Public Republic Art Studio

Поток на съзнанието

1 април, 2011 от · 2 Коментара

Петър Краевски

Changed my mind
Снимка: Magic Madzik

Сядам да пиша първоаприлски фейлетон, ей кое време стана, минава полунощ, алкохолиците отдавна дремят из кварталните градинки, сънуват плъшоци и тропически рептилии, само аз се трудя на интелектуалния фронт, аз, и, разбира се, премиерът, който работи за народното благо денонощно, а може и шах да играе Човека, нищо че се връща на всеки ход, по-важното е да спечели мача, макар че и това не е сигурно – като го знам какъв републиканец се извъди, нищо чудно да жертва и царя, и царицата, апропо, като казах „шах”, се сетих за една партия, която я играх, докато получих алкохолно натравяне, беше ленива вечер, в механата бяхме Спиридон и аз, помня, че по едно време колегата посочи покривката на черно-бели квадрати и започна да реди по нея чаши и бутилки, „Бре, какви ги вършиш, бат` Спиридоне?”, попитах, постепенно изпадайки в ужас, а той ми обясни своята версия на вечната игра: върху масата се нареждат игралните фигури – пешките са чаши с водка и коняк, царете и цариците са бутилки бяло и червено вино, туровете са чинийки с шопска салата и луканка, конете са коктейли в контрастни цветове, а офицерите са светло и тъмно пиво, абе, нищо и никаква работа, интересното идва в процеса на играта: вземеш пешка – пиеш пешка т.е. водка или коняк, вземеш офицер и хоп – гаврътнеш една биричка, вземеш тур, па замезиш, после направиш атака по фланга и удариш на екс един-два коня, общо взето, лесна игра и не продължава дълго, щото и двамата шахматисти се матират до козирката, което и направихме със Спиридон на десетия ход от началото на партията, а като се прибрах вкъщи, жената ми се развика, че всяка чаша алкохол убивала по сто хиляди мозъчни клетки, „Душице!”, отвърнах й аз, „При мен това става избирателно! В моя мозък умират клетките, които викат:

„Не пий повече! Не пий повече!”, така й казах на оная латерна, жената, но защо ли ви разказвам всичко това, фейлетон трябва да пиша, фейлетон, и то сатирично заострен, социално ангажиран, нещо за световната криза, за глобалното затопляне, а може и за генно модифицираните организми, че скоро май така ще я бъде – речеш да нарежеш домат на салата, а той ти проговаря с човешки глас:

„По-леко с ножа, гражданино, да не се разправяме в Хелзинския комитет!”, бре да му се не види, нали в ГМО-то слагат човешка ДНК, нищо чудно Зелената партия да се възправи в защита правата на доматите и останалата част от очовечаващия се зарзават, нещо от сорта:

„Зарзавати от всички страни, съединявайте се!”, а нас, изедниците, които ръфаме онеправданите ГМО-та, да ни обявят за канибали, пируващи с човешката плът на зеленчука, направо не ми се мисли за тая възможност, защото аз толкова зарзават съм изял, че сигурно ще ме обвинят в престъпления срещу човечеството, сто на сто при появата ми в кухнята, зарзаватите получават масов стрес и трябва да ги водят на психоаналитик, да не говорим за генно модифицираното свинско, чиито права нарушавам всяка вечер под формата на пържоли и прочее, и така нататък, горе-долу интересна хрумка, мога да я развия във фейлетон, само дето, ако напиша подобно безумие и мен ще ме пратят в психодиспансера да си приказвам с чушките и доматите, така че отпада, твърдо „не”, друго трябва да сътворя аз – произведение по-деликатно, по-фино, по-обрано, а какво по-обрано от българския данъкоплатец, вярно, защо не напиша една първоаприлска сатира по данъчния въпрос, я да помисля малко… опа-опа-опа, идеята започва да ми идва, думичките сами се нареждат, мдааа, заглавието ще бъде „Пред гишето” и май-май произведението ще е в рима, нещо от сорта: „Застанал чинно пред държавния служител, / попадаш в омагьосан кръг – / ако не плащаш данъци, си нарушител, / ако ги плащаш, си балък!”… еха, хубаво стана, има фаца, има виц, само дето не е фейлетон, а една проста епиграма, кой ти цени епиграмите в днешно време, то по-добре да извъртя една псувня в писмен вид и гледай какво става – ще прерасна в култов писател на десетилетието, нищо чудно и някоя награда да ми дадат, пък ако се случи по-витиевата псувнята, ще се спукат да ме канят по разни шоу програми да коментирам съвременния културен дискурс, иначе казано, тежки простотии, драги зрители, грандомански претенции и дивотии на квадрат, което ми напомня времето, когато бях главен сценарист на едно сапунено шоу, водещият имаше квадратна глава с уклон към трапец, известен бе като Митко Мустака и страшно искаше да вкарам на сцената кобила:

„Да вкараме добичето в студиото!”, вика, „А ако се изака пред публиката, рейтинга ми ще удари тавана!”, така ми каза Митко Мустака, честен кръст, сега разбрахте ли защо журналистиката ни има лош дъх – защото все разни задници са й в устата, дето се вайкаше един познат:

„Пази, Боже, сляпо да прогледа – в брачното си ложе ще види съседа!”, то наистина куцо и сакато почна да прави шоу, стига да източи парици от бюджета на телевизията, че разходите край нямат – джип мерцедес караш, в асансьор за петдесет бона се возиш, родата и тя няма край – трябва в шоуто на работа да я уредиш, да лапне и тя от бюджета, да се облажи, не е лесно, драги зрители, голяма нужда имат днешните телевизионни звездици, затова все ни клечат над главите, я чакайте, чакайте, преди малко не казах ли „бюджет”, да, казах, а това ме навежда на мисълта, че няма да е зле да надраскам едно бързо антрефиле за държавния бюджет – постната пица на финансовия министър, същата постна пица, която се оказа „калцоне”, защото постоянно я кълцат, а докато дойде време за актуализацията, ще се опаткали даже кетчупа и майонезата, само горчицата ще е останала, а горчицата, разбира се, е за народа, то затова правителството прилага политиката на двете нули /00/ – нулев дефицит и нулево плащане на държавния масраф, знае то, че от горчицата народа ще го среже стомаха и хайдеее – в двете нули /00/, от което ще последва облекчение велико, оххх, май пак се отплеснах, а фейлетона, дето ми е поръчан за първи април мене ме чака, а още идея си нямам за какво да пиша, как да завъртя сюжета, какви художествено-творчески хватки да приложа, че с това темпо ще си блъскам главата до пенсия… пенсия… пенсия… абе, знаете ли защо в България има многоточкови калинки… защото събират точки за пенсия… хахаха, това пък откъде ми щукна, я по-сериозно, я по-отговорно, я да вземем пример от социалния министър, макар, че и него го направиха на луда калинка, щом ги ръси такива: „Не се оплаквайте, драги потребители – ако си отворите хладилника, все ще откриете нещо”, е, аз си отворих хладилника и открих вътре две яйца, друго – курец… това последното го цензурирам тутакси и от раз, след което вдигам безпомощно ръце и тегля една майна на моята фригидна муза, защото слънцето изгря, редакциите вече работят, а тя, музата, не пожела да ми се отдаде телом и духом, поради което поръчаният фейлетон така и не успях да го напиша, но за сметка на това на бял свят се пръкна ето тази симпатично възмутителна пародия, която ти, наивни ми читателю, току-що се излъга да прочетеш, ха, честит ти първи април!

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Хумор

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • osolemio // 19 дек, 2011 //

    Да! Четиво и за читатели и за издатели, хахаха!

  • Мистър Питър // 1 апр, 2012 //

    Честит първи април!

Коментирай