Public Republic Art Studio

По златния път

31 януари, 2011 от · Няма коментари

Румяна Райкова

Po zlatnijat put

Навярно е тракиец архитектът пръснал
творенията си каменни по склона.
Навярно също музикант изкусен e,
че сложи тишина над теб и мен,
в която звуците от стъпките ни в шумата
отекваха по-хубави от триста арфи
в есенният ден.

Край сухи, недокоснати къпини и малки алени
целувки с дъх на шипки и шишарки,
в гърдите слънчеви на ноемврийският Балкан-
бе камък в камъка прилегнал.
И бе ръката ми в ръката ти. Бе пътят златен.
И залезът прииждаше от запад
в костюм от целофан.

Навярно архитектът е сега щастлив. И изумен е,
че бяхме част от неговото сътворение.
И всеки дъб, трева и камък вече знаят
как любовта ухае през ноември…И как смехът й
пуска хвърчила зад линията на хоризонта блед,
далече там, където са се сгушили Родопите.
А аз във теб.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай