Public Republic

Интервю на Ваня Николаева с Йоаким Бринк

Превод от английски език: Златина Димитрова

Йоаким Бринк – шведска мечта в тъмни цветове

Йоаким Бринк е фотограф на свободна практика и писател в Гьотеборг, Швеция. Роден през 1978, той е запален фотограф от единадесетгодишен, когато е получил стар фотоапарат „Цайс Икон” за среден формат от 1950-та. Негови фотографии са публикувани в няколко списания, а той е и редовен рецензент на книги и филми. Повлиян от естетиката, мистицизма и окултната мисъл, прекарва времето си в снимане, четене, писане и пътуване. Освен това пее в дарк готик групата Boleskine.

„Фотографията е ключалка, през която мога да уловя скрити частици от реалността. Един фотограф може да изобрази действителността и все пак това да е отделено от реалния свят, показвайки само отрязък от него. Човек може да изживее това и без камера: изведнъж виждаш една съвсем обикновена сцена или предмет от определен ъгъл, на определена светлина и за момент той се трансформира и грее със собствена светлина.

После моментът отминава и всичко се връща към нормалното, а този момент, разбира се, е това, което искаш да уловиш с апарата си. Това е гледка, близка до мистичната мисъл. През годините съм си изградил навик да спирам и да забелязвам тези моменти за беда на приятелите и семейството ми.”

Кое е предизвикателството, което никога не би приел?

О, не обичам предизвикателства освен ако не съм ги си ги създал сам.

Спомняш ли си първото изображение, което ти е направило голямо впечатление?

От ранно детство родителите ми са ме взимали на всеки музей или изложба, която посетят. И все пак най-впечатляващите изображения съм изживял през ранните си двадесет си. Пример за образ, който ме е преследвал с години, е снимката на Уилям Еглестон на осветителна крушка срещу червен таван в червена стая (Грийнууд, Мисисипи, 1973). Това изображение и другите творби на Еглестон са ясен пример за това, за което говоря: как обикновен предмет се променя, видян по правилния начин. Други хора на изкуството, които наистина са ми повлияли, включват фотографите Франческа Уудман, Синди Шърман и художниците Франсис Бейкън, Вилхелм Хамершой.

Ако можеше да живееш без да спиш, какво би правил в допълнителните безсънни часове?

Аз вече правя това понякога. Това, което намирам за очарователно е, че когато имаш повече време, обикновено правиш по-малко неща и те стават още по-трудно. Големият проблем е, както винаги, че твоето съзнание ти прави номера. Ако започнеш да мислиш за количеството време, което имаш, изведнъж нямаш никакво време и единственото, за което можеш да мислиш, са нещата, които би направил, ако само имаше време.

Затова ако изведнъж мога да живея с по-малко сън, (надявам се) не бих мислил за допълнителните часове и какво бих правил с тях, а вместо това бих продължил да правя същото, което вече правя и така всъщност да оползотворя допълнителното време. А може би е най-добре, ако можеш да бъдеш като дете, което не знае за времето, а само това какво иска да прави точно сега и го прави.

Как съчетаваш музика и фотография? Кое от тях е по-близо до сърцето ти и защо?

Има много неща, които са ми близки – те са важни, когато определям себе си и ме разграничават от всички останали. Фотографията е едно от тези определящи неща, литературата – друго, както и музиката, и филмите. Всяко от тях е значимо по собствен начин.

Всъщност се определям като фотограф, а не просто напреднал ентусиаст, откакто започнах да изкарвам пари със своя „Никон”.Фотографията определено е нещо, което има важна роля в живота ми от много дълго време – от двайсет години до днес.

Като става дума за музика, пея и пиша текстовете на Boleskine от повече от десет години. Не възприемам себе си като музикант, но не мисля и че съм дилетант.

Коя е най-голямата ти мечта като фотограф?

Нямам големи планове и обяснения; доволен съм, когато получа признание за това, което правя. Обаче това, към което се стремя и във фотографията,и в живота, е да мога да създавам и действам без смущения на мислите си: да бъда поток от усещания и да правя каквото пожелая, без да се интересувам от резултата. Някой може да помисли, че това е противоречиво и претенциозно, но съм сигурен, че много от тези, които четат това, ще разберат точно какво имам предвид. Всичко е в Дзен-супата с мистични подправки.

Кои са най-интересните места, които си посетил и какво ги прави специални?

Естетически,досега исландските околности  са най-драматичното и вдъхновяващо място, което съм посещавал и с удоволствие бих отишъл там отново, въоръжен с по-добра камера. Необятният вулканичен пейзаж е толкова ослепителен, че почти те събаря. Има много поетична окраска. Това, което прави мястото наистина интересно, е начинът, по който избереш да го видиш. Сигурен съм, че ще има много хора, който посещавайки Исландия, ще бъдат отегчени до смърт от пустотата. Този свят е посторен от тухлички фантазия на върха на материалната реалност.

Какво те отегчава?

Никога не съм се отегчавал лесно дори когато бях дете. Вместо това съм се чувствал спокоен просто да седя и да не правя нищо. Понякога се вслушвах в тишината и откривах, че всъщност е много шумно, почти оглушително. Повечето хора, изложени на почти пълна тишина (на пусто място например), почти полудяват заради липсата на звук. Всеки шум, който пробива тишината, се превръща в облекчение. Но ако можеш да почувтсваш звучността на тишината, не би могъл лесно да бъдеш отегчен.

Твоите снимки “казват” ли нещо и ако да, какво е то?

Мисля, че Салвадор Дали го е казал най-добре: Фактът, че самият аз не разбирам смисъла на своите картини, а в същото време ги рисувам, не означава, че те нямат смисъл.

Трябва ли всяка картина да носи загадъчност?

Усещането за тайнственост е присъщо на всяко изображение. Загадката е най-добра, когато е част от очевидното. Като цяло мисля, че човек трябва да избягва да създава загадки и гатанки. Най-често това се оказва евтин трик.

Как реагират хората на твоите снимки?

Най-често изразяват усещане за усамотение и изолация. Някои мислят, че образите са обладани от нещо, което не е в тях. В повечето случаи се стремя към това – образът на обикновения свят да блести със собствена светлина, както вече споменах. Много често тази светлина може да се окаже нарушена, почти застрашителна.

Аз винаги…

…се опитвам да правя това, което истински искам. За съжаление мисля твърде много за това да бъда удовлетворен.

Никога не бих…

…се отклонил от избраната пътека.

Повече снимки на Йоаким Бринк – тук.