Public Republic Art Studio

Семейна снимка

29 март, 2011 от · 4 Коментара

Оля Стоянова

alone
Снимка: ssoosay

Тя е на двайсет и две,
той – на двайсет и пет,
тя – в бяло,
той – в черно.
Изглеждат така,
сякаш им е неловко пред фотографа.
За снимката
май се държат за ръце,
но това не се вижда на кадъра.
Преди петдесет и шест години
са се усмихвали
само с крайчеца на устните,
но сега тези знаци
няма кой да ги разчете.
Наследниците са дали
къщата под наем,
заедно със снимката над леглото.
“Тези двамата какво ще ги правим” -
пита някой от наемателите.
Останалите вдигат рамене,
защото какво могат да кажат…
Пък и тези неща сега нямат значение:
него – от петнайсет, нея – от три години
вече ги няма.
Истината е, че снимката
просто прикрива
бяло петно на стената.
После наемателите се виждат в чудо
как да се борят със сенките -
накрая, за да не си личи петното,
просто лепят един пейзаж.
Например от Рим.
Рим поне е вечен.

Творбата на Оля Стоянова спечели І награда в тазгодишния конкурс “Добромир Тонев”

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Керана Ангелова // 29 мар, 2011 //

    Честита награда!
    Стиховорението е хубаво! Много!

  • Керана Ангелова // 29 мар, 2011 //

    Извинявам се за изтърваната буква “т”!:)

  • Babacheva // 29 мар, 2011 //

    ” …но сега тези знаци
    няма кой да ги разчете.”
    Поетите могат да ги четат. И добре че ви има!
    За да станат четящите повече.
    Честита награда!

  • nezvan // 29 мар, 2011 //

    не знам дали е стихотворение но е хубаво защото те кара да го прочетеш до края и после нещо да си мислиш

Коментирай