Public Republic Art Studio

Март

27 април, 2011 от · 1 Коментар

Александър Шпатов

Из книгата “Календар с разкази”

seeds
Снимка: joshme17

Веднъж вече разказвах тази история, когато се интегрирахме към Европа, така че сега само ще я припомня набързо преди да продължим напред и да видим какво се случи след това. Общо взето ставаше дума за носталгията на един бг студент в Германия, на когото изведнъж страшно много му се прилюпват семки. Същият, колкото повече си мисли за това, толкова повече се убеждава, че това е единственият начин да си оправи настроението.

Проблемът обаче бил най-вече от страна на логистичната подкрепа. Стефан – така се казвал пичът – обикалял като луд кварталните магазинчета, стигнал бил сигурно и до „Кауфланд”, но от слънчоглед нямало никаква следа. Иначе било фрашкано с ядки, кои от кои по-културни – бадеми, шам-фъстък, кашу, дори бразилски орехи… Но семки, истински семки за люпене – не можел да открие никъде, а продавачите му се пулели на все още неуверения немски и само вдигали рамене.

Точно се бил отчаял, когато за щастие срещнал друг българин, изпечен гастарбайтер, който го светнал, че немците нищо не разбирали и смятали слънчогледа единствено за храна за папагали. Стефан веднага отишъл в близкия зоомагазин и почти в състояние на абстиненция купил заветното семе за по пет евро килото и някаква играчка за папагал, за да не буди съмнение. Излязъл и се успокоил едва след като повторил изконния балкански ритуал – цъкваш семката, изплюваш многозначително обелката, схрускваш маслоструйната сърцевина и – поглеждаш по тарикатски.

Люпел си пичът семки по улиците на Щутгарт, настроението му се оправяло и съвсем и не предполагал, че предстои монументален сблъсък на европейски ценности, предизвикан точно от неговото люпене. Така или иначе, след поредната изплюта по тротоара обелка Стефан бил застигнат от една немска кука, която вече едва ли не била написала глобата от двеста евро за замърсяване на общественото пространство. Причината – това, което в България наричаме „белене на слънчоглед”, немецът бил възприел за това, което на повечето места в света невежите наричат „правене на боклук”.

Глобата му била вече вързана, но за да си даде малко време, Стефан засричал забързано, че не разбира какво му говорят. Полицаят му обяснил още веднъж, а през това време нашият човек прехвърлял всякакви схеми и като съобразил какво време било, в крайна сметка му хрумнало, че става дума за недоразумение.

– Просто исках, – продължил Стефан на далеч по-разбираем немски, – да спазя една важна традиция за нас българите, Herr Polizist.

Куката била непоколебима, дори казал, че бил ходил на море в България, но подобно нещо никъде не бил видял, от което пък ние веднага предполагахме, че сигурно го е тръшнало някой грип и въобще не си е излизал от хотела.

– Не се и съмнявам – продължавал да го обработва пичът, – това не е летен, а пролетен ритуал. В България ценим слънчогледа и нашата традиция е всяка първа събота след пролетното равноденствие да пресъздаваме посяването му, за да не губим връзката си със земята.

Куката, който висял по цели нощи пред National Geographic заслушал с интерес и май почвал да му се връзва.

– Когато плюех обелките на тротоара, – пичът ставал вече убедителен дори и за себе си, – извършвах символичния жест на посяване, а ядях сърцевината, за да бъде добра реколтата и да има берекет. Разбирате ли? Бе-ре-кет.

Немецът, у когото нямало никаква турска жилка, не знаел какво точно значи берекет, но въпреки това някак си му станало мило, че този български ритуал щял да ползва и неговата страна.

– Забравете за глобата. – точно това казала куката след съвсем малко размисляне. После дори поискал и той да полюпи – все пак родителите му се оказали фермери, така че имал и личен интерес…

На Стефан не му се вярвало, мислил си, че може да е някакъв трик за още по-голяма глоба или нещо подобно, но така или иначе подал пликчето, показал му как се прави, може и някоя народна песен да е изпял за повече убедителност и двамата залюпили насред Щутгарт, с което и цялата история завършваше горе-долу щастливо и със сигурност – достатъчно интегрирано.

А сега нататък. Пролетта отминала, Стефан си взел изпитите и се върнал точно навреме за финалите на 4х100 със салата, но за съжаление бил изгубил тренинг и се представял доста под обичайното ниво. За да компенсира, разказвал за Германия. Запазил случката със семките чак за финала с цел постигане на максимален ефект и разбира се обрал всички точки по всички възможно показатели, а чичо му толкова се смял, че чак му изхвръкнал един зъб. После пак дошло време да си ходи и майка му цяла седмица обикаляла пазарите в търсене на възможно най-добрия слънчоглед, пекла у дома на поразия и така го снабдила с шест първокласни кила за люпене, които се надявала да му стигнат поне до Коледа. Иначе щяла да изпрати още, вече нямало какво да се притеснява.

Междувременно немската кука отишла на някакъв семеен празник при родители си, живеещи в безупречна къщурка сред полята от рапица на Северен Рейн-Вестфалия. Обикновено не говорели по работа, на всички им било писнало да дъвчат едни и същи приказки за реколтата, но тази година било различно. Рапицата за био-дизел просто разцепвала. Куката не направил веднага връзката, но в един момент се сетил за Sonnenblumenkerne-то, което онзи българин го беше метнал, че трябва да люпи.

Никой не му повярвал, просто били ползвали много по-добри препарати, обяснили му, а и годината се оказала добра. Тия работи вече не ги разбирал – все пак толкова години живее в града, забравил е как е на село. Полицаят обаче бил упорит и на следващата година решил да опита отново. Подготвил всичко отрано. Купил десет кила семки, викнал всичките си приятели, някой дори направил и Фейсбук група за случая. И така, в първата събота след равноденствието по улиците на Щутгарт отново се люпило слънчоглед, макар и някои немци да имали проблеми с техниката (на Стефан отдавна му се бил изприщил езикът от толкова семки, така че вече няма опасност да се срещнем и с него).

Изпълнението на ритуала продължавало с пълна сила, но тъй като в Щутгарт имало и други полицаи, които следели за чистотата на града, съвсем скоро един колега им потърсил сметка за цялото това безобразие. Нашата кука веднага му казала за недоразумението, повторил и обясненията за ритуала, за традициите и символите, разказал дори и за рапицата. Правилата са си правила обаче, както много точно обяснил колегата му и съответно всички се сдобили с една съвсем несимволична глоба. На следващия ден естествено куката бил привикан да даде обяснения и тъй като дал абсолютно същите, веднага бил уволнен, което положение не се променило, дори когато есента рапицата в Северен Рейн-Вестфалия и всичко останало покрай нея, дали още по-рекордни добиви от когато и да било…

После както всички знаем дойде Кризата и в заводите на Daimler Benz край Щутгарт упорито се заговорило за съкращения, все пак в такива времена рисковете бяха прекалено големи, за да може човек да си хвърля парите по луксозни автомобили. Не се знае колко души щяха да загубят работата си, нито колко немски завода щяха да бъдат затворени, ако и този март ритуалът, на който един от приятелите на куката вече предаваше общ праиндоевропейски произход, отново намеквайки за свастики на плодородието, не бе повторен в строг синдикален ред с повече ентусиазъм от когато и да било.

И докато Стефан пишеше курсови работи за устойчивостта на немската индустрия, докато в Америка преливаха милиарди от пусто в празно, за да подкрепят икономиката си, анализаторите на General Motors просто следяха внимателно. В резултат, през март на следващата година цената на слънчогледа се повиши заради рекордното потребление в Щатите и така на практика те също успяха да излязат от кризата…

Във връзка с безспорните успехи, се заговори и за глобално решение, беше толкова лесно, повтаряха мозъчни тръстове от близо и далеч. Просто McDonald’s трябваше да пусне семки на пролетна промоция към всяко макменю, разискваше се в Давос. Всъщност, смята се, че това би решило абсолютно всички проблеми през 21 век и именно заради това определени кръгове гледат да запазят колкото се може по-дълбоко тази тайна – по същия начин, по който впрочем се пазят водородния двигател, ваксините срещу СПИН, Хангар 18, и балсамът срещу оплешивяване.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Sladki notki // 11 авг, 2011 //

    Просто щях да се пръсна от смях!..Аз съм далеч от родината повече от 8 месеца и точно преди няколко дни адски ми се доядоха родните семки… Жестоко!:)

Коментирай