Public Republic Art Studio

Из “Особеното умение”

25 февруари, 2011 от · 2 Коментара

Илко Димитров

3001732846_1dd0a34a8a

Photo:aaronescobar

1. Извън кръга

Да се излезе от този омагьосан, изтощаващ и безсмислен кръг – има Бог-няма Бог – да се направи крачка встрани от очертанията му, около които зорко бдят както атеистите, така и теистите /и двете групи, всъщност, неразривно свързани с Бога – едните със знак минус, другите със знак плюс/.

След като хилядолетия този спор няма изход/разрешаване, значи той просто трябва да се изостави, поради наличието на системен проблем за решаването му. От друга страна, неговата висящност не добавя екзистенциална прелест, заради която да си струва той да бъде /изкуствено/ поддържан.

Преди двадесет хиляди години Богът не е съществувал за Човека. Има вероятност Бог
да е съществувал тогава, зает със съответните си космически задачи, а има вероятност и да не е съществувал, но това няма никакво значение, защото Човекът не го е знаел /ако е съществувал/. С развитието на Човека, Богът се появява за него, взимайки различни форми, превъплъщения, на някои места – като много богове, на други – като Един Бог. Същевременно, за част от хората Бог не е съществувал и не съществува /дори на практика да го има/, като определено не може да се твърди, че тази част е по-слабо умствено и духовно развита от онази, за която Бог съществува.

На последно място, различните хора имат различни умения – едни могат да рисуват,
други да не дишат десет минути, трети да създават музика, четвърти да ходят по въже
над пропаст, пети – да вярват в Бог.

Религиозното чувство – едно от особените умения на Човека.

След като за Човека Бог му се явява и изчезва в зависимост от развитието му,
то важното е – не дали последният съществува или не, а развитието на Човека,
характеристиките на това развитие, какво в конституцията на Човека прави необходимо и възможно Богът да му се явява, респ., да става излишен.

Днес Бог е излишен /освен за хората с особено умение/, защото актуалното състояние
на Човека не предполага наличието му – в изцяло променената му духовна конституция вече няма място за отглеждане на религиозност, т. е., място, където да стои Тотално Другият, нито време, в което той да се случва.

2.

Както няма Един Красив, а има красота, така няма Бог, а има /състояние на/
божественост.

3.

Няма значение какво и колко е налично около тебе /хора, вещи, възможности,
препятствия, разстояния, периоди/ – наличното е измеримо, следователно – подлежащо на изчерпване, ограничена складова наличност. Човекът, който има малко, човекът, който има много, човекът, който има достатъчно – човеците, за които светът е краен, подлежащ на изчерпване.

13. Очертанията на Човека

Няма над, отвъд и свръх Човека. Да твърдиш обратното, означава да заявиш, че той
има граници, че е завършена структура с установен обем и очертания, което, особено
отнесено към не-телесните му субстанции, звучи нелепо.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • troha // 4 мар, 2011 //

    “Очертанията на Човека

    Няма над, отвъд и свръх Човека. Да твърдиш обратното, означава да заявиш, че той
    има граници, че е завършена структура с установен обем и очертания, което, особено
    отнесено към не-телесните му субстанции, звучи нелепо.”

    Да, време е да се замислим над човека по този друг начин!…
    Поздрав!

  • Илко Димитров // 6 мар, 2011 //

    Много благодаря за това отбелязване! За мене това е основният проблем.

Коментирай