Public Republic Art Studio

Artist of the Week– Боян Христов

7 март, 2011 от · Няма коментари

Интервю на Виолета Петкова с Боян Христов

Boyan Hristov
Снимка: Иван Кьосев

Боян Христов: „Старая се да съм обективен, снимам това, което виждам.”

Кога и как започна да се занимаваш сериозно с фотография?

Не мисля, че е имало момент в живота ми досега, в който съм си казал –„Е сега вече почвам сериозно”. По-скоро моят случай опираше до това дали има с какво да снимам.

Chervena Anya na sinio pole
Снимка: Боян Христов

Първият ми фотоапарат ми го подари майка ми на 18-тата ми годишнина – една малка, пластмасова Skina за 20лева. Допреди това въобще не се интересувах от фотография. В момента, в който погледнах през визьора и чух щракването на апарата, ми стана мнооооого интересно. Така постепенно се зарибих.

Juno Reactor, Sofia, 2008
Снимка: Боян Христов

А то фотографията, да знаеш, е много голяма краста. Бачках 6 месеца, докато успея да си купя по-сносен апарат и филми за него. Но тогава не бих казал пак, че снимах сериозно, най-много по един два филма на ден, и то не всеки ден – не можех да си позволя все още да си купувам толкова често. После в края на седмицата ходех в едно читалище да си проявявам филмите и копирам снимките, там се и научих как да работя във фотолаборатория.

Juno Reactor, Sofia,2008
Снимка: Боян Христов

По-сериозно стана отношението ми към фотографията, когато карах стаж във вестник „Дневник”. Ей богу, там се счупих да снимам, даже ме и публикуваха, въпреки, че бях 9-тата дупка на кавала.

Снимал си на най-различни събития – от музикални партита до протести и кукерски събори. На какво те научи фотографският опит до момента? Помогна ли ти да намериш себе си?

До този момент съм намерил само това , което искам да правя в живота ми – да снимам, да съм фотограф. Иначе личното ми мнение е, че човек цял живот търси себе си. Дори и да си мисли, че вече се е „намерил”, в следващия момент може да се случи нещо, което да обърне цялостно представата му за живота, Вселената и т.н.

Artmosferic Fest Jelen'07
Снимка: Боян Христов

Присъствал си на не малко фестивали, провели се на открито (Beglika, Earthdance, Аtmospheric и др.). Предпочиташ ли open air пред парти в затворено помещение? Имаш ли повече творческа свобода сред природата?

Зависи! По принцип обичам да снимам на открито, защото тогава светлината най-често е естествената – тази от слънцето. Плюс това навън има повече пространство, може човек да се разходи, да смени обстановката, гледката да се промени.

Artmosferic Fest Jelen'07
Снимка: Боян Христов

В затворено помещение пък го има предизвикателството да се справиш с неблагоприятните светлинни условия – да измислиш как точно да се справиш в тези условия. И в двата случая важен е резултатът, дали ще си доволен от него. А до творчеството, то ми бликва, когато видя нещо, ама наистина интересно за снимане, няма значение дали е навън или вътре!

Don Giovanni-State Opear Stara Zagora
Снимка: Боян Христов

Участвал си в сериозни български и чуждестранни фотоконкурси и проекти („Lumix Awards”, „Кукерландия”,” Earth for All”, Проект „Sofia Spionage” – фондация „Робърт Бош” и др.). Имаш 2 самостоятелни изложби. Играят ли важна роля вдъхновението и творческият елемент, когато говорим за професионални изяви или е въпрос изцяло на желязна подготовка?

Конкурсите не опират до това да се подготвяш специално за тях по принцип. Или имаш кадър , който да отговаря на условията, или нямаш. Пък и много зависи от конкуренцията и журито. Да, приятно е да разбереш, че печелиш, но после, като разгледаш снимките и на другите участници и видиш абсолютни боклуци, се чувстваш сякаш си се издигнал в очите на кьоравите.

Beglika Fest'08
Снимка: Боян Христов

А понякога даже мислиш, че не заслужаваш наградата, защото пък си видял снимки на някого, които са степени над твоята, тук вече опира до журито. Винаги ми е било чудно как по-точно решават коя снимка е по-добра от друга. Понякога е очевидно, но фотографията е доста субективно нещо, на един може да му хареса една снимка, на друг може и да не! Между другото, големите имена мноооого рядко участват в конкурси, сами се сетете защо!

Grajdanski protest 14-17.01.09.
Снимка: Боян Христов

Има един конкурс-бианале -„Фодар”, за него условията и темата са ясни от доста рано. Е, за него специално може човек да се подготви, да направи снимки, насочени само и единствено за бианалето. Там обаче конкуренцията е бая сериозна и е не само от България. Плюс това темите са винаги по-концептуални, там вече си говорим повече за изкуство.

Цитирам изречение от книгата „ Алхимикът” на Паулу Коелю: „И аз съм като всички хора: виждам света и нещата, които се случват в него такива, каквито бих искал да бъдат, а не такива, каквито са.” Какъв е светът във фотографиите ти? Обективен ли си в историите, които документираш?

Старая се да съм обективен, снимам това, което виждам. Само че аз го виждам по определен начин, под определен ъгъл. Понякога просто документирам, друг път имам желанието да предам дадено настроение, мисъл или смисъл, което да няма много общо в ситуацията.

Fireter-Shade and fire theater
Снимка: Боян Христов

А иначе светът е такъв, какъвто си е в моите фотографии – аз просто посочвам една малка част от него. Но имайте предвид, че добрият фотограф може да направи така, че нещата да не изглеждат такива, каквито са в действителност – затова и понякога фотографията е една голяма лъжа.

Fireter-Shade and fire theater
Снимка: Боян Христов

Бил си ученик на школата по актьорско майсторство на Драматичен театър „Сълза и Смях”. Как е повлиял театралният ти опит върху твоето професионално и житейско развитие?

Бях там преди да почна да се занимавам с фотография, въобразявах си, че съм роден актьор, или по-скоро ми го бяха въобразили, хехе!

Surva'09-portraits
Снимка: Боян Христов

Тогава ръководител на трупата бе Венцислав Кисьов, който е един от най-важните хора в живота ми досега. Отвори ми очите и душата не само за театъра, но и за много други неща от живота.

Surva'09-portraits
Снимка: Боян Христов

Само за две години успя да развие в мен качества, които не съм и подозирал, че имам. Разви ме доста като личност, нямаше да бъда същият, който съм днес, и то не в хубавия смисъл.

Surva'09-portraits
Снимка: Боян Христов

Безспорно изкуството е духовна храна. Но може ли да се оцелява с фотография, неблагодарна професия ли е тя? Какво ти дава и „отнема”?

Фотографията е на ръба на изкуството и занаятчийството. Можеш и да изкарваш пари с нея и да създаваш красиви и/или т.нар. „арт” неща.

Pulnoludie
Снимка: Боян Христов

Идеята е да знаеш защо снимаш – за да си платиш просто сметките или да се опиташ да развиеш нещо, което да остане в главите на хората дълго, след като са го видели.

Marry
Снимка: Боян Христов

Да се оцелява с фотография-може, ама е малко тъпо. Тъй де, не сме на този свят само и единствено, за да оцелеем, трябва да се опитваме непрестанно да постигаме повече, в личен и професионален план.

Na Rila
Снимка: Боян Христов

Аз лично напоследък нямам много работа като фотограф, затова си изкарвам парите с друга работа. Не ме разбирайте погрешно. Мечтая си да пътувам по света, да отразявам събития и на всичкото отгоре и да ми плащат затова, просто засега не се получава. Може би не търся където или както трябва.

Na Rila
Снимка: Боян Христов

Но ако почнем само да мислим колко пари ще изкараме като снимаме еди-що си, резултатът ще са снимки, които не струват.
Не трябва да се мисли само за пари, много фотографи така са загубили себе си в бизнеса на снимане.

Weddings
Снимка: Боян Христов

Неблагодарна професия може да се нарече само в случаите, когато си снимаш,.някой дойде и ти каже: ”Тебе кой ти е разрешил да снимаш, бе?”. После обаче като си видят снимката на апарата и казват: „Ооо, айде да ми я пратиш!”

Weddings
Снимка: Боян Христов

Какво дава и отнема?Хм…Един от старата школа, преуспял фотограф, го бяха питали нещо подобно -„Какво Ви е коствало?” и той отговорил: „Една голяма самота!” Все още не съм самотен де, но не съм и „успял” толкова още.

Weddings
Снимка: Боян Христов

„Кой път да поема оттук? – попита Алиса. – Зависи къде искаш да стигнеш – отговори Усмихващият се котарак.” По кой път продължаваш ти оттук-нататък?

Засега съм в период на оцеляване за съжаление. Нямам много работа и търся начини да пробия тук и там.

Бих желал да се впусна по пътя на фотожурналистиката. Зарибявам разни агенции, но засега без успех. По принцип искам да работя за голяма агенция като Reuters или Associated Press.

The opera
Снимка: Боян Христов

Marylin Manson concert in Sofia
Снимка: Боян Христов

Protesti na
Снимка: Боян Христов

Celebrating of Enyovden-Delchevo-20-22.06.08
Снимка: Боян Христов

Celebrating of Enyovden-Delchevo-20-22.06.08
Снимка: Боян Христов

Kukerski subor v Pernik '08
Снимка: Боян Христов

Portrait
Снимка: Боян Христов

Bike protest 15.05.08.
Снимка: Боян Христов

Боян Христов е работил като фоторепортер, сватбен, оперен фотограф и понастоящем е фотограф на свободна практика. Изминал е дълъг път – от стажант, през участия в многобройни фотографски конкурси, докато утвърди името си.

Талантливият Боян има зад гърба си богат и широкоспектърен опит. Заснемал е събития от политическия, социалния и културния живот на България, сватбени тържества и церемонии, премиери на оперни спектакли, представления, концерти.

Повече снимки може да разгледате на:
http://picasaweb.google.com/bdzacq

http://www.wix.com/boyanhristov/boyanhristovphotography

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Tворчество · Visual Art · Модерни времена

Етикети: , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай