. Студеният въздух накара учения да потръпне и той се вбеси още повече.

– Да ме изгонят! Мен! – викна Бурето.

За съжаление, нямаше кой да го чуе.

– Един от най-добрите учени в Страната на сънищата! – продължи да крещи Бурето.

Отвърна му само ехото. Звучеше неуверено.

Добре, де. Не беше чак от най-добрите, но си го биваше, нали? Бурето избърса една сълза и спря. Отвори капака на сандъка си и извади огромен сандвич със сирене. Нещо прошумоля край пътя. Бурето се огледа. Беше глупаво да тръгва посред нощ. Не, че някой смееше да се качва толкова високо в планините… Сигурно беше животинче.

Черна сянка премина край стволовете на вековните дървета. Белите лунни лъчи осветиха огромни тела и ужасяващи лица. Бурето изквича. Опита се да извика, но от устата му повече не излезе звук. Бурето се огледа за помощ.

Нямаше никого. Нямаше дори оръжие, освен сандвича със сирене. Фигурите бавно обградиха Бурето. Ученият видя очи, червени и ярки, с котешки зеници. На Бурето му прилоша. Краката му се подгънаха и той тежко рухна на пътя.

Луната се скри зад облак.

Когато луната се показа отново, на пътя бе останал само размазният сандвич със сирене.

front

“Кралска кръв”
Книга 2
от трилогията
„Страната на сънищата”
Юлия Спиридонова-Юлка

За първи път от векове насам в Страната на сънищата се водят кървави битки за престола, придружени от интриги и насилие. Няколко са претендентите, които притежават кралска кръв, но кой наистина е достоен за крал? Кой ще успее да обедини видения и попътечовци? Кой ще бъде най-добрият владетел?

Отново изпълзяват зловещи сили, някои приятели стават предатели, а враговете са тези, които помагат! На кого да се довери Иво и какви тайни ще разкрие той в битката със злото…

“Де Форси втренчи пронизващите си очи в Иво.

- Завзели сте тр-рона с измама и тр-рябва да понесете последствията от това. Обичайното наказание е смър-рт, но не може да бъдете екзекутир-ран. Имате кр-ралска кр-ръв.

Иво седна на твърдия нар. Чакай малко!

- Не съм искал никакъв трон! Всички ме смятаха за крал и ме накараха да бъда такъв.

- За съжаление, това няма значение – в гласа на Де Форси се промъкна нещо като съчувствие. – Вие си оставате затвор-рник.

Той се поклони и напусна килията.

- А майка ми? Какво ще стане с нея? – изкрещя след него Иво.

- Майка ви няма кр-ралска кр-ръв – каза сухо Де Форси.

Вратата хлопна тежко зад него.”

За автора:

Юлия Симеонова Спиридонова–Юлка е родена на 30 октомври 1972 г. година в град София, в семейството на художници. Завършва СУ„Св. Климент Охридски” и НБУ.
Още студентка работи като сценарист на свободна практика за български и чужди филмови продукции. Има заснети над 400 сценария за БНТ.

Автор е на няколко куклени поредици, участвали в много международни фестивали. Автор е и на детското седмично предаване „Здравей” за електронни развлечения и интернет. През 2003 г. година предаването печели националната награда „ДеИнтина”. Сценарист е на анимационния филм „Beauty pill” (“Chaos group”, 2008 г.).

Създала е няколко поредици за деца – за официалния сайт на БНТ и за списание „Родители”. Нейни разкази и приказки са публикувани в български и чужди литературни списания. От 2004 г. година е автор в детската страница на списание „Диалог”, което излиза в Холандия и Австрия.

Още с първото си произведение („Утешителят” – 1996 г.) печели наградата на Юнеско за къс разказ. Разказът е отпечатан в антологии на английски и френски език. Същата година е член на журито на кинофестивала в Мюнхен.

През 2005 г. година удостоена с трета награда на конкурса „Europe in fairytale”, а през 2006 г. печели конкурса за детска книга-ръкопис на Съюза на българските писатели с романа „Любими попътечо”. През 2007 г. година участва в световното изложение „Библиобраз” в Москва по покана на президента на Руската федерация.
През 2008 година нейни книги участваха на световното литературно изложение в Хага. Пред детска публика за първи път бе представена приказката „Краставото жабче”, илюстрирана от един от най-добрите европейски художници.

До момента Юлия Спиридонова-Юлка има следните издадени книги – „Гугулетата” (1999), „Приказки за Гугулета” (2000), „Приключения с Джиго” (2003), първа книга от фентъзи трилогията за деца „Страната на сънищата” – „Любими попътечо” (2007), „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив” (2009), първият български модерен роман за тийнейджъри „Тина и половина” и неговото продължение „Графиня Батори” (2010 г.), заедно с втората книга от фентъзи трилогията за деца „Страната на сънищата” – „Кралска кръв” (2011).

През пролетта на 2010 г. в присъствието на многоуважавани български творци, като Георги Константинов, Любен Петков и Алек Попов, Юлка стана Лауреат на Националната награда на Министерството на образованието, младежта и науката за принос в развитието на българската литература за деца и юноши.

Наградата „Петко Рачов Славейков” на МОМН е едно от най-старите и утвърдени литературни отличия в България и бе присъдена на авторката за романа „Тина и половина”. По време на 12. Национален фестивал на детската книга в гр. Сливен се проведе и тържествена церемония по връчване на Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване за 2009 г. Короната за автор на 2009 г. бе поставена символично върху главата на Юлка на голямата сцена в Драматичен театър „Стефан Киров”.

Технически характеристики:
Издателство: Кръгозор
Дата на издаване: 28.02.2011 г.
Меки корици
Брой страници: 280
Цена 10,90 лв.
ISBN 978-954-771-250-8

Повече информация можете да намерите тук.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай