Public Republic Art Studio

Четвъртък, 25.11.201г., Paris est une fête!

26 ноември, 2010 от · 2 Коментара

Ясен Василев

Или „Безкраен празник“. Така се казва книгата на Хемингуей, която като дневник описва различни парчета от живота му в Париж. Четох я преди няколко години и не се впечатлих особено. Сега, когато и аз се опитвам да пиша нещо за живота в Париж, осъзнавам, че е някак невъзможно да се предаде духа на града, че всичко звучи като убийствено скучно регистриране на някакви малки и незначителни случки, които може би не интересуват никой друг, освен тези, които са участвали в тях. И все пак това си е Париж! Но… както стана ясно от вчерашния ми дневник, няма значение къде се намираш за това как се чувстваш. Затова днес се опитвам да променя отношението и погледа си към живота, а и към града. Не се харесвам иначе. Ставаме в 1, защото имаме нужда от повече сън. Мина има работа днес и остава вкъщи, а аз излизам, за да се видя с Кати и Братото на Сен Жермен де Пре. Ходя пеша дотам, влизам в едно супер яко парижко кафене като от Амели Пулен и ям сандвич, щрудел, пия кафе. Докато чакам се зачитам в някакъв френски вестник, който има цели 10 страници за литература. Има огромна статия за Толстой и съпругата му, за френскитесайтове за литература, за Бегбеде. Тук има отношение към тези неща. Има традиция. Докато чета, си мисля, че ми се иска най-сетне да започна да пиша нещо сериозно, нещо голямо, което да осмисля и преподрежда света вътре и вън, да е някакъв паралелен живот и да е дългосрочен проект. И може би няма по-добро място от Париж за такава стъпка. Мисля си за сутрешния ни разговор с Мина – поезията е мъртва. Дано не сме прави, може би не сме. Както и да е, и двамата не знаем дали отново ще пишем поезия. Има някакво пресъхване и вън, и вътре. И много фалш, от който се опитваме да стоим далеч. Кати и Братото закъсняват с час и половина, направо се стъмва, докато се появят. Тръгваме под дъжда по малките улички на Латинския квартал и влизаме в едно кафене, където пием греяно вино с мед и ром, което е страхотно. Слизаме надолу и отиваме в книжарницата Шекспир и Ко., където е живял и писал Хемингуей, където Джойс се е навъртал с ръкописа на ОДИСЕЙ и въобще място с много история и много истории. Има толкова много книги, че погледът ми не може да се фокусира върху нещо конкретно. Стоим вътре два часа, отчайващо е колко безбройни са книгите, които никога няма да прочетем, които никога няма дори да отворим, които няма дори да знаем, че съществуват. Кати си купува книга за Годар, аз изчитам цялата поема ВОЙ на Гинсбърг на английски. Разглеждаме и други неща – Бекет, Пазолини… няма защо да се изрежда, толкова е безкрайно. Горе има легла, пиано, пишеща машина.Тръгваме си много огладнели и с идеята, че отново ще се върнем. Следващия понеделник има openmic&performancepoetry, така че ще е интересно. Оттам отново тръгваме по пешеходните улички на Латинския квартал и случайно се натъкваме на театъра, където през 1957 са били поставени първите две пиеси на Йонеско – Плешивата певица и Урокът – и се играят и до днес. Ще се опитаме да отидем да гледаме. Хапваме италианска пица – ама истинска – като тази в Рим и отново пием вино – днес определено случвам на добра храна. После се разхождаме още и си тръгваме към вкъщи пеша. И сега сме тук, лежим и циклим, другите си говорят (шегуват се, че където и да отида, търся да ям италианска храна – някаква макаронена меланхолия имам), аз пиша този текст. Хемингуей, Гео, Баския, Бодлер, Лорка, Рембо, Леджър, НЕ ИСКАМ КАТО ВАС ДА СВЪРША!

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • сляп край // 26 ное, 2010 //

    Ха-ха-ха! Ясен иска да стои далече от фалша :) Стискаме палци!

  • . // 26 ное, 2010 //

    това не е същата шекспир и ко, в която се е навъртал джойс и в кятоя е бил хемингуей. както и да е.

    най вероятно няма да свършиш като тях. не се притеснявай.
    те не са били толкова съзнателно и хич не им се е искало да свършат точно така.

Коментирай