Public Republic Art Studio

Homo Ludens II

10 април, 2011 от · 5 Коментара

Петър Краевски

Smile
Снимка: Peter Heilmann

– Сатирична поема –

Обещаното продължение на Homo Ludens I от „Ало, как сте?”
(потоп на съзнанието)

Надвесен отново над тази поема,
отприщвам на мислите бента.
В главата си нямам изпипана схема –
за вас ще творя на момента.

Това е модерно. Защо да не стана
на себе си карикатура?
Защо да не вляза на пръсти в бостана
на бързата литература?

Реколтата щедра е – тиква до тиква,
от тука, та чак до Курило.
Едва засадени, а вече поникват!
На тези им трябва плашило.

И нека ги стряскам проклетите гарги,
и нека ме цвъкат врабците!
Набъбват от его под слънцето жарко
рапони с опашки извити.

Карпузи се пръскат от самодоволство,
римуват се страстно кратуни,
а тикви-цигулки игриво бемолстват
на свойте мъхнати ластуни

Ластуни ли казах? Бемолстват? Простете.
Невеж съм по темите фини.
Навярно диезничат там сред полето
с апломба на жив Паганини.

Хвала, Cucurbita ала Stradivari!
Гавот, менует и мазурка
отекват джазирано като фанфари
на твоите прости бъзулки!*

Какво тържество на културата, Боже!
Беснее край мен хлорофила.
А що чукундур с поетични заложби
земята ни днес е родила!

Тревата направо израства на строфи.
Тонически зрей кукуруза.
Цъфтят поетично родопски картофи
до мойта небръсната буза.

Лиричен фасул гъделичка зефира,
вилней откровената плява.
А моята муза, захвърлила лирата,
бостанския рай препикава…

- Това е скандално! – ще скочите всинца.
Спокойно. Нататък четете.
Защото под моите вехти опинци
показва се синьото цвете.

Самотно. От никого уж не видяно.
Изгубено сред треволяка.
Ей таз изобилна реколта в бостана
си струва години да чакаш…

Ах, колко фриволно, доволно-игриво,
но скромно и без да се харчи,
трепти мисълта ми – едно срамежливо
и леко тревожно глухарче!

Излизам със скок от бостанската тема.
Започвам отново – на чисто.
Изправен съм ребром пред нова дилема –
какво ли за вас да измисля?

Напред и нагоре! Това е девиза,
окрилящ хвъркатите хора.
Летях на верижка при соцреализма,
жадувах небесни простори.

Не бях от онези охранени птички,
не пеех под дуло на пушка.
Затуй с джепане и сачмени трохички
напълниха моята гушка.
Накрая дочаках живот без окови,
па хвръкнах (собственоръчно).
И вече привиквам с повелите нови
от работа аз да изхвърчам.

Че „хвръкнах собственоръчно” ли казах?
Изръсил съм глупост сюблимна.
Ех, век либерален! Свободен е „аз”-ът
да пише каквото му скимне.

С такива инвенции вече съм кацнал
директно връз постмодернизма,
мухите му тлъсти, съвсем ефикасно
римувайки с „трепет” и „клизма”.

Измести мухата априлското ято
и влезе в главите дебели.
Пече по стадионите зверското лято,
дерат се до грак вувузели.

Овни, костенурки, влечуги, къртици
в небето безкрило политат.
А аз ги следя с насмешливи зеници –
досущ батарея зенитна.

Но всяка победа влошава нещата.
Угаснал е поривът светъл.
Превърнал съм в бойно поле небесата –
в клане на летящи прасета…

Прасета, бостани, изящни бълвочи,
мухи и зенитни заплахи…
Дали да не сложа финалната точка?
Додея ми тоз амфибрахий!

До тук. По часовник словата нанизах
в безумния опит да блесна.
Превърнах в реалити своя снобизъм
с усмивки, уви, неуместни.

Но ето, че чудото някак си стана –
превърнах се в карикатура.
Намърдах се гол дибидюс под юргана
на бързата литература!

Ах, колко фриволно, доволно-игриво
и с мирис на бебешка буйка,
дими мисълта ми – една саможива
и недоопрепечена пуйка!

——————————
Пояснителни бележки:

Ластун – просторечие за виещо се стъбло.
Cucurbita – латинското название на тиквата.
Stradivari – цигулка от най-висока класа.
Бъзулка – народен музикален инструмент, при който звукоизвличането става чрез духане на листо между двата палеца.
Вувузела – свирка, използвана от запалянковците на футболни мачове.
П.П. Авторът се извинява за налудния финал, но така е то. Свиквайте.

Първата публикация на текста е в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Хумор

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Plamen // 13 апр, 2011 //

    :) )))) Udarna doza humor!

  • Gachev // 7 май, 2011 //

    Хахахахахаха, правилно, г-н Краевски! Пуснете и първата част на поемата! :)

  • osolemio // 19 дек, 2011 //

    Размазах се, хахаха!

  • rumen // 24 фев, 2013 //

    xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx udarna doza humor

  • Рапсодий // 25 фев, 2013 //

    Първата част на тази поема е в книгата на Краевски “Ало, как сте?” :)

Коментирай