Public Republic Art Studio

В стаята в която се повтаряме

16 март, 2011 от · 1 Коментар

Захари Захариев

Melody Am Sky
Снимка: JoshSemans

В стаята влизат черни облаци.
Застават там където решат
и пускат дъжд-
който заплашва да сбъдне спукана подводница.

Единият от облаците си Ти,
някой от другите- Аз
Кога обаче сме забравили-
кой, кой е?

За втори път се криеш зад профил,
даваш ми спорадични късове амфази,
за втори път те зова мислено-
току разпознавам твой кичур, око, длани
в обръщането на магнитните полета.

Ако не беше снега отвън
бих помислил, че за втори път-
времето се повтаря,
изпаднали сме в стара, надраскана лента,
някой постоянно натиска „възпроизведи”
и ни се връщаме,
назадно,
в стоп кадър някъде между следобеда и вечерта.

Ако изгася осветлението и легне мрак,
дали ще си спомним,
че в правремената,
преди да ни избутат с лакти долу-
сме гледали в черното,
сами черни-
били сме само усети,
удушени души,
всеки е бил другият
в местенето,
докосването,
вричането в непознатото.

После някой е запалил свещите,
уплашени сме се извърнали,
изпуснали секундата, в която
бездънието на белтъчната слуз
носи образите на всички,
и така сме изгубили усета за разпознаване-
та сега седим,
отпиваме от кафето на частичните познанства,
и чакаме онзи акушер на паметта,
който само разващава младежта
и не знае „що е красиво?”.

Но започва нов диалог,
някой избърсва водата от пода,
застава зад бара
и без да знае защо заявява:
„Потопът свърши. Облаците да напуснат”
И ние излизаме да трещим разгевени,
до баналност повтарящи се,
над главите на всички зими,
за да се срещнем отново-
в снега,
гарант
за плавното отлепване
на всяка следваща частица,
с която вечността ни затрупва
на равно ускорително раздалечаване-
един от друг.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • КрокодилътГений // 16 мар, 2011 //

    Поздравления за стила! Дано девойката си заслужава (:

Коментирай