Public Republic Art Studio

Artist of the Week — Ник Чалдъков

21 февруари, 2011 от · 1 Коментар

Интервю на Яна Радилова с Ник Чалдъков

nick chaldakov

Ник е арт фотограф от малък. На 3 годинки си играе с фото ленти и се усмихва. На 7 годинки започва да снима. На 10 годинки му подаряват първия фото апарат – Смяна Символ. На 12 годинки се записва в кръжока по фотография на Димо Могиларов. На 13 години се явява на първия си фото конкурс за деца и юноши до 25 години и печели първо място. От тогава – 1980 година до 2005 година, когато започва да преподава фотография печели много национални и международни фото конкурси, участва в общи и самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Учи фотография в Лондон 1991-92 година.

Освен фотограф на свободна практика, Ник Чалдъков е основател на Nick Chaldakov Photography School, където всеки може да се запише и да получи професионално обучение по фотография. Ето какво споделя той в специалното интервю за Public Republic:
Ник, чудесно е как съчетаваш фотографията с учителска дейност! Защо реши да преподаваш?

Първата причина, поради които преподавам фотография е да помогна на всеки, който обича фотографията – по мое време в България нямаше фотографски уъркшопове… На чаша кафе, понякога уиски, в разговори с фотомайсторите Гаро Кешишан, Краси Делчев, Милан Миланов и Александър Николов аз се учех… това бяха приятелски разговори, от които станах професионален фотограф – и в началото на 1990-те, когато отидох да уча фотография в Лондон, получавах само excellent на изпитите…

Съвременната фотография е в идейна криза – обзета е от шаблона на общохаресваното. Това е втората причина, поради които преподавам фотография – уча моите ученици да не се поддават на шаблони и да изявяват себе си. Пикасо: “Аз не рисувам това, което виждам, а това, което мисля”. Това е по-трудния път, но води до истински успехи. Успехи на Духа и успехи в материята. Това е пътят на щастието на твореца.

stefan dilov
Снимка: Стефан Дилов

Преподавам, защото така се чувствам по-близко до същността на фотографията. Комерсиалната работа е рутинна, която става клише, репродукция, сериал, сапунка – освобождаваща, творческа е художествената фотография. Успехът ми в арт фотографията се дължи на случайността. Аз не съм преднамерен. Нямам цели. Имам състояния на Духа. Отпускам се в тях и нещата стават такива каквито са, без усилие и поръчки. Това е тя, Свободата, която се ражда в Душите ни – напомня на Христо Фотев, нали. Имено тази Свобода запазвам, преподавайки. За да могат учениците ми да постигнат Multo in parvo – много в малко (пространство).

zlatena georgieva - celogodishno obuchenie
Снимка: Златена Георгиева

Какъв човек се крие под облика на фотографа и учителя Ник Чалдъков?

Не се “крие”, показва се, споделя, учи се… И обучава. Когато говориш за себе си има опасност да изпаднеш в прелест – нарцисизмът е лоша диагноза. Другите могат да кажат какъв човек се крие в мен. Аз мога да кажа какъв човек искам да се крие в мен. “И все пак земята се върти!” – възкликва Галелео Галелей. Аз ще кажа: Дълбоко в мен е скрито копие на Бога. То е скрито във всеки от нас. Какъвто човек си, такова е и копието ти Божи…

По пътя ни в Живота е добре да не забравяме извечните въпроси на Духа и да подминаваме с лекота земните проблеми. Фтографията е игра със светлината. Животът е игра с преживяванията – и Мечтите. Всичко – началото е в детството – е игра. “Човек може да се отрече от сериозността, но не и от играта” – през 1938 г. е написал холандския професор Йохан Хьойзинха в книгата си Homo ludens В мен се крие един играещ със светлината човек – Homo ludens lucidum. И с Любовта и Живота. На върпоса как създава своята музика, Моцарт отговорил: “Много просто – подреждам наблизо звуци, които се обичат.” Аз се старая да подреждам наблизо светлини и сенки, които се обичат…

blue_010
Снимка: Ник Чалдъков

Време е да осъзнаем биопсихологичната си сила и да излезем от социалната матрица. Матрицата иска да ни каже, че сме слаби, зависими и малки, но е точно обратното – силата е в нас, ние сме зависими единствено от собственото си ограничено съзнание, и сме толкова големи колкото са мечтите ни. Време е да се освободим от страховете си и да се изпълним с любов и приемане. Аз съм един нов човек, за който говори още Петър Дънов – човек от шестата раса. Както казват моите ученици, аз не съм само учител по фотография, аз съм и учител по Живот.

nick
Снимка: Ник Чалдъков

Започнал си да снимаш още от малък. Значи ли това, че фотографията е твоето призвание?

На 4 годинки си играех с фотолентите на Баща ми, който е фотограф любител – и “фотограф” на клетки, в Медицинския институт ги фотографираше с електронен микроскоп. Сега 7-годишният ми син фотографира с джиесема ми и с един стар “Олимпус”. Баща ми провокира у мен интерес към фотографията. Снимам от 7 годишен. Когато бях на 10 години, Баща ми ми подари първия фотоапарат “Смяна Символ” и започнах да снимам сам. На 13 години спечелих първата си първа награда. От 16-годишен започнах да участвам на конкурси по фотография, наравно с професионалистите и някой от тях ми завиждаха, когато им вземах наградите. След като спечелих почти всички по-големи конкурси в България и се чувствах достатъчно признат, спрях да снимам за 6 години. Започнах да се занимавам с видео реклама. И там нещата тръгнаха много добре, пак награди, успехи. Отказах се от видеото и си направих яхтата “Диоген” – майка ми е зъболекарка, но много ми помагаше при строежа й. С приятели и гаджета плувахме в “Диоген” по българското черноморие – тогава с Николай Джамбазов си пиехме кафето в Бургас, Созопол… и след няколко години се върнах при фотографията – моята първа любов! И започнах de novo да уча фотография. Така и до днес все уча… Сега се уча от учениците си – от както преподавам, не участвам в конкурси със състезателен характер – оставил съм наградите за младите.

the_time_03
Снимка: Ник Чалдъков

Аз – може би – съм роден фотограф. Фотографията е моя земен път към светлината. Това е моят път към себе си. Но никога не забравям, че фотографията е само една игра. Има много по-важни неща в този свят. Например чистотата на Духа – в нея се разкрива истината за Живота.

Ти се отнасяш към групата на „рисуващите със светлина”. Ще обясниш ли на читателите какво представлява този фотографски похват?

В една статия за мен така бях определен от арт критика Пламен Денчев ( вестник “Дума – София”, 15 февруари 2006). “Рисуващ със светлина” е това да си фотограф художник. Едно прекрасно определение за човек, обичащ и можещ да хармонизира светлината във фотографиите си. Благодарен съм на Пламен Денчев!

stone_forest_05

Има ли съществена разлика между българските и лондонските фотографи?

Същината е една – това са хора, обичащи и правещи фотография. Лондонските фотографи умеят да се възхищават на добрата фотография. В Лондон фотографията е на уважение – духовно и материално. Уважението, което получих в Лондон, никога не съм го получавал другаде. Лондонските фотографи Алан Марш и д-р Стратмант ме убедиха, че имам талант и трябва да снимам. В България също има много добри фотографи, но за съжаление ние сме в по-бедна материална среда.

Смяташ ли, че самият ти имаш още какво да научиш в областта на фотографията?

ДА ! Сега се уча от моите ученици. Радвам се, че те са много талантливи и напредват във фотографията – и в Живота. Ако някога спра да се уча, ще спра да снимам. Фотографията е река. Спреш ли, течението те изхвърля на брега. Постигната цел не е цел – казваше дядо ми Нико от Бургас. Той беше човек с опит в Живота – дълги години управител на Морското казино в Бургас, приятел на бургаската интелектуална бохема… Той я “предаде” на Баща ми, Баща ми – на мен… Най-красивата щафета!

misho
Снимка: Мишо

А сега разкажи повече за фотографските курсове… Какъв е принципът на приема на ученици?

Започнах преди 5 години на шега. Пърият ми ученик беше автотунинг специалист Добромир Стойчев – Добо от Шумен. Когато той започна да снима като професионален сток фотограф и запродава снимки в една от най-големите професионални агенции www.alamy.com се замислих, че шегата е навярно е сериозна.

По-късно се появи Волен Евтимов от София – той стана много добър професионален фотограф. Казх си “тази шега действа”. Последваха успехите на Роси Михова от София в множество конкурси по арт фотография. А когато четирима от моите (Валери – Разград, Стефан Дилов – Варна, Злати Георгева – Варна, Дамян Димитров – Белослав) влязоха специалност фотография в София в НАТФИЗ и НБУ, започнах да си мисля, че може би разбирам от фотография…? Но все още не бях сигурен. Едва когато Дамян направи първата си самостоятелна изложба “Абстрактно” в “Силвена Арт Русе” 2010 www.art.silvena.net повярвах, че мога да преподавам и започнах да се организирам. Направих специална програма с нива за начинаещи, напреднали и търсещи, редовно и интензивно обучение, публикувах я в сайта си: www.chaldakov.com

volen evtimov
Снимка: Волен Евтимов

Сега започвам онлайн издаването на Фото Арт Ревю – ФАР, който посочва едно от местата, където се преподава фотография – с умение и любов! И където с творческа критика и снимки представям най-добрите си ученици. Моя сайт изглежда е световно известен – на думите art, photography, gallery в www.google.com излиза на първа страница – това е едно добро начало за пътя им на фотографи. Направих фото студио за обучение с професионални фонове и светкавици. Като добавим и моето усмихнато персонално пресъствие, мисля, че имам едни от най-щастливите ученици по фотография. Тези ученици ме правят и мен щастлив!

qna marinova
Снимка: Роси Михова

Добър учител е този, който умее да обясни сложното по прост и разбераем начин. Добър учител е този, който умее да извади от ученика таланта му и да го развие. Добър учител е този, който е надминат от учениците си.

Фото курсовете са за три типа ученици:

Начинаещи – тук могат да се запишат всички и е нужно само да ми харесат като човеци. Аз обучавам само морално достойни хора.

Напреднали – тук приемам само наистина талантливи ученици, след разглеждане на снимките им и интервю с тях.

Неориентирани – тук приемам най-широк кръг ученици, това са 3 дневни интензивни уъркшопове. След уоркшопа преценявам дали мога да обучавам ученика, а той разбира дали е за тази работа.

Обучаваш ли и хора, които не са снимали никога?

Обичам всичко живо, приемам всичко съществуващо, радвам се на това, което е Живота! Най-много обичам да започвам обучението на ученика от ABC… така те стават най-добрите ученици.

Имам уъркшоп, който се нарича “100 ABC за фотографията”. В него за 3 дена обяснявам цялата фотография в 100 изречения. Just for an intellectual fun! www.chaldakov.com

Необходимо ли е за професионалния фотограф да владее Photoshop?

Да! Photoshop е чудна програма! Но като всяка програма и тя е ограничена. Единствено творчеството е неограничено. Затова уча моите ученици на творческо използване на Photoshop. Аз преподавам Photoshop за фотографи. Не преподавам Photoshop за дизайнери.

Предимно уча моите ученици на това да направят уникална снимка, защото това, което не е заснето, не може да се обработва с Photoshop. Много е лесно да попаднеш в заблудата, че си фотограф, работейки с Photoshop. Ако си много добър с Photoshop, това просто значи че си добър дизайнер. Фотографията е нещо друго. Тя е умението така да заснемеш обекта ,че да разкажеш цяла история в един кадър – онова Multo in parvo, което споменах. Умението да намериш тази гледна точка към обекта, която го характеризира най-добре и същевремено е уникална само за теб. Това Photoshop не може да го прави. Това го можеш ти, фотографо!

Какви привилегии получават учениците, след като се сдобият със сертификат „MASTER CLASS PHOTOGRAPHY at THE NICK CHALDAKOV PHOTOGRAPHY SCHOOL”?

Привилегията да влязат в клуба на световните знаещи и можещи фотографи. С този сертификат можете навсякъде по света да покажете при кого сте учили фотография. А той или тя сами да преценяват…

След завършване на фотографското си обучение при мен, аз продължавам да се грижа за учениците си, на най-добрите организирам самостоятелна изложба, публикувам критика и анализ на творчество им във ФАР
www.chaldakov.com

Има ли значение възрастта при фотографията?

Не. Това е като любовта – възрастта няма значение, има значение желанието и намерението. И способността, потенцията, разбира се! Защото за тях все още няма виагра. Фотографията е изкуство и музата, the insight може да дойде по всяко време от Живота ви. Никога не е късно за фотография.

Задължаваш ли учениците си да снимат нещо определено или им даваш творческа свобода?

И двете! Италианците казват “кане шолде” или нещо подобно, като фонетика – смисълът е че, кучето може да бяга сводобно, но все пак е на верижка. В съчетанието на класическия, консервативен похват (където се учи златното сечение, класическа композиция и класическо осветление, имитиране на доказани фотографски стилове, Свобода няма) и модерния, съвременния похват на индивидуализма (където всеки ученик изявява себе си така както иска) се ражда истинския творец.

Една фотографска система функционира добре, когато се организира от принципите на класическата композиция и принципите на свободата, динамиката на хаоса – творческия импулс в нас. В теорията на хаоса е много важен началният импулс, спомнете си “ефекта на пеперудата” и тогава ще ви е по-лесно да си представите Учителят като крила на пеперуда…

dobromir stoichev
Снимка: Добромир Стойчев

Вдъхваш ли кураж на хора без фотографски талант?

Хора без талант няма. Желанието е предвестник на таланта. Моя метод на преподаване разкрива таланта – в съвременната наука говорят за data mining, data fishing, аз правя “talent mining”. Ако си роден с талант, можеш да го реализираш в този Живот. Ако си роден със желание за талант, можеш да развиеш таланта си. Да, необходим е и талант за късмет, “талант за щастие”.

Вдъхвам кураж на всички, защото положителното мислене е пътят към успеха. Ако хората без фотографски талант си представят, че имат вече такъв талант и продължават да снимат, един ден ще станат много добри фотографи.

Аз имам специална система за хората без талант – тях ги уча на начин на мислене, който ще им помогне да разкрият таланта си. Кога точно във времето ще стане това не се знае. Но то става, както показва практиката ми. Мога да науча всеки желаещ да стане добър фотограф, стига той да ми се довери. Кажи ми каква технологията за разкриване на таланта на учениците си прилагаш, за да ти кажа какъв Учител си – това е моята рецепта за обучение по фотография…

elizabet
Снимка: Елизабет

Има ли идеална снимка и ако да, какво представлява?

Фотографията е като Живота. Идеалната снимка е в идеалния свят. Ние сме в света на баланс между така-наречения “ред” и на хаоса. Тук има добре балансирана снимка и тя може да е всяка една. Когато я видя знам, че е тя. Аз все още не съм направил идеалната снимка и затова продължавам да снимам. Когато направя идеалната снимка, ще спра да снимам.

Всъщност, идеалната снимка може да направи само Бог. Той отдавна я направил, но не всеки от нас я вижда. Бог е вътре в нас. Погледнете в себе си – там е идеалната снимка. Сега остава да я направите…

valentina krusteva
Снимка: Валентина Кръстева

Вярваш ли, че фотографите имат бъдеще в България?

Определено ДА! В България има достатъчно талантливи фотографи, за сега икономическите условия не стимулират добрата фотография. Но аз съм оптимист, защото все по-често клиентите предпочитат скъпи и качествени фотографии за реклама.

Има една много по-сериозна причина защо “икономическата” фотографията в България не е на ниво. Това е отношението към фотографията и обучението по фотография. В България няма традиции в това отношение. Лондон – има, затова там има повече добри фотографи. Тук младите фотографи се опитват да се учат едни от други, например, във фото форуми, но това е все едно слепци да водят слепи. Самите те си налагат стериотипи за добра фотография и който не ги спазва бива отхвърлен от общността – това е една вредна и ограничаваща свободното творчество практика, която е в основата за неуспеха на българската фотография. Има решение на въпроса – преподаване на фотографията от опитни и доказани в практиката фотографи.

rosi
Снимка: Роси Михова

Отразява ли се икономическата криза и във фотографския живот?

Икономическата криза е следствие на кризата на съзнанието, на Духа. Когато ние хората разберем, че исктинската криза е в нас, всичко ще се оправи. Трябва да си Heurisko, “намирач”, откривател – светът се крепи на Архимедовата “Eureka!”, на идеите, измислени от хората. Има едни идеи, които са се наложили от група заинтерисувани хора – такава е идеята за парите. Тази идея е неефикасна. Вече има финансисти, които предлагат друга идея за парите и тя скоро ще промени света. Парите в съвременния свят не са истински. Те нямат реално покритие. Тези пари все повече стават една фалшива идея. Печатането на пари не би трябвало да е привилегия на банките. Замислете се защо печатането на пари е незаконно за хората, а е законно за банките? Когато си отговорите на този въпрос, ще разберете какво искам да кажа. Щастието не е функция на материалния успех, то е функция на самоусъвършенстването на Духа. Когато преодолеем духовната криза , ще преодолеем и икономическата криза.

the_sand_time_04
Снимка: Ник Чалдъков

Пожелай нещо на всички, които обичат да снимат.

Всеки, който иска да стане добър фотограф, ще стане. Защото той вече има ключът към успеха – фотографските курсове и практики с Ник Чалдъков. www.chaldakov.com

nick_chaldakov_2011v

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Tворчество · Visual Art · Модерни времена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Hemy VARNALIUS I CORMORAN // 30 авг, 2014 //

    ПОЗНАВАМ НИК – ОТ ДЕТЕ – ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ТАЛАНТ И КРИЕЙТЪР – ЗАПОЗНАХМЕ СЕ – НА ЕДИН ПОЕТИЧЕН РЕЦИТАЛ НА ЗНАМЕНИТИЯТ БУРГАСКИ ПОЕТ-МАРИМАН ХРИСТО ФОТЕВ – НЯКЪДЕ ОКОЛО 1965. НИК – НАПИШИ КНИГА ЗА МОДЕРНАТА ФОТОГРАФИЯ . . .

Коментирай