Public Republic Art Studio

Цветомир Асенов: “Доброто изкуство има способността да се превръща в духовен звезден портал”

14 април, 2011 от · Няма коментари

Цветомир Асенов

Вие рисувате или картината се рисува чрез Вас?

Понякога ми се струва, че картината съществува вече готова, някъде извън мен.Такива картини се рисуват много бързо- ритъмът, цветовете, композицията идват готови от някакво скрито пространство. Неусетно идва време за подписа – обикновено го поставям в горната част на платното, за да символизира връзката на изкуството с небесното и духовното.

Pastel1

Този подпис би могъл да бъде на всеки друг, но сега случайно е мой. В други случаи пътят на творчество е по-дълъг; на практика всеки сантиметър от платното е подложен на емоционална и техническа обработка. Човек трябва да е опитал някога с рисуването, за да знае цената на сизифовия труд на художника. Представата за художника, който кротко завършва картината си, седнал удобно зад статива, е заблуда, присъща само на ленивата мисъл.

pastel2

pastel3

Как „действителността” се намесва в погледа, който изразявате чрез картините си?

Съществуват безброй „действителности” и всяка от тях е само хипотеза. Аз не знам как другите виждат например цвета Кралско синьо, няма технология, която напълно да изследва реакцията ни, ако например заедно наблюдаваме Благовещението на Фра Анжелико. Едно е сигурно – съзнанието запазва и обработва информацията от всеки поглед, съхранява я, трансформира я и по време на творческия процес може да ни я предложи като сполучливо решение под форма, която не очакваме.

Според мен картините, а и въобще изкуството е по-скоро продукт на дълбоки мисловни и интуитиви процеси. Ако не трябваше непременно картината да се вижда, поради специфичното ни сетивното устройство, тя щеше да бъде невидима , невъобразимо красива и непрекъснато в движение…


Ателието на художника

Какво е за Вас въображението?

Въображението е просто пътуване. Многопосочно пътуване без морални претенции. Ателието на художника е като космически кораб, чието гориво е въображението. Правенето на изкуство е близо до магията, свещенодействието, до просветлението. Колкото по-смирено се оставяме въображението да ни води, толкова резултатите са по-впечатляващи.

При наличието на цифрова фотография на кого му е нужен днес топографски пейзаж? От стотиците картини, които пътуват в орбитата на въображението, само няколко могат да бъдат реализирани за около месец.

Въображението е и допълнително зрение. Художникът, артистът въобще е онази персона, чието запазено или придобито зрение помага на останалите хора да проникнат в по-добри светове.

Спомням си един триптих на Емил Бернар, изложен в „Музея на Люксембург” в Париж, по време на изложбата „Гоген и неговите сподвижници”. Беше осветена само картината, посетителите се движехме в сумрак. Тази картина притежаваше тайствената енергия, пропита от бретонските легенди. Но тя съдържаше и много повече информация – в нереален, архетипен вид: там се помещаваха не само фигурите, работещи на един планински хълм, ала и съдбата на художника, неговата теория за цветовете, безгрижните му вечери, прекарани с приятели художници, нощите му и тяхната съблазън. И омагьосващото зелено, простряло се чак до мътните води на Сена, галещи се в парижкото си каменно корито и намираща се на стотици километри от мястото на сюжета. Това е наистина голямо изкуство.


Безцветна роза за Брамс

Какво за Вас е неизобразимо? И смятате ли, че то може да бъде изразено?

По време на живота си, ако трябва да бъдем честни, непрестанно срещаме ограничения, присъщи не само на физическата ни природа, но и нашата духовна същност. Разбираме, че има неща, които зависят от нас и такива, с които се разпорежда съдбата.

Мисля, че единственият път е да вярваме във възможността да достигнем ниво на просветление, разбира се в категориите на етиката. Изкуството е вид състояние близко до съня и изразява често неуловимата зона между него и реалността. В периоди на продължителна работа върху платното се появява едно допълнително време, аз го наричам Бонус на Айнщайн, някакъв вид магичен механизъм, който спира движението на времето. В това спряло време може да „уловим” и неизобразимото – някой ни награждава за отдадеността ни на възвишеното.

По подобен начин могат да бъдат изобразени и онези сюжети, които на пръв поглед са отчайващо трудни. Така си обяснявам и способността на поетите, писателите и художниците да предсказват бъдешето чрез своето творчеството. Доброто изкуство има способността да се превръща в духовен звезден портал. Марк Твен отдавна е описал, че във вътрешността на Земята също живеят хора, но му вярват само онези, на които някога разказа и как се стига до Луната. А Данте и Бош ни рисуват така убедително Рая и Ада, че само добре обработени консуматори могат да останат равнодушни към техните предсказанията.


Cafe Alt Wien

Какво е отношението между картината и заглавието й? Какво би се променило, ако тя не бъде озаглавена?

Същото като между името на детето и самото дете. Обикновено художникът е кръстник на своите картини. Спомням си един забавен случай, когато предавах картина за една изложба и галеристката ме попита за името на картината, което трябваше да бъде записано в протокола. „По какъв повод”, й отговарям аз и тя отново ми задава същия въпрос, докато накрая не се разбра, че името на картината е „По какъв повод”.

Понякога името на картината ми е известно предвартелно и в такъв случай то задава темата, настроението, композицията, а в други случаи се появява едва след раждането й.

В Париж е много разпространена играта на петанг, игра с метални топки. Там тя се играе само от мъже. Един ден в Арените на Лютес наблюдавах жена, която, струва ми се, искаше също да поиграе, увлечена от играта на групата мъже. Така се роди идеята, а после и картината „Жена, която играе на петанг”.


Жена, която играе на петанг

При една разходка в гората открих името на друга картина, която току-що бях завършил. Под всяко дърво виждах по дузина бели, красиви гъби и тази асоциация за обвързаност с определен дървесен вид породи в съзнанието ми наименованието: „Годениците на летния дъб”.

Когато съм в Париж не се разделям с моя скицник и така се натрупа достатъчно материал за поредицата „Парижи хроники”.

Една друга картина носи името „Никога не сме били модерни”, което фактически е име на един труд на френския философ Бруно Латур, но съвпадна напълно с изобразените лица, които бяха обречени на статичност и локалност, присъщо на всички нас, живели и творили по време на социалистическата диктатура.

Имаше период когато беше модерно картините да се именуват „Без име”. Това също е име, нали?


Годениците на летния дъб

Как цветовете влияят върху възприемането на един образ?

Съществуват голям брой теории за цветовете и тяхното влияние върху емоциите на човека. Гьоте също ги изследва задълбочено и стига до извода, че синият цвят е напълно излишен относно изразяване йерархията на чувствата. Всеки художник е наясно как разместването на цветовете би променило въздействието на картината му. Въпреки това определяща в картината е силата на нейния драматизъм, въздействието на идеята или на отсъствието на идея, цветовете си остават помощно средство. Това е имал предвид Пикасо, като казва – ако нямам синьо, рисувам с червено.


Cafe des fleurs

За да видите една картина красива, какво трябва да Ви казва тя?

Творчеството, доброто творчество винаги е вид поезия. Веднъж, не на шега, една галеристка ме попита дали мога да направя грозни картини – в нейния регион се харесвало Brutal Art! Отговорих й, че не ми се струва възможно. А и не възприемам живописта и въобще изкуството като форма на краен социален протест или като средство за политически диспут. За мен то е точно обратното – тайнствена арена, на която съжителстват нежни видения и неизследвани светове, една база данни на иреалното, на легендите и на хуманното преживяване.


Марсианска хроника

Изкуството има възможност да предава скрити знания и дори да достигне до вид сатори по свои поетични пътища. Предпочитам изкуството да остане като един способ на изразяване, който да не е подчинен на алчността на масите, на паричната зависимост и на неизбежната деградация на консумативния човек. Размиването на границите между красивото и грозното е една от последните форми на манипулация на съзнанието. Грозното е самостоятелен феномен, то не е неуспяло красиво.

Разказват, че Хайнрих Хайне, вече на предсмъртно легло, събрал сили и отишъл да види в Лувъра скулптурата на Венера Милоска. Тя като че ли му казвала: „Как да ти помогна, нали виждаш че нямам дори ръце”, а той всъщност искал да се сбогува с красотата.

Понякога ми се струва, че е красиво просто да бъдеш художник.


Съвременна икона

http://www.artmajeur.com/assenov/

http://samotnic.blogspot.com/

http://www.idea-society.org/index.php?option=com_content&view=article&id=73:tsvetomir-assenov&catid=36:painting&Itemid=64

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай