Public Republic Art Studio

Artist of the Week– Антон Георгиев

14 февруари, 2011 от · 2 Коментара

Интервю на Виолета Петкова с Антон Георгиев

Anton Georgiev

Антон Георгиев: „Вярвам в креативността и възможностите на всеки човек.”

Какво е да си копирайтър в България? Набира ли популярност тази професия у нас? Как я съчетаваш с фотографската дейност?

Да си копирайтър в България е малко като да си космонавт в Нова Гвинея – няма космическа програма, но все пак има небе. Рекламата тук все още е на сравнително ниско ниво. Но това е нормално, няма как на фона на това, в каква реалност живеем, рекламите ни да са невероятни. Не, че няма идеи и добри професионалисти. Напротив, работил съм и работя с хора, които спокойно могат да работят същото в Лондон например. Просто в България всичко хубаво се получава много трудно и не става заради, а въпреки. (Мразя такъв тип изказвания, но в моя бранш това е абсолютен факт)

8mart final
Снимка: Антон Георгиев

Иначе да си копирайтър е твърде интересно. Професията е много динамична и свързана с непрестанно мислене. Изисква се не само креативност, но и много прагматично, стратегическо мислене.

Определено има интерес към тази професия и познавам все повече хора, които искат да работят това. Но сякаш представата на повечето е, че да си копирайтър е много забвано и изцяло творческо занимание. Но това не е точно така. Рекламата е бизнес и винаги трябва да помниш това.

Pchelarq
Снимка: Антон Георгиев

Със сигурност това, че се занимавам с фотография, е много полезно за работата ми. Рекламата е все повече свят на изображенията, на визуалното. Когато работя с фотограф, знам какво прави и по-лесно мога да му обясня какво искам от него, защото говорим общ език. Снимките за проекти, които не изискват сериозна подготовка, като студио и осветление, понякога правя сам.

Снимките ти впечатляват с една фрапираща, остра непринуденост. Как постигаш този ефект? Защо фотографиите ти са толкова непресторени и естествени?

Тъй като фотографията не е основното ми занимание, съм принуден да я съчетавам с ежедневието си. Тоест, правя я между другото в най-позитивния смисъл на този израз. Подхождам без тежки очаквания и излишно напрежение. И нещата просто се получават.

Boklujii
Снимка: Антон Георгиев

Забелязва се, че улавяш моменти от ежедневието. Непрекъснато ли си „на пост” и носиш фотоапарат със себе си? Как преценяваш кой миг, коя част от секундата да уловиш зад обектива?

Имам си една теория, забравиш ли си апарата, задължително ще попаднеш на страхотен кадър. Веднъж излезнах за 5 минути с баща ми, за да отидем до гаража, където паркира колата си. Бая дъждове валяха по това време. Три преки по надолу една улица се беше наводнила.

Cheshma
Снимка: Антон Георгиев

Водата стигаше почти до кръста. В този момент по нея премина кола, тя се носеше по водата като лодка, а вътре имаше угрижено семейство. Беше привечер, фаровете светеха, наводнената улица отразяваше светлината. Нямах нищо в себе си, с което да запечатам момента. Беше от тези снимки, които са хубави дори заснети с телефон.
Затова гледам да нося апарата си винаги с мен.

Dog
Снимка: Антон Георгиев

Опитът и интуицията ти подсказват кой е правилният миг. Когато си наблюдателен, много често той е напълно очевиден. Понякога по-скоро проблемът е рязкото навлизане в личното пространство на друг човек. Но и с това се претръпва, някак си намираш правилния подход или просто действаш нагло.

Ochi
Снимка: Антон Георгиев

Именно така трябваше да действам преди няколко месеца във влака, с който пътувах към морето. На седалката срещу мен, възрастна жена опря глава върху ярко жълтата си торба и заспа. Кадърът ми се стори перфектен. Но проблемът беше, че тя е на 50 сантиметра от мен, а по седалките наоколо е пълно с други хора.

Чудих се една минута и извадих апарата. Тихичко започнах да кадрирам жената, а щракането от снимките не я събуди. Имах кадрите, а с тях и учудените погледи на околните. За момент си помислих как изглежда всичко от тяхната гледна точка. Баба спи блажено във влака, а младо момче е завряло голям обектив на 5 сантирметра от лицето и й щрака. Засмях се.

Smoking
Снимка: Антон Георгиев


Интересуваш ли се от актова фотография? Мислиш ли, че голото тяло е все още тема табу или тъкмо обратното – обект на едно красиво и пленяващо изкуство, каквото е фотографското?

Мисля, че голото тяло отдавна не е табу. По-скоро вече е клише. Голотата е навсякъде – в рекламите на салам, на предпоследната страница във вестника, в сутрешния блок, в галериите. Всичко и всички експлоатират голото тяло и непосредствения ефект, който то има в привличането на внимание. Затова намирам този тип фотография за малко изтъркана. Естествено, когато имаш силна идея и тя е изпълнена добре, резултатът може да бъде впечатляващ.

Nude art
Снимка: Антон Георгиев

В какво се крие чарът на уличната фотография? В нейния спонтанен характер? Изисква ли се особен усет или на практика всеки, който има достатъчно свободно време и желание, може да се захване с това начинание?

Уличната фотография е като филм по истински случай.
Винаги може да измислиш филм за човек, който пада в каньон и си заклещва ръката, а единственият начин да се спаси, е да си отреже ръката. Но когато този филм е по истински случай, това променя всичко. Хората го възприемат по абсолютно различен начин.

Bobi
Снимка: Антон Георгиев

Точно така е и при уличната фотография, тя предава нещо истинско и това е ценното в нея. Просещата баба, прегърнала помияр, не е гримирана манекенка от модна агенция, която държи плюшено куче.

Cat
Снимка: Антон Георгиев

Тя е истинска, съществува и живее така. Уличната фотография за мен се умножава по две, има едновременно художествена и документална стойност.
Ако фотографията беше компютърна игра, добрата снимка от улицата щеше да носи десет бонус точки.

Fiat
Снимка: Антон Георгиев

Като цяло, за да снимаш добре, се изисква особен усет. Друг е въпросът, че той си спи във всеки от нас.

Siena
Снимка: Антон Георгиев

Хората сме супер креативни същества и имаме нужда да се изразяваме, всеки има тази нужда.

Girl
Снимка: Антон Георгиев

Живеем в такива времена, че всеки може да бъде творец. Техниката никога не е била толкова достъпна.

Dark
Снимка: Антон Георгиев

Ако преди фотографията е представлявала някакво усилие, то днес тя е в джоба на всеки. Виждал съм страхотни снимки на абсолютни аматьори, направени с телефон. Вярвам в креативността и възможностите на всеки човек.

Nosht
Снимка: Антон Георгиев

Напоследък сред младото поколение сякаш се изопачава понятието „арт” и като че ли всичко, което е модерно или „фешън”, се възприема непременно като „арт”. Съгласен ли си с това твърдение? Отнася ли се и за фотографията или подходът към нея е строго индивидуален, според предпочитанията на артиста?

За мен и двете понятия – „арт” и „фешън”, звучат негативно и оставят един лош привкус в устата, което явно потвърждава твърдението.

Vertical limit
Снимка: Антон Георгиев

Много ми се иска фототографията ми да не бъде нито „арт”, нито „фешън”. По-добре е нещата, които правиш да не попадат в някакви категории.

One line
Снимка: Антон Георгиев

Какво е посланието ти към хората, които се занимават и интересуват от изкуство? Нуждаем ли се от него в забързания ни ритъм на живот, за да успеем да съхраним духовното и естетичното във взаимоотношенията?

Нека бъдат по-позитивни, да мрънкат по-малко, задължително да избягват снобското поведение и да не подценяват хората, които са тяхна публика.

Vitosha up
Снимка: Антон Георгиев

Правиш изкуство тогава, когато има някаква маса от хора, които го оценяват, харевсва им, биха дали пари за него.

Shepherd
Снимка: Антон Георгиев

Ако публиката ти е трима приятели и кучето ти – това не е изкуство. И това по никакъв начин не съхранява духовното и естетичното във взаимоотношенията.

Trafik
Снимка: Антон Георгиев

Мисля, че „хората на изкуството” в България трябва от една страна да се върнат малко към категорията красиво, за да не се получава това странно и неприятно усещане в корема от „творчеството” им, а от друга – да са по-съвременни и с нещо от това, което правят, да личи, че е 2011! И да пият по-малко, рабира се.

Heads
Снимка: Антон Георгиев

Антон Георгиев е роден на 6 февруари 1985г. Завършил е семестриално Културология в Софийския Университет „Свети Климент Охридски”.
Повече от 3 години работи като копирайтър, пише и измисля реклами.
С фотография се занимава по-сериозно от около 5 години. Участвал е в няколко изложби.

За него фотографията е изразното средство, което му дава пълна свобода. Не робува на клишета и не се съобразява с правила, смята, че в изкуството всичко е оправдано, когато имаш идея и искаш да я изразиш.

Това, което го интересува, е как хората възприемат снимките му, дали събуждат емоция, карат ли хората да се замислят, да пожелаят да си ги сложат на стената. Цени мнението на обикновения човек, а не на закоравелите професионалисти, които снимат като „по книга”.
Старае се да бъде разнообразен и да се занимава с различни неща. „Всички се променяме, всеки ден” – именно тази промяна се опитва да отрази в своите фотографии.

Преди години в един фотокурс са му препоръчали да насочи вниманието си върху конкретна тема: пейзажи, портрети, абстрактна фотография, улична фотография, да се фокусира върху нея и да я усъвършенства. Опитал, но го намерил за скучно и ограничаващо. Затова снима всичко, непрестанно търси, гледа, открива нови места, хора, предмети, светлина, продължава да се учи, макар и сам да избира на какво точно, и все пак, съобразявайки се с един единствен факт – животът е динамика.

Може да следите развитието на творчеството на Антон Георгиев, като посетите неговата фейсбук страница:
http://www.facebook.com/home.php#!/pages/Anton-Georgiev-Photography/146431912080466

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • antracid // 14 фев, 2011 //

    Дори при такива уникално малки изображения се вижда не особенно старателно редактиране в режисираните фотографии – това за качеството…А до колкото за фотографиите ( а не манипулациите) не виждам какво точно е преставляват “моментите” уловени от артиста, да не говорим за емоция. Снимките са повече от тривиални и откровено идеята не мога да я схвана на повечето … Мое мнение !!! Успех …

  • feliz // 14 фев, 2011 //

    Браво от мен за фотографиите и интервюто!
    Не е нужно да схващаш идеята на която и да е фотография по принцип (не говоря конкретно). Всеки човек вижда по различен начин света около себе си. Нали затова имаме свобода на изразяване. Всеки избира как да я представи през неговия поглед. Оригиналността не съществува!
    На мен лично фотографиите ми харесват. Личи си, че повечето не са режисирани, а са уловени случайно, което ми допада.
    Успех!

Коментирай