Public Republic Art Studio

Одисей до Телемах

28 април, 2011 от · 8 Коментара

Йосиф Бродски

Превод от руски: Мария Липискова

water
Снимка: *_Abhi_*

Телемах,
Троянската война свърши.
Не помня кой победи.
Трябва да са били гърците: толкова мъртви
да изхвърлиш вън от домовете им,
могат само гърците…
И все пак, пътеката към дома
се оказа твърде дълга,
сякаш Посейдон, докато
ние си губехме времето, е разширил пространството.
Не знам къде се намирам
и какво стои пред мен. Някакъв мръсен остров,
храсти, постройки, грухтящи свине,
дива градина, някаква царица,
треви и камъни… Мили Телемах,
всички острови си приличат,
когато толкова дълго странстваш,
умът се отклонява, броейки вълните,
очите, от нахлуващата в тях безкрайност, плачат,
и водната плът като стена възпира слуха.
Не помня как свърши войната,
и на колко години си сега, не помня.

Расти и порасти, Телемах мой.
Само Бог знае дали ще се видим отново.
Ти и сега не си това дете,
пред което укротявах биковете.
И ако Паламед го нямаше, ние щяхме да сме заедно.
Но може би, той е прав: без мене,
ти от мъките Едипови ще си избавен,
и сънищата твои, Телемах, ще са безгрешни.

1972

Преводът на стихотворението е направен по Иосиф Бродский. Стихотворения и поэмы (основное собрание).
[Електронна публикация] в библиотеката на Максим Мошков

Първата публикация на превода е в Public Republic

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

8 Kоментара за сега ↓

  • Poseydon // 28 апр, 2011 //

    Твърде прозаичен превод. Ритмиката на оригинала изобщо не е зачетена. “Само Бог знае дали ще се видим отново… “, а в оригинала е “Лишь боги знают, свидимся ли снова.” Много са били боговете по онова време, преди християнският Бог да ги смъкне от Олимп.

  • Мария Липискова // 28 апр, 2011 //

    Да, бях предвидила подобни “взирания” в многото богове и близкото до оригинала – бовете в античността.
    Много добре знам как е било в античното – най-малкото като филолог.
    Като преводач съм избрала тази форма- в единствено число,
    а не в множествено -защото на български е –
    непрозаичното и разговорно
    - Само Бог знае…

  • Poseydon // 29 апр, 2011 //

    И в разговорния руски много често се употребява изразът “один лишь Бог знает”, но Бродски явно е предпочел да избегне анахронизма, ако изобщо му е хрумнало, че може да избира между “Бог” и “богове”.

  • reader // 29 апр, 2011 //

    Homere, L’Odyssee
    Дългото пътуване на Одисей към Итака. Пристигането. Разпознаването. Действащ, действие, действителност! Съществуват ли релации ? И съответстват ли си ? Дали?
    P. Ricoeur “Parcours de la reconnaissance”

  • Мария Липискова // 30 апр, 2011 //

    Дори Посейдон не знае какво си е мислил Бродски…

    Само Бог знае…
    Що отнася до употребата на този фразеологизъм.

    Фразеологизмът не е анахронизъм
    /явно, нещо се е объркал Посейдон /, а напротив –
    е част от живите форми на езика
    /на българския език/.

    Интенционалността ми при употребата на този фразеологизъм,
    а не на буквален превод -
    беше свързана, преди всичко, с въпроса:

    какво употребата на един фразиологизъм може да даде?

    - диалогичност, близост, илюзия за присъствието
    /и на адресата/.

    Употребата на фразеологизми е характерна за епистоларния дискурс,
    а също и за българската поетологична традиция.

    И във връзка с това – да кажа- стихотворението “Одисей до Телемах” е толкова близо до античния
    дискурс,

    колкото е и далеч от античността.

  • Poseydon // 1 май, 2011 //

    :) Фразеологизмът сам по себе си не е анахронизъм. И днес се употребява. Не преиначавайте нещата. Анахронизъм е употребата на думата “Бог” вместо “богове”, както е в оригинала и както е редно да бъде в едно послание на един античен персонаж до друг. Не стихотворението, а преводът ви се отдалечава по този начин от античния дискурс, към който Бродски преднамерено го е приближил, за което говори и съответната стихотворна метрика, която е използвал и която вие не сте уважили и по този начин сте свели високата поетика на оригинала до обикновената на един прозаичен епистоларен дискурс. Хораций и Овидий, техните стихотворни послания, са били любими на Бродски и често се обаждат в поезията му от този период. В този смисъл придържането към оригиналния ритъм е вярност и спрямо оригинала, и спрямо Бродски. Може да претендирате, че това е ваш прозаичен превод, но не и че е превод на оригинала. Вижте, чуйте превода на английски в изпълнението на Бродски. Оригиналният ритъм е спазен и не е преведено “God”, а “gods”, при все че и в разговорния английски е много честа употребата на фразеологизма “only God knows”…

  • Мария Липискова // 17 май, 2011 //

    Ако Посейдон може да чете руски, може да види до кои поети и поетики се доближава в този случай метриката на Одисей до Телемах.
    Метриката/ и интенционалността/ на това стихотворение е много далече от античността.
    И много близо до метриката на съвременните за Бродски поети -Ахматова, Цветаева, Манделщам.
    За справка – една професиналната критика и интерпретация на това стихотворение http://magazines.russ.ru/slo/2001/2/telem.html

  • Poseydon // 26 юли, 2011 //

    :) ))) Метриката на оригинала е петстъпен ямб. Дори самото название “ямб” идва от античността – ίαμβος. Ямбът е най-често използваният стихотворен размер в руската поезия – Пушкин, Лермонтов… , а не само при цитираните от вас поети. Бихте ли казали каква е метриката на вашия превод?

Коментирай