Public Republic Art Studio

Из “Българи от ново време” II

21 февруари, 2011 от · Няма коментари

Светослав Пинтев

3015479952_3da080709a

Photo: sinamigos

Българските царе, президенти, премиери през XXI век

„При днИскашното обШТество всички са равни лични и познати. (Извадки из работа по темата „Критика на буржоазното общество в стихотворението „Песен за паричката ми“ от П. Р. Славейков“)

Кандидат-студентите често лансират новаторски идеи, творейки бисери, на които ние лекомислено се кикотим, без да се опитаме да вникнем във философските им измерения, да ги изследваме в дълбочина. Замислете са над горния и ще разберете, че пред него много мъдри мисли са като смешки на Къци Вапцаров. А трябва да ги осмислим и анализираме, защото те откриват невероятни хоризонти пред изследователите на сложната българска душевност.

Особено ценен ключ към нашия политически модел е това непреходно откритие:
Въпрос: Каква е разликата между Царя и Президента?
Отговор: Царят е син на баща си, а президентът не е!

По тази тема ще бъда съвсем кратък, защото екземплярите във властта обикновено се моделират по подобен начин, така ще е дори във времето на бъдещите историци, които, след примерно 300 години, ще възстановяват историята ни късче по късче. Ще им дам само най-общи насоки. А и за някои държавни мъже писах.

Най-високопоставените ни политици напоследък се делят на два основни вида, които се омешват в интересно съотношение във висините на властта. Да използваме терминологията на добрата стара Византийска империя. Те биват Багренородни и НеБагренородни. Ще рече – такива, родени със златна лъжичка в устата, и такива, които не са родени с такава, но са си я лапнали сами. Или сложили на плещите си Багреница, ако така пò ви харесва.

Ето че открих и още една направо разкошна група, която ще ни въведе в следващата тема по най-естествен начин: А тя е: „Зад всеки глобален проблем стои поне един перничанин“. Чудя се дали заглавието ѝ не е пророческо, дали няма връзка с предсказанието на маите. Няма начин да няма.

И като противовес се роди групата:
„Да защитим Перник и перничани от обидите, който се леят от всякакви ефири!“
Там писа и Niki Kunchev:
„Никой да не пипа Перник и Костинброд! и Валутният борд“

Президентът до 2011-а Георги Първанов

Президентът наш е от втория вид сурови мъже, не се лъжете по холивудския му алаброс, от тези добрали се до властта с доста зор и скърцане със зъби. Скърцахме предимно ние.

Странното създание Супер Бианка от „Шоуто на Иван и Андрей“ беше арестувано от полицията в Перник на 19 октомври 2010 г., защото искала да зададе въпроси на президента. Прибрана беше по нареждане на юнаците от НСО. Не без знанието на първия мъж в държавата, който очевидно се плаши от приказните героини.

Когато го избраха, колежката ми в тогавашния „Нощен Труд“, който го бастисаха, Румяна Симеонова, направи впечатляващ репортаж за външната тоалетна край родната къща на президента. Умилихме се какъв народен човек яхва коня на държавата.
Но той иначе, особено като пътува в чужбина, е горд, подобно на скален орел, величествен като върховно божество, и даже през ум не му минава да общува понякога с журналистите, които го придружават.

Понеже не може да се сети какъв по-голям шеф може да стане, сега щял да си прави всенародно движение АБВ. Нещо като ОФ. Предполагам, че ще се състои от двама велики перничани – той и Бригадир Аспарухов.

Първанов се изказа много приятно и по друг актуален въпрос: „…Една здрава, силна държава не би трябвало да установява тези неща от въздуха“.

По повод рамбовските хеликоптерни акции на данъчните за разкриване на незаконни имоти на свръхбогати българи. Много бях въодушевен, че в края на втория си мандат Първанов се сети да ни разкрие как точно не стават тези неща. Да беше попитал. Ние как не стават гледаме 20 години, та знаем много добре. Да беше споделил как стават по време на мъдрото си управление.

„Да видим кой как спечели фабриките, как спечели банките, да видим големите заменки“, разтревожи се някак изведнъж държавният глава.

Да беше видял тия работи, ама като стана президент, приятелю.
Не мисля, че не знаеш. Само не разбирам дали Партията щеше да разреши, че нали тя ги разпределяше тези работи.

По време на въздушните атаки над Югославия през 1999 г. Първанов, тогава бос на БСП, и парламентарната му група гласуваха ан блок против резолюцията, позволяваща на НАТО да навлиза в българското въздушно пространство. В сръбската преса пък отнякъде долетя, с бял гълъб вероятно, негово писмо до комунистическия диктатор Слободан Милошевич, което обяснява, че БСП е за неучастие на България във войната, а приобщаването към НАТО е „авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната“. Първанов по-късно се изрази още по-елегантно: „Раздухването от страна на управляващите на моето писмо до югопрезидента Милошевич е активно мероприятие, което има за цел да отклони общественото мнение от проблема Косово“.

Сега Първанов е главнокомандващ въоръжените сили на държавата от НАТО Република България. Ако беше японец, вече 100 пъти да се е пронизал с личното си оръжие, ама нашите държавници са много по-гъвкави и съобразителни от разни самураи, нинджи и други камикадзета.

Активните мероприятия, ако изобщо можете да разберете какво животно е това, съпътстват този мъж, както архарите го съпътстват по пътеките на лова.

Сергей Станишев, който хитро разшифрова тайната на красноармейските униформи

Той е от аристокрацията, ама от партийната такава, дето изкласи от червеното знаме и пръта му, аристокрация материалистическа, диалектическа и марксическа, родила интелектуалната си мощ от чудната сила на Рабфак-а да прави от цървула академик. Няма да ви го обяснявам и това, и него никога няма да разберете. Прекалено е невероятно.

Някои казват, че Сергей Дмитриевич бил много образован и интелигентен пич. Така е. Носи очила, защитил е с отличие в Историческия факултет на Московския държавен университет дипломна работа, която е в тясна връзка с управление на държава от ЕС:
„Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“. Забележете, през 1989-а.

До 1996 г. беше руски, а преди това съветски гражданин. Което не му попречи да стане министър-председател на България. Предшественик беше на Бойко Борисов на поста премиер, като според генерала е виновен за всичкото зло в държавата, още повече, че е роден в семейството на един от висшите комунистически управници на България – Димитър Яков Станишев.

Най-лошото, което направил, според Бойко, било, че загубил едни папки. А, и некви милиарди профукал в неправилна посока, ама нейсе. Голям отворко е Сергей, но кукловодите, които движат нещата на собствената му партия и на държавата, го направляваха така умело, че сами се овъртолиха. И накрая ще установят, че са с примки на шията.

Първият работен ден на Сергей беше като премиер на България. Ако не броим разходките до Висшия партиен съвет на улица „Позитано“.

Цар Симеон, премиерът Сакскобургготски

Той пък е наистина роден с най-чиста проба златна лъжица в устата. Поне 24 карата. В невръстна детска възраст слага короната на главата си, но Червената армия, за която вече стана въпрос по повод чудесните и вълшебни свойства на униформите ѝ да повдигат бойния дух, следвана от родните комунисти, му я измъкват бая бързичко, че и му теглят един шут. Правят през 1946 г. референдум, който е недействителен в условие на окупация, но както и да е… Ставаме република.

Другарят Сталин обаче имал нещо наум и нарежда категорически: „Не пипайте царчето“. На Йосиф Висарионович принципно са избЕгвали да му противоречат. Особено нашите властващи по онова време. Разстрелват само чичото на Симеон и още десетина хиляди. Него го оставят да замине със семейството в далечни земи.

Ще ви кажа само, че кръвта му е много, ама много синя. До лилаво. Половината е Бурбонска, а на нея цялата му рода винаги е държала дори повече от на Кобургската. По линия на баба си княгиня Клементина царят наш произхожда направо от Краля-Слънце, който му се пада пра-пра-прадядо или нещо такова. Друг негов по-близък във времето прадядо е Филип Егалите, Егалитето му викали наш’те политикани по предвоенните кафенета. Той твърдо гласувал в Конвента за екзекутирането на братовчед си крал Луи ХVI, но после и него го обезглавили на един парижки площад. Такива били времената, би казал армейски генерал Добри Джуров.

Та на царя ни се е паднало по малко от жребия на предшествениците му, но в по-нежен вариант.

Когато беше премиер, ходих по работа в резиденцията Евксиноград, построена от дядо му Фердинанд по подобие на френския Версай. Вътрешен човек ми показа залата, където премиерът Симеон Сакскобургготски често събирал министрите си на оперативки, когато са край морето. Имаше изящни цветни витражи с много красиви Бурбонски лилии по тях – семейният и държавен герб на бившата френска династия.
Каква разгромяваща въображението символика – съвещание на републиканския кабинет на Н. В. под нежното сияние на лилиите на Бурбоните.

Под техните меки лъчи внезапно се сетих, че на 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща от Виена, за да обяви независимостта на България и да си сложи на главицата царската корона. Княжеската яхта „Цар Крум“ тържествено акостира на русенското пристанище, посрещната от министрите в пълен състав. Историята не се разпростира много подробно само по темата, че Фердинанд изкарал по-голямата част от маршрута Виена–Русе по Дунава в галюна (корабният клозет). „Яко го раздрусало, завалията, това му решение да се опре на Великите сили“, коментира един колега в нета навръх годишнината.

Когато внук му Симеон си дойде почти век по-късно, не знам дали е стоял в тоалетната на самолета, но беше натежал от обещания.

Пристигна и той на бял кон, образно казано, разбира се, посрещнаха го стотици хиляди. То не беше ликуване, то не беше екстаз и всенародни празненства. Казват, че това много впечатлило един възрастен генерал и някой от кукловодите решил да изпробва и този коз, за да разкара черния и досаден вече с опитите си за преразпределение на капитала тогавашен премиер – Иван Костов. Речено – сторено.

Вицът, който излезе тогава, беше много готин. От летището Царят и съпругата му отидоха в софийското кметство. Царица Маргарита помолила тогавашния ни вечно усмихнат кмет Стефан Софиянски да звънне от неговия телефон на своя приятелка в Мадрид. Разрешил ѝ, естествено. „Скъпа, той наистина е цар“, изкрещяла тя в слушалката.

Първо обеща да ни оправи за 800 дни, взе властта през 2001-ва, ама нещо не му се получиха нещата. Сигурно пак заради кукловодите, които си имаха партийни поръчения да ни оправят, ама по друг начин. Не по този, на който се надявахме ние. Щото 800-те дни бяха тяхно изобретение, не негово. Управлява той, управлява, но поне е единственият цар в световната история, който е станал и премиер на държавата си.
По телевизора беше благ, даже съветваше да си сменим чипа, в което има логика, но иначе, като избеснееше, риташе със засилка кошчетата по коридорите на Министерски съвет. Честно. Летяха кошчета, ви казвам, като снаряди.

Поне ни докара до вратите на ЕС, та да може Станишко да си избърше очилата и да влезе през портата. Кукловодите после нещо го разлюбиха, та измислиха и да го рекетират с върнатите имоти и ние българите, нали сме безпардонни балъци, се хванахме моментално, взехме да го ругаем, че си е получил неговите си гори.
Сакса, дами и господа, може да има хиляди други грехове, но горите са си негови. Всеки истински българин би си ги върнал, иначе какъв българин щеше да е. А има за какво да го ругаят, не е да няма. Лошото е, че нас ни правят на глупаци.

Само защото потули разходката на спуснатия му свише Миленчо в яхта, пълна с типове подобни повече на корсари, из топлото море край приказното княжество Монако, му се полага строг тъмничен.

Между другото, съвсем наскоро една приятелка, обитаваща тези места – Ренката, ми разясни, че не много отдавна, въпросното княжество е превзето почти на абордаж от дедите на вече покойния принц Рение, които били… пирати. Интересни хора са тези аристократи.

Премиерът до края на света Бойко Борисов

То и без това догодина е краят на света.

6 октомври 2010 г.
„Аз си имам работа, не съм като тия безделници“, отсече премиерът, когато го попитаха защо не присъства на вота на недоверие срещу правителството му.
Така обобщи представата на народа за депутатското войнство.
Както казваше Радой Ралин: „Като сме безделници, да не сме без празници“.

В Ню Йорк, на 21 септември 2010 г., Бойко Борисов започна речта си пред българската общност така:
„Добър вечер! Сами разбирате, че при толкова микрофони и като имаме опита от срещата с българската общност в Чикаго, трябва да сме много внимателни в това, което ще кажеме (бурен смях разтриса залата). Надали ще напишат и ще предадат наш’те мили български журналисти за нашата среща и какво сме си говорили, а ще търсят нещо да сгрешиме. Затова ще сме тоя път по-внимателни.

Радвам се, че сме тука сред вас. Сутринта видяхме и новото поколение – бягаха, танцуваха, рецитираха стихотворения. Така че бъдещето е добро (смях). Въпросът е как да направим и настоящето да е добро. Щото животът е т’ва, което е днеска. Като българи всички се радваме на това, че най-сетне и Великобритания стана днес права на крака да аплодира Митко Бербатов, и истински, така, като българи, се радваме, че им натри носа и видяха, че „Манчестър Юнайтед“ без него са нула! Така че се надявам английската преса най-сетне да напише това, което един изключителен българин направи там“.

И оратор от ранга на Цицерон не би могъл така да обобщи нещата, а същевременно ловко да набие канчетата на журналистите, били те български, били английски, та да постави и самозабравилия се „Манчестър Юнайтед“ на мястото му.

Автор е също на крилатата фраза:
„Кажете на Станишев, че пожарникарите могат да угасят и туй що не гасне“, направена по повод на друго фундаментално изказване, което ще цитирам в края на този пасаж. А икономическите проблеми обяснява извънредно образно:
„Румънците са ползвали над 1 милиард евро от ЕС, за да модернизират пристанище Констанца, а ние сме се набълбукали със заеми“.

Неговото ораторско творчество винаги има много ясен адресат. Не знам защо, но почти винаги се обръща към Сергей. Той е неговият предпочитан лирически герой.

Бате ви Бойко, както му викат, си проби път от родната Банкя до властта, минавайки през гасенето на пожари, охраната на разни важни обекти, между които и вече падналия комунистическия наш вожд и учител Тодор Живков, та и на Царя, когато си дойде от Мадридското си заточение. Последният го направи генерал и го хвърли в борбата с престъпността, която и днес се надяваме да пребори, а пък хората на Бойко сега искат да вземат царските горички. Въпреки това премиерът е достатъчно учтив, за да нарича и сега Симеон Сакскобургготски: „Ваше величество“, когато си говорят по телефона за същите тези горички.

Винаги съм се чудил защо не направят един нов филм, не сериал, който да се казва „Цар и генерал“. От Националния филмов център, ако ми отпуснат пари, мога и аз да го направя. Няма начин да не отпуснат.

Ако някой може да отложи края на света и да се договори нещо там с маите, въобще, с когото требе, както се изразяваше Тато, това е той – Бойко. За него съм писал, затова няма да се разпростирам повече, ще ви изпратя копие от първата ми книга в Космоса.
Червените торпили пък се изкачили на връх Бузлуджа, за да празнуват. Станишев им казал:
„На някои пожарникари можем да кажем, не се гаси туй, що не гасне!“

Вярната му ядка комсомолски активисти прогнозирали уверено, че през 2030 г. честването на 20 години от падането на ГЕРБ от власт щяло да съвпадне с предсрочното освобождаване на Бойко Борисов от затвора. „Тия са егати наглеците, честно“, коментира с видимо въодушевление съседът Мариш. Верно, наглостта с абсолютно нищо не се гаси.

827

Българи от ново време
Светослав Пинтев

Какво ще стане, ако светът наистина свърши през 2012 година, какво следа ще остане от нас българите в безкрайната Вселената? Никаква ли?

Един репортер се е заел да поправи тази фундаментална грешка на битието, което уж определя съзнанието. Той описва в случки от живия живот различни „Българи от ново време”. Като започва от онези, които са си спретнали прелестна група във Facebook, призоваваща за масова оргия във връзка със същия този край на света, минава през българските царе, президенти, премиери, разни змейове и хали, които вилнеят през новия век, водени от вещи Кукловоди, та до редовите, но осенени от Бога българи.

През гледната си точка на репортер, който от сума ти петилетки гази и джапа в тинята на прехода, той прави дисекция на властта, все едно е жаба, на секса, интернета, символите, секссимволите, на разни други необяснени от БАН безумни феномени.

Тук Ралица Балева скита в огледалния свят, Аня Пенчева лудее между Фройд, Ванга, Симеон Велики и Тато, а Зуека, освен че прави вълшебен театър, гони и едно прасенце.
Страната на Златките и Патрашките, както и в реалността, е в епична битка със страната на овчарите, които сами градят църкви, Дедаловците, които си правят самолети, артистите, поетите, певците и създатели на филми.

Технически характеристики:

Жанр: сборник
Издателство: Сиела
Обем: 240 стр.
Корица: мека
Излиза на: декември 2010 г.
Цена: 12.00 лв.
ISBN: 978-954-28-0862-6

Повече информация можете да намерите тук.

Рубрики: Frontpage · Lifestyle

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай