Public Republic Art Studio

Отваряй тази бутилка много внимателно

22 февруари, 2011 от · Няма коментари

Захари Захариев

oil abstract
Снимка: davharuk

Вечерта свършва сред
тътени, които
блъскат главата,
хилядите карфици на културата
се забиват едновременно
в мозъка, нотно.

Той кърви-
а червената течност е задръстена
с матилка и блатни изпарения,
които напояват небето на града
със сприхави,
мазни аромати на дим-
сякаш долитащи от котлето
на стара, сбръчкана вещица,
приготвяща отвара за безсмислие.

Тялото повръща смачкани маргаритки
край реката,
която тихо оттича и чисти ехото
на скритите магарета на случването.

Тази вечер свършва
така както
не може
да свърши
дори
нищото.

Като протяжен стон на туба
във фантастична симфония
и няколко камбани, които
са свряли в звука си
нощ,
катедрали, около които прелитат прилепи
и самотните стъпки на черен плащ.

Сюреалистични съзнания моделират
ъглите и пресечките.
Блудници- циклопи лъхат на любов,
левият и десният дувар
се целуват влажно
използвайки краченето ми.

Земята е наобратно-
умът ми е избягал в черни галактики,
а на негово място
за да не се получава вакуум се е загнездил
Джин,
който, казват,
от трихиляди години,
забраден и с кървясали очи,
подскача със сивият си тюрбан
във всяка отваряна бутилка Бомбай.
Само така, казват,
успявал да избегне
преследвачите си-
прозрачни инквизитори на ирационалното.

Този Дух бавно ме напуска,
като се просмуква навън-
пора след пора-
оставя кисел вкус
и пустинен пясак по езика. Густо.
Майка. Материя.

По- късно пак съм Аз-
стафида на празнотата
и стихът замира,
кретащо замира
в друго свършване-
там където корковите тапи
се отварят с глухото
мушване в стъкленото гърло.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай