Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Жени Костадинова

4 април, 2011 от · Няма коментари

Интервю на Веселина Ангелова с Жени Костадинова

Кукли

Жени Костадинова: „Доброто…то започва от нас. Първо от нас”

Жени

Жени, би ли ми казала нещо за себе си?

Завършила съм философия. 18 години бях журналист в активната журналистика, във вестник „Седмичен труд”. Преди година и половина вече напуснах, омерзена от обезценяването на професията, поех по своя път, като винаги съм обичала да работя с ръцете си. Нищо, че съм човек на словото. Имам зад гърба си три книги за пророчица Ванга и три стихосбирки.

От 15 години се занимавам с правене на кукли, което е мое хоби и което започна, докато пишех втората си книга за Ванга, когато разглеждах темата за безплодието и за това как тя е помагала на жени, които нямат деца. Едни от тях насочва към конкретен лекар, а сред тези лекари е била дори д-р Табакова, която е първата, започнала да се занимава с инвитро в България. Едни ги насочва към лекари, а на други им казва да й занесат кукла и повой. Повой е нещо като пелена.

Идват хората, носят кукла, тя нещо шепне на куклата. Според мен това е молитва, много силна молитва, с която тя измолва от Бог да дари семейството с дете. И казва: „Задържа се”, а на жената казва – „Върни се при мен след 3-4 месеца”. Обикновено след това време е факт, че жената вече е забременяла. По-късно Ванга казва, когато се роди детето, отново да отидат при нея, за да му даде име.

Аз самата много съм разсъждавала върху това. Колко много семейства има в България, които са били зарадвани, благодарение на нея и нейната молитва. Самата Ванга казва: „На главата си нямам толкова много косми, колкото деца съм кръстила”. Но тази връзка аз осъзнах след години.

С една приятелка бяхме в едно заведение, аз видях едно детско кътче, видях кукли и буквално изкрещях: „Аз ще правя кукли”. Ако това беше обикновен порив, щеше да мине и да замине, но очевидно това беше някакво озарение, просветление. Аз започнах да правя кукли и вече 15 години не съм спряла.

kukli

За първи път решавам сега да ги покажа в изложба. До сега съм правила и подарявала. Но миналата година, когато имах повече свободно време, защото кукли не се правят лесно, както не се правят и деца лесно – иска се много любов и търпение, започнах да ги правя с ясната цел да ги събера за изложба.

Но аз никога не съм гледала на куклите си комерсиално. Затова си казах: „За да се освободя от това, че те ще струват пари, ще кажа, да, те струват пари, но няма да взема за себе си тези пари. Исках първият ми акт с тези кукли да бъде дарение. А къде да отидат?

Ами те са вдъхновени от Ванга, тя е правила този ритуал с кукла, а аз самата много искам да помогна за един човешки живот, който да слезе на земята. Затова си избрах фондация „Искам бебе”. До този момент не бях общувала с тях, познавах председателката Радина Велчева, един прекрасен човек. Така си казах, че аз й имам доверие, харесвам каузата и ще даря парите за тяхната фондация. Те много харесаха идеята и решиха цялото лого на тазгодишните награди на „Искам бебе” да тече под знака на „Куклена молитва”, с нейното специално стихче.

kukli

Някога замисляла ли се защо точно кукли? Можела си да твориш всичко друго, но ти си избрала кукли…

И аз не знам. Аз винаги много съм обичала кукли. И като малка имах много кукли, подарени ми от моята кръстница и много си ги обичах. Но защо поривът ми ме подтикна да правя точно кукли, не знам. Но много се радвам, че се случи така, че да правя именно кукли. Божа работа! Те ли ме избраха, аз ли ги избрах…
Какво, как и кога пресече пътя ти с Ванга?

Ванга се появи в моя живот в годината, в която почина – 1996г. Аз, работейки във в. „Седмичен Труд”, имах една своя рубрика „Тайни и загадки”, в която пишех за езотерика, за скритото и мистичното, което винаги ми е било интересно. Така се случи, че тази година шефът на издателство „Труд” ми предложи да направя книга за Ванга. Аз се съгласих, без да се замисля, макар че до този момент нищо не знаех за нея.

Jeni

Никога не съм крила, че аз жива среща с Пророчицата не съм имала. Но вече 15 години пиша за нея като човек, който иска да съхрани паметта за тази невероятна българка. Мога да кажа, че я познавам по-добре и от хора, които са живели с нея и до нея. Започнах да се срещам с хора, събирах материали, заминах за Рупите. Предпоследната от книгите ми за Ванга, която е обзорна, получи признанието на Фондация „Ванга” като най-достоверната и всеобхватна книга за Пророчицата. Това за мен е голямо удовлетворение.

Стремяла съм се да пиша максимално обективно за нея, което е много трудно, тъй като никога, никъде не са съхранявани документи за нея преднамерено, с изключение на една книга на проф. Добрянов и филма „Феномена Ванга”. Самата Ванга много е обичала да й подаряват кукли. Навярно от там идва и моя интерес. Затова смятам да ги развивам. Все пак живеем в свят, в който всеки търси начин да представи своята индивидуалност и всеки от нас, всяка от нас иска да изрази себе си, защото носи нещо уникално, творческо и неповторимо. Прекрасно е, ако посмее да го изрази, защото моята философия е, че ние всички сме богоподобни, в контекста на това, че сме надарени от природата, от Твореца със способността да творим. Всеки може да ражда Красота, която ражда Добро, защото Доброто облагородява.

Kukli

Това е, в което вярвам. Моят Бог е Доброто и Красотата. По Йовковски ще кажа, че красотата ще спаси света, вярвам в това и ще го следвам винаги. И сега с куклите се надявам да увлека повече хора, които обичат да творят с ръцете си. Каня ги всички в Творилницата, в която, след като мине голямото събитие, ще направя първата група. Вече има заявен интерес и особено ще се радвам, ако проявят интерес към куклите майки с деца, защото е прекрасно, когато мама и момиченцето заедно творят.

Jeni

Новата ти стихосбирка се казва „Жените… в мен”. Защо избра това име и колко са жените в теб?

Ами името ми е Жени…. (смее се) Стихосбирката се появи като продължение на идеята ми за изложбата. Всяка кукла ми прилича на някоя жена. Те сами си избират самоличност. Куклата се ражда, когато се направи лицето й на финала. Много образи населяват пространството и всяка е със свое излъчване, свое настроение. Установих, че всичките тези образи аз ги нося в себе си, но не външните черти, а вътрешните.

Много стихове се родиха и с правенето на куклите. Моите кукли не носят имена на конкретни жени, защото ние всички сме едно и всяка една от нас е индивидуалност. Имам – майката, ревнивата, властната, господарката, молещата се, тихата, феята и т.н. докато правех куклите стиховете сами си идваха.

Stihove

През 2010г. ти спечели конкурса на Public-Republic „Доброто в нас”. С какво те промени това, какво ти донесе?

Ще кажа нещо много откровено – аз не обичам да участвам в конкурси. Мисля, че нито творчеството, нито красотата, нито поезията са призвани да се състезават „Кой е по-по-най”. Аз много исках да провокирам моята племенница да участва в конкурса, защото исках да е търсеща, жива. Тя рисува прекрасно и пише много добре. Тя обеща, но нищо не направи. Така заради нея реших и аз да участвам в конкурса. На шега. Хареса ми темата.

Това бе провокация и за мен. Така стана, че спечелих конкурса. Дали съм искала племенницата ми да участва или аз самата – не знам. Но като спечелих, се радвах като дете. Гордея се с тази си награда, защото носи прекрасното мото „Доброто в нас”.

Jeni

А къде е доброто в нас? Къде да го търсим?

Първо в себе си. В усмивката, в смирението и в усещането, че много малко ни е нужно, за да сме добре. Трябва ли да се случи нещо толкова жестоко, като това, което се случи на японците, за да проумеем колко ценен е животът? Какво трябва да се случи, за да разберем, че България е благословена с природата, която има? Българинът е много черноглед, което мен много ме дразни. Но ако спрем да се оплакваме и видим какво реално имаме, ще се окаже, че живее в едно райско кътче на земята. Затова Доброто…то започва от нас. Първо от нас. А когато го излъчваш от себе си, то става като верижна реакция. Това е тайната. Хубавите неща са прости.

Jeni

За какво да се молим? На какво да се надяваме?

На първо място, човек трябва да се моли да бъде добре. Ако ти не си добре, няма как и хората около теб да са добре. Но зависи какво разбираме под това „човек да е добре”. Да е с добри и позитивни мисли, да е здрав, да не се бои от труд. От там насетне молитвата е за близките ни, за народа ни. Защото всички сме едно цяло, както в човешкия организъм – клетка до клетка се изграждат органи, системи. И всеки човек е като една планета. Затова аз мога да кажа: Господи, моля се да те следвам, да върша добро, за да съм добре. Близките ми да са добре и добри. Коригирай ме, когато греша. Да не се изкушавам. Да бъда будна.

Моля се страната ни да бъде изпълнена с позитивни хора, които са намерили себе си. Защото когато човек е намерил себе си, той е балансиран, хармоничен и усмихнат. Най-голямата ми молитва е ние българите да станем по-единни, защото имаме много да дадем едни на други и на света. Нека никога да не забравяме, че живеем като на везни.

Ако на другия край на света му се случва нещо лошо, люлее се и се руши, защото везната е натежала там, утрешният ден ще дойде и ще натежи при нас. Японците в това отношение ни дават невероятен пример за единство и стоицизъм. Ние всички им се възхищаваме, но даваме ли си сметка защо е така? Защото това е една нация, в която традициите, културата, духът са отглеждани във вековете и пренасяни. Там няма пошлост, повърхностност, силикон. Така се изграждат нации, които са за пример. Техният Бог е Бог на Красотата.

Kukli

Жени Костадинова е журналистка, публицистка, поетеса. Тя е автор на три книги за Пророчицата Ванга и на три стихосбирки. Но тя е и творец. От тези творци, които докосват, изработват, изпипват, влагат въображение и одухотворяват с ръцете си, с пръстите си. На 25 март в „Историческия музей” в Бояна от 18ч.

Жени откри своята първа изложба на кукли, съчетана с представяне на новата й стихосбирка „Жените…в мен”. Събитието носеше името „Куклите”, а в него се включи и Фондация „Искам бебе”. Събраните средства ще бъдат дарени на Фондацията, за да се даде шанс на една малка, красива и нежна душа да се появи на бял свят. За да се сбъдне всяка Куклена молитва…

Кукленото събитие мина като сбъдната молитва! Продадоха се всички кукли – и се събра сумата от 3000 лв. Заедно с дарените по 1000 лв от Комплекс “Старосел” и Фондация “Ванга”, средствата стават 5000 – точно за едно ин витро бебе!!!

Куклите се харесаха и от малки, и от големи, както и „стиховете в кутия”. Тях ще ги има по книжарниците и всеки може да си купи кокетната кутийка с „кукли-стихове”. Тази стихосбирка е “отражение” на изложбата с куклите, защото съдържа образите на 40 кукли-жени…

“Жените в мен” ще бъде по книжарниците от другата седмица.

В Националния исторически музей на 25-ти март присъстваха над 400 гости. Ваня Костова изпя три песни и една специално със сина си Боян. Михаил Йончев поздрави присъстващите с хитовата си песен “Вяра, надежда, любов”. Най-искрено посрещнати бяха всички деца, дошли на този свят ин витро, толкова искрено чакани.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена · Незабравимо

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай