Public Republic Art Studio

Петък, 8 април 2011

9 април, 2011 от · 4 Коментара

Лора Шумкова

Днес е последният ми аудиторен ден като преподавател. Поне за известно време. Обичам да преподавам. Обичах да преподавам в НБУ, защото там обучението също е 2.0, т.е. разчита на сътрудничество, съвместна работа, обмен между преподавателите и студентите. Обучението 2.0 – точно както второто поколение уеб-базирани услуги – предполага обучаващият да се явява с човешко лице и да проявява поне минимално внимание към вълненията на обучаваните. А на мен обучаваните са ми интересни, дори когато се държат като изтрещели осмокласници. Техният свят е различен (това не значи по-лош) от моя и да уцелиш уместното съотношение „хоризонтална” спрямо „вертикална” комуникация е предизвикателство всеки учебен час. Независимо колко пъти си пял съответната лекция. Аз обаче чувам, че пея фалшиво в точно този хор. Уви? Ура?

Подобно на специалистите по маркетинг 2.0, които са луди по всякакви „метрики”, специалистите по оценяване в НБУ са луди по системите от критерии за оценка, които ще сведат до минимум „субективността” на преподавателите. Изобщо блянът на специалиста по методика на обучението (навсякъде по света) вероятно е автоматизираното преподаване и изпитване, при което работата на „преподавателя” е да заложи в системата определени данни, а някаква компютърна програма да генерира от тях съвършено структурирани лекции, упражнения и изпитни материали.

Конкретно в случая с общообразователните курсове за умения в НБУ (сред които е преподаваното от мен „академично есе”), които всички студенти „под строй” са длъжни да посещават (или поне да положат изпит), е направо опасно да се отклоняваш от преподаването-подготовка-за-точно-този-изпит, защото има реална опасност някой талантлив и свободолюбив студент да се препъне в подробно разписаните критерии. В това всъщност няма нищо лошо – талантливите и свободолюбиви студенти имат нужда от дисциплиниране, пък и (все още) имат възможност да развихрят въображението си в други курсове.

С трепет отварям плика с изпитните материали. Притеснявам се почти толкова, колкото и студентите. Ако темите са „тъпи”, ще трябва да прочета няколко десетки „тъпи” есета по „най-лесната” от тях – а обикновено по нея е най-трудно да се формулира добра теза и да се намерят убедителни аргументи. Късметът ни в този ден е:

1. Какви са според вас поуките за човечеството от трагедията в Япония? Подкрепете разсъжденията си с примери и аргументи.
2. Търси се! Според последните социологически проучвания 1/3 от българите биха гласували на избори за нова партия. Как бихте коментирали склонността на българския гласоподавател да търси поредните „нови” в политиката? Подкрепете разсъжденията си с примери и аргументи.
3. Заведения без тютюнев дим – мисията (не) възможна. Трябваше ли да се наложи повсеместна забрана на пушенето на обществени места? Подкрепете разсъжденията си с примери и аргументи.

Още преди да раздам листчетата с темите знам, че ще оценявам няколко десетки есета, тромаво проправящи си път между „всеки има право да си избере как да умре” и „всеки има право на защита от пушачите-отровители”. Впрочем преди около две седмици фейсбук приятелите на друг преподавател по академично есе в НБУ три дни ядоха, плюха и се веселиха на гърба на Пламен Антов, дръзнал да коментира същата тема във в. „Култура”. Другите две теми също предизвикват цунамита от линкове и лайкове във Фейса, сред по-ограничени приятелски кръгове.

Пътуването с маршрутка след 19.30 ч. в петък се оказва едва ли не удоволствие. Радиото, разбира се, дъни чалга, но в книгата, която чета, звучи джаз. Няма девойки с изрусени коси, скъпи джиесеми и тежък акцент, колебаещи се кой да ги изведе на дискотека тази вечер. Няма задръстване. Няма отворени магазини, от които да си купя нещо за вечеря.

Има „Литература на тъмно” в „Склада”. Тодора Радева и Тодор Тодоров със специалното участие на Yves_O и Y_not. Браян не може да отиде в „Склада”, защото собствениците не допускат кучета. А след задължителната му вечерна разходка аз няма да мога да отида в „Склада”, защото ще съм много гладна и уморена.

Поне можем да отидем на изложба. На моста на влюбените винаги има някакви интересни, не прекалено арт и донякъде образователни фотографии, с които гражданите могат да взаимодействат с кучешки поводи, хамбургери и торби покупки от „Пикадили” в ръка. Изненадата този път е по-приятна. Озаглавена е „Емоционални технологии” и показва хората, които инспектират, поддържат и поправят самолети в „Луфтханза Техник София”, на работните им места. Фотогалерията е създадена от арт-фотографа Блага Димитрова и корпоративния фотограф Ивайло Миланов. Съвсем в стила на 2.0 снимките за изложбата са подбрани от самите служители. Браян вероятно никога няма да лети, но аз обожавам самолетите. Дали всички приятни неща (цигарата след секс, отглеждането на куче, пътуването със самолет) вредят на околната среда?

Абсолютно неемоционално и нетехнологично дочитам книгата, която ми напомня и т.н. Джаз. Джаз? Джаф!

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • nevertheless she persisted shirt planned parenthood // 18 мар, 2017 //

    Her strange diffeгent ԝorld continued and surfaced ԝhen it
    wished, but іt wаs neveг with thrilling or blissful
    іnformation.

  • Wtfim.Co // 27 юли, 2017 //

    I have been examinating out many of your articles
    and i can state pretty nice stuff. I will definitely
    bookmark your website.

  • sex child // 3 окт, 2018 //

    Great post.

  • Verla // 14 яну, 2020 //

    If I wear lipstick, will people think I’m gay?

    I’m a teen boy, do you think people will believe I’m gay easily wear lipstick?
    Mostly light colours, like baby pink or a light red,
    with the casual deep red or something. Some might.

Коментирай