Public Republic Art Studio

Когато поетите се превърнат в PR-и

26 декември, 2010 от · 3 Коментара

Гергана Попова

В сряда на 22.12 в камерната зала на Народния театър се проведе поредното връчване на учредената от издателство Жанет 45 награда за стихосбирка „Иван Николов“. Водещи на събитието бяха актрисите Татяна Лолова и Илка Зафирова, които заедно с издателката Божана Апостолова седяха пред малка подредена масичка с кошничка цветя. Букетите бързо се удвоиха след прочитането на тържествен адрес от името на многострадалния напоследък министър на културата Вежди Рашидов, който във фамилиарна ти-форма съвършено очаквано изтъкна многобройните заслуги на Божана Апостолова за развитието на българската литература и култура.

Отново неособено изненадващо, този тон се запази и при прожектирането на филм, предназначен да представи миналогодишните лауреати, както и тазгодишните шест номинации, избрани от жури в състав Ани Илков, Иван Цанев, Миглена Николчина. Любознателната да получи потвърждение на прогнозите си публика, трябваше да прояви достатъчно търпение, за да дочака избора на журито, тъй като филмът започна с около 15-ина минутна реч на Любомир Левчев, завършила с вероятно замисленото като шеговито изказване, че дори Божана понякога прави грешки – например в случая на неговото награждаване.

Остроумно-развлекателната риторика и патриаршеската поза на поета между книгите някакси обаче намекваха по-скоро за твърдата убеденост на Левчев в обратното.

За щастие следващите наградени бяха малко по-лаконични, макар и не по-малко поучителни, тъй като от тях успяхме да разберем: а) че Божана представлява едно истинско министерство на културата в сянка, б) че тя всъщност полага огромни усилия да награди целия свят, в) че епонимът на наградата Иван Николов е надарен не само с поетични, но и с чисто човешки добродетели като доброта, скромност, отзивчивост и т.н., г) че тази награда е най-престижната у нас, разбира се, не само поради често повтаряната и никога неотказана сума от 10000 лв, и д) че между лауреатите на наградата, тяхната благодетелка и Иван Николов царят и са царяли отношения на огромна любов и уважение.

След около час и половина прожекция на този явно набъбващ през годините филм се достигна и до тазгодишните, представени от говорителката на журито – известната хуманиристка и поетеса Миглена Николчина – номинации: Иван Ланджев, Едвин Сугарев, Екатерина Йосифова, Патриция Николова и Кирил Василев.

Интерес предизвика известното несъответствие между предварително обявените като 6 на брой номинации и скромния брой на представените 5 автора, но сигурно е необоснована претенция изискването към поетите и техните слушатели да броят до шест, пък и във времена на постмодернизъм съответствието между думи и неща отдавна изглежда претенциозен архаизъм. Също така любопитно звучеше словесния портрет на последния от изброените поети Кирил Василев, описан от говорителката на журито като умен, дълбок и напоследък активен.

Все пак математическите неточности бяха забелязани от Божана Апостолова, която в приятелски тон сгълча Миглена Николчина за липсата не само на визуално, но и на вербално представяне на живеещата в Испания поетеса Живка Балтаджиева. Г-жа Николчина обаче невъзмутимо и игриво поправи грешката си, заявявайки че това му е хубаво на живото представяне, че всеки може да зададе въпроси и да получи отговори, а пък на филма – че винаги може да се домонтира пропуснатото. Пропуснатото наистина се вмъкна чрез живото изпълнение на вече наличната поетеса Живка Балтаджиева.

Публиката обаче трябваше да потърпи още малко при второто обвинение на журито в несвършена работа, поради факта, че неговата говорителка е споменала за самоиздадената книга на Едвин Сугарев, но е пропуснала да отбележи издателствата с номинирани книги. Този пропуск отново беше успешно коригиран от г-жа Николчина, която достойно, с очарователни и обезоръжаващи извинения, прехвърли вината за него първо – върху монтажистите на филма и второ – върху ранната слънчева съботна сутрин на поетични снимки.

Съвсем закономерно, след това добронамерено, но настойчиво смъмряне, имената на издателствата бяха повторени няколко пъти, за да се уверим в това, че Жанет 45 и тази година успява да издаде най-добрите поетични български книги, наред със Сиела и по-скромното участие на Стигмати.

Най-накрая вечерта се доближи до кулминационния си момент. В традициите на семпла комбинация между добре издържан трилър и връчването на Оскари, преди обявяването на дългоочакваното име говорителката на журито поддържаше съспенса, неколкократно акцентирайки върху категоричното единодушие на журито, върху неговата пълна автономност от евентуални намеси и върху героичната му решимост именно това да е неговия избраник дори и в случай на несъгласие на г-жа Апостолова с това явно неконформистко решение.

За щастие, предколедната атмосфера на щедрост, мир и любов възпрепятства всички възможни колизии и щедрата меценатка с радост поздрави тазгодишната лауреатка на наградата – а именно Екатерина Йосифова. В заключение може само да се каже, че изборът на журито би бил резюмиран най-добре с вероятно неподходящата аналогия, че ако ставаше въпрос за футболен мач, то букмейкърите отдавна щяха да са го извадили от тиражите си.

След това последваха още няколко лични издателски награди – на София Несторова, чиято е заслугата в книгите на Жанет – за разлика от всички други – да няма грешки, на Марко Ганчев, на Първан Стефанов, който развълнува присъстващите със скромността и с простодушната си грижа за постъпленията на г-жа Апостолова, тъй като според неговата собствена преценка той бил непознат дори и за съседите си.

Последната награда беше в течен вид и неин носител стана поета Георги Господинов, който притежава рядката заслуга неговите книги да поддържат константно ниво на продажби. Младият – по думите на г-жа Апостолова – 42-годишен поет прие наградата, макар и с известни резерви, уточнени чрез признанието му, че не бил много по пиенето.

Това оправдание обаче предизвика кралския гняв на г-жа Апостолова, която го призова да се отпусне не само с пиене, но и с щипане на определени персони по задните им части. Поетът конфузно замлъкна, а у част от аудорията остана неопределеното усещане, че искрената любов на Божана Апостолова към поетите и хората на духа я води към праведния импулс да не допусне в тях да нахлуе духът на гордостта, спокойствието и самозабравата. Може би в тази насока трябва да се тълкува и неколкратно изразеното от нея нареждане наградените поети да подпишат публично предварително изготвените финансови ведомости с оглед на избягването на бъдещи недоразумения.

Вечерта завърши със сет от стихотворения на Иван Николов, представени от Татяна Лолова и с изпълнение на вокалната група „Еуфония“, която успя да се промъкне между поетичните награди и поканите за коктейла, за да изненада публиката с неочакваното си на този фон изпълнение. Но може би естественият и оптимистичен за всички творци завършек на подобна вечер трябва да се търси в думите на Божана Апостолова, провъзгласила създаването на собствената си меценатска династия в лицето на сина си и внучката си – Божана Втора. Или в двусмисленото й лично отъждествяване с този, който разпалва и загасва огъня в сърцето на поета.
Закачливите оправдания на Миглена Николчина и мълчаливото присъствие на Едвин Сугарев и Ани Илков в крайна сметка раждат радостната новина, че за творците – било то бунтари и неконформисти – винаги ще има място в кръга на монарха.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • papa // 26 дек, 2010 //

    Доста точна и дори безмилостна картина.

  • Christina // 27 дек, 2010 //

    Поздравления за точното и безкомпромисно описание на явлението наречено ЛОШ ВКУС, каквото беше онази вечер на 22 декември… Номинираните поети можеха спокойно да пропуснат награждаването, защото така и не се стигна нито до тях, нито до поезията им…

  • mixer // 7 яну, 2011 //

    ох, ани..

Коментирай