Public Republic Art Studio

Из “Тук лежи заекът”

1 февруари, 2011 от · 3 Коментара

Йордан Ефтимов

3523735338_dc24b531ec

Photo: [email protected]

Далеч съм от фатализма. Както и от жалостивостта. Смъртта на един интелектуалец не бива да служи за оправдание на унинието, тя е прекрасен повод да ръкопляскаме на един прекрасно изпълнен, пълноценен живот. Живот, посветен на критиката на поробващите идеологически обобщения.
(Обобщението е неморално: Сюзан Зонтаг)

Отиде си един човек, който промени много в света, от който странеше.
(Обиденият гений: Джеръм Дейвид Селинджър)

Дейвид Ливайн – безпощаден към властниците, снобите и фалшивите гении. Но и Дейвид Ливайн, който рисува изоставено влакче на ужасите в един курорт, а едно момиченце от преминаваща покрай него група деца се връща, за да остави като знак на признателност четвъртдоларова монета върху статива.
(Дружески шарж: Дейвид Ливайн)

През последните десетилетия от живота си се занимава с реторика на религиозния дискурс, израз на което е книгата The Company We Keep: The Ethics of Fiction (1988). Публикува много текстове, в които обяснява значението на гледната точка на самия изследовател. Себе си поставя в позицията на отблъснат от догмата на религията, но привързан към моралните ѝ императиви. Един от онези, които винаги подчертават собствения си хоризонт, Буут размишлява върху разказа за теодицеята през очите на баща, чийто 18-годишен син умира при нещастен случай – автомобилна катастрофа.
(Простата истина: Уейн Буут)

Когато се прощаваме с проф. Изер, трябва да бъдем честни по отношение на себе си. Имахме възможност да общуваме с него наистина, но той все още си остава един неусвоен от нас мислител. А представата, че щом значителните му книги – „Имплицитният читател“ и „Актът на четенето“ – не са били преведени още през 1970-те, значи няма нужда вече да се превеждат, може единствено да поддържа бягството ни от жалоните в полза на модите.
(Чезнещият хоризонт: Волфганг Изер)

Последната публична лекция на Франк Кърмоуд е в Британската национална библиотека, през февруари, въпреки че развиващият се рак на гърлото вече му пречи да диша и говори. Пред повече от 600 души той говори за способността на литературата да предизвиква полазване на тръпки. „Лекцията беше защита на онова, което той нарече „свирепо четене“ (fierce reading)“, пише Джон Съдърланд. И предлага Кърмоуд да бъде определян не като „голям литературен критик“, а като „свиреп читател“.
(Усещането за края: Тони Джуд и Франк Кърмоуд)

Христо Калчев живее в неопаганистичен свят, населен от хора без вяра, но с могъщи комплекси.
(Писател на „живота, какъвто е“: Христо Калчев)

Виктор Пасков ошашави всички с това, че посмя да пише една неоавангардистка проза в епоха, когато българската литература бе потънала в битовизъм. Не бе единствен. Клаустрофобията на „развития социализъм“ бе уловена и от Красимир Дамянов, и от Александър Андреев, и от Златомир Златанов – страховити писатели, които се отказаха от самомитологизиране, отказаха се дори от това да минават за творци. Не бяха толкова самолюбиви и толкова наивни. Пасков обаче бе и благодарение на това масовата публика все пак знае, че българската литература познава пародията, самоиронията, безпощадното отвращение.
(Краят на маразма: Виктор Пасков)

Дори вестник „Труд“ отбеляза смъртта му. Кембълът, пилот от формула едно на езика, си отиде, след като автомобилът, в който се возел в събота рано сутринта се блъска с може би 150 км/ч в микробус, превозващ цветя.
(Винтенето на езика: Емил Трифонов – Кембълът)

812

Тук лежи заека
Йордан Ефтимов

“Ние сме длъжници на мъртвите. Дължим им най-главното: честно отношение към тях.
Защото следването на максимата “За мъртвите добро или нищо” ни превръща в тотални лъжци. А да лъжем мъртвите е по-лошо дори от това да ги крадем.”

Това биха могли да са встъпителните думи на сборника с некролози и пътеписи на Йордан Ефтимов. Сюзан Зонтаг, Джеръм Селинджър, Джон Ъпдайк, Йосиф Бродски, Питър Стросън, Волфганг Изер, Уейн Буут, но също и Ивайло Петров, Йордан Вълчев, Йордан Радичков, Константин Павлов, Христо Калчев, Кембълът са част от личностите и творците, за които в тази книга се говори откровено, без ръка зад гърба.

Същото е и с местата.

Йордан Ефтимов е безпощадно честен не само към мъртвите поети, писатели и философи. Той казва в прав текст каквото знае за българската литература и мястото й в контекста на световната. Така постъпва и с българина изобщо.

За автора:

Йордан Ефтимов е роден през 1971 г. в Разград. Поет, литературовед. Старши асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”.

Автор е на стихосбирките “Метафизика на метафизиките” (1993), “11 индиански приказки” (1997), “Африка/Числа” (1998), “Опера нигра” (2001) и “Жена ми винаги казва” (2005), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003). Редактор е на “Увод в литературната теория” на Тери Игълтън (2003) и на сборника “Литературни култури и социални митове” (ч. I – 2003, ч. II – 2005).

В момента, освен на академичните си задължения, се отдава и на радиожурналистика – автор и водещ първо на предаването “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005), а от февруари 2005 – на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио.

Технически характеристики:

Жанр: сборник
Издателство: Сиела
Обем: 120 стр.
Корица: мека
Излиза на: ноември 2010г.
Цена: 12.00 лв.
ISBN: 978-954-28-0844-2

Повече информация можете да намерите тук.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • lilia // 1 фев, 2011 //

    Няма мъртви.От писането по време на дошла муза, до писането по точно и моментно присъствие има разлика.А отделно е и писането в свободно време.Чувствата са различни.А аз обичам спонтанните и искрени неща.Ще пиша когато душата ми подскаже.

  • Паисиев // 1 фев, 2011 //

    Графиката е страхотна! И в двата варианта очите на заека са черни.

  • Н. Косев // 6 апр, 2011 //

    След тази книга пиша, чета и мисля по друг начин. Благодаря на автора!

Коментирай