Public Republic Art Studio

Яна Радилова: Раждането на една книга е вълнуващ път на себепознание

27 ноември, 2010 от · 2 Коментара

Интервю на Людмила Йорданова с авторката на “Шепа морски камъчета” Яна Радилова

na koricata
Яна – на корицата…

Яна, разкажи ми за твоята книга!

Много се вълнувам за нея! Бях изключително щастлива, когато на 11 ноември излезе от печат. Казва се “Шепа морски камъчета”, изд. “Обнова”-Сливен, 2010г., главен редактор е Деньо Денев, а техническият редактор е Веселина Иванова. Идеята за книгата се породи още преди 2 години – тогава работех за вестник, чийто главен редактор беше Деньо Денев. След това той ми предложи да пиша по-сериозно, и така се появи предложението за книга :)

Когато споделих идеята си за книгата в едно интервю за проекта “1000 стипендии” , за първи път ме попитаха: с какво твоята книга ще е уникална и различна от всички останали? Замислих се и тогава осъзнах, че всъщност обединяващото звено на всички произведения в книгата е изповедта на една бесарабска българка. В центъра на книгата е поместен разказът “Повикът на кръвта”, в който разкривам родовата си история, споделям най-съкровените си детси преживявания и вълнения около преместването ми от Молдова (родината ми) в България (прародината ми). Много бесарабски автори са писали за България, но те не са имали възможността да живеят в татковината, която описват с толкова сърдечни думи… Ето защо реших да очертая пътя си към България пред бесарабските българи, но и да запозная местните българи с явлението “бесарабски българи”.

Какво разказват есетата за твоя път към България?

Привързаността ми към рода и семейството личи в есетата “Озарена нощ” и “Мелодия за пиано”. Те още по-дълбоко навлизат в психологията на едно бесарабско чедо, възпитано да цени семейството. Пътеписът ми “Приказката на Москва” е провокиран от принадлежността ми и към руския народ. Така се опитвам да внуша чрез книгата, че човек може да има няколко родини и да ги обича по различен начин, но с еднаква сила.

Пътеписите “Белоградчишките скали” и “Магията на Сахара” на пръв поглед се отклоняват от основната тематика на книгата, но идеята им е, че човек трябва да обича не само собствената си родина, а и да опознава света. Особено в днешно време, когато пътуването е толкова свободно и осъществимо. Принадлежността ми към няколко родини ми е помогнало да се превърна в Човек космополит – без да губя специалното си отношение към руснаците и българите, аз изцяло отхвърлям шовинизма и приветствам колумбовския стремеж към нови открития.

SDC11007
Яна и морето

Как избра заглавието „Шепа морски камъчета”?

Разказът “Шепа морски камъчета” даде името и на моята книга – но не защото е основен или пък очертава главната тема на книгата.

И все пак за мен книгата е като шепа морски камъчета – различни разкази, есета и пътеписи се намират в една книга. Така както и морските камъчета имат различни форми и багри, но всички те допълват приказния морски пейзаж. Освен това, в едноименния разказ шепата морски камъчета има смисъл на надеждата, която умира последна – дори въпреки смъртта на своя любим, главната героиня пази шепата като последен шанс да сбъдне мечтите си.

Всички есета ли имат като отправна точка за внушението си любовта към родното?

В есетата “Полет към свобода” и “Слънцето и морето” са застъпени по-глобални идеи, които обаче смислово допълват книгата. Свободата е висша ценност за мен и до известна степен това е повлияно от родословието ми. Бесарабските българи винаги са почитали независимостта и са ненавиждали потисничеството – от времената на турско иго, през години на промени и непрестанни лутания между Русия, Украйна, Молдова и Румъния, дори и днес, когато политиците целят обезличаване на националната им идентичност. В “Слънцето и морето” природата е основен персонаж, но тук бегло присъства и моят образ, въплътен чрез силуета на момичето, което вечно търси връзка между миналото и бъдещето.

Първото ми есе – “Блуждаеща лястовица” е посветено на любовта. Не мога да си представя книга, в която отсъства темата за любовта… И макар че обичта присъства във всички мои творби, искаше ми се да построя отделен храм за това висше чувство в границите на книгата – ето защо първата позиция на това есе е толкова значима и определяща.

Темите в книгата са отворени и подлежат на преосмисляне. Бих се радвала чрез нея да докосна сърцата на читателите и да ги провокирам да разсъждават върху “вечните теми от живота”. Приемам различни мнения и оценки, дори бих искала да има хора, които оспорват твърденията ми, ако са грешни, защото по този начин “Шепа морски камъчета” ще се превърне в мой пътеводител към верния път!

Яна, вече съм нетърпелива да прочета книгата ти!

Благодаря ти! Ще се радвам да я прочетеш и да разбера твоето мнение!

А ти кой искаш да я прочете непременно?

Докато пишех текстовете си, не се замислях за това кой ще ги прочете след време. Вслушвах се в зова на сърцето си и думите ми бяха продиктувани от най-съкровените чувства, които се пробуждат само в моменти на уединение. Ако целта ми беше да привлека вниманието на читателите, нямаше да съм толкова искрена в творбите си. А най-специфичната им обща черта е описанието на личните преживявания.

Но след като „морските камъчета” се наредиха в събрана „шепа”, искам те да достигнат до колкото се може повече читатели. Питам се: какво ще открият хората в моите есета, разкази и пътеписи? Ще разберат ли основното послание – или ще намерят нов смисъл в думите? Само безпристрастните към живота ми хора могат да отговорят на тези въпроси. Семейството и приятелите ме познават и без книгата ми – ето защо искам непременно сред читателите ми да има и други хора.

Как разбираш, че това, което си написала, наистина е добро и заслужава да бъде не просто споделено с приятели и съмишленици, а публикувано?

Не е лесно за един автор сам да определя творбите си – в днешно време не е и толкова необходимо. Всички идеи се прецеждат през ситото на редактора. Благодарение на главния редактор Деньо Денев разбрах кои от текстовете ми заслужават да бъдат споделени. Сътрудничеството ни ме направи по-уверена, но и по-самокритична. С времето осъзнах, че трябва да се доверявам на усета си към словото, но първоначалните изблици подлежат на внимателен преглед, преди да се оформят като текстове.

v nessebar
В Несебър…

Кой е първият ти читател?

Безспорно това е майка ми. Тя е и най-честният читател, въпреки че е пристрастна към преживяванията ми. Старая се да се вслушвам в нейното мнение, защото никога не ме надценява, а разкрива моите грешки. Ето защо, оценките на майка ми най-точно разкриват нивото ми.

Търсиш ли нечие мнение, за да си сигурна в стойността на написаното?

Книгата ми е наситена с лични емоции, но очертава общочовешки проблеми. Любовта, свободата, страстта към пътешествията и вярата в мечтите са вечни теми, които подлежат на размисъл. Читателските мнения са важни за мен – не за да съм уверена, че книгата е стойностна, а за да видя живота през други очила. Ако съм сгрешила в преценката си за света, нека по-мъдрите ме насочат към правилния светоглед. Уважавам твърденията на опитните хора и се уповавам на техните житейски успехи.

Имаш ли вече нови планове? Кога да очакваме следващата ти книга?

Не съм от хората, които обичат да планират далечното си бъдеще. Творчеството има нужда от вдъхновение, затова не трябва да следва определен график. Когато идеите са затворени в калъп и времето притиска осъществяването им, духът на изкуството изчезва. Може би ще се появи извънредно събитие, което да разтърси душата ми и да породи следващата книга, но е възможно поводът да е малко лично откритие. Дори не знам дали ще продължа да пиша проза или ще се вдъхновя от драмата или лириката… Сигурна съм в едно – „Шепа морски камъчета” няма да е единственото творческо дело в моя живот.

Какво най-много те вълнува напоследък?

Като млада гражданка на България се вълнувам от бъдещето на страната. Има ли шанс образованите хора да преуспеят в родината си? Кое се цени повече – успехът или начинът, по който е постигнат? Въпросите, които си задавам, се питат и от много други мои сънародници.

В по-личен план се интересувам от пътя, по който ще тръгна, за да осъществя мечтите си. Искам да видя облика си след 10 години и да разбера дали ще запазя човешкото в себе си. Ако постигането на целта изисква преобръщане на идеалите, не бих жертвала ценностите си като в „Приказка за стълбата” на Смирненски. В този смисъл не съм съгласна с твърдението „целта оправдава средствата”.

Ти самата какво най-много обичаш да четеш? Кои са любимите ти писатели, поети?

Всяка написана книга е плод на стотици прочетени книги. И докато преди няколко века достъпът до литературата е бил ограничен, днес няма оправдание за хората, които не четат.

Много са произведенията, които са ме впечатлявали, но само някои от тях са се съхранили в съзнанието ми като „велики”. Преклонявам се пред творчеството и личността на Оскар Уайлд, защото всяка негова мисъл е мъдра сентенция, вечно актуална и значима. Духовни учители за мен са и Антоан дьо Сент-Екзюпери, Виктор Юго, Габриел Гарсия Маркес, Ричард Бах, Джани Родари, Сергей Есенин и още толкова личности с принос към световната съкровищница…

Няма как да не изразя любовта си към родната литература. Духът на Вазов ще остане вечен двигател на българската култура. Възхищавам се на красивото слово на Блага Димитрова, Дамян Дамянов, Христо Фотев, Петя Дубарова… Колкото и да изброявам имената на националните поети и писатели, които „живеят” в мен, списъкът няма да е изчерпателен.

fotosession

На какво смяташ, че трябва непременно да се научиш в писането?

Най-ценните учители са великите книги. Когато се пренасям в света на гениалните автори, сякаш попадам в безкраен космос. Изкуството е вселена без граници, но всяка „планета” е на точното си място. Искам да вместя вселенските простори в две думи. Понякога съм успявала да откривам вълшебните комбинации, но великите творци винаги го правят.

Какво най-много ти се иска да те попитат?

Можеш да ме попиташ „С какво книгата повлия на самата теб?”. И аз веднага ще ти отговоря: Раждането на една книга е вълнуващ път на себепознание. Идеите, заложени в произведенията, са само част от откритията на автора – много повече са отговорите, които намира в творческия процес. Понякога писателят опровергава собствената теза, защото е стигнал до различно прозрение.

„Шепа морски камъчета” ме изпълва с удовлетворение именно заради истините, които ми помогна да разкрия. Някои от есетата са написани още на 16-годишна възраст, когато бях в кулминацията на тийнейджърската възраст. В моменти на смущение и обърканост, словото беше до мен и повтаряше гласа на интуицията. Не че на 18 съм достатъчно зряла, но се научих да бъда себе си. След време ще препрочитам първата си книга и ще си спомням за емоциите, които са ме провокирали да я напиша. Може и да се укорявам за младежките си грешки, но докосването до невинните детски спомени винаги ще ме връща към корените на същността ми.

Яна Радилова е дъщеря на рускиня и бесарабски българин. Родена е на 12 февруари 1992 година в молдовския град Тараклия. Когато е на шест години, сeмейството й пристига в България и се заселва в Нова Загора. Сбъдва се съкровената й мечта да живее в родината на своите предци.

Като деветокласничка в СОУ “Христо Ботев” се включва в клуб “Слово”. И тази магическа дума става нейна пътеводна звезда.

Първите й публикации са на страниците на местния вестник “Загорско знаме”. Там тя помества есета, разкази и рецензии за книги, изложби и театрални постановки. Сътрудничи на регионални и централни – печатни и електронни издания. Става утвърден автор на Public Republic. Спечелва конкурс и като награда посещава Тунис.

Пълна отличничка, Яна завършва гимназиалното си образование и вече има избран път: ще се посвети на литературата.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Катерина Стойкова // 27 ное, 2010 //

    Честито на Яна!

  • Анна Малешкова // 23 дек, 2014 //

    Честито! Поздравления! Само така, Яна! Нашите бесарабски корени са много по -здрави. Ние не се продаваме и не се поддаваме така лесно. Запазили сме българското 200 години в чужбина и вярвам, че ще го запазим още 2000! Гордея с теб! Успехи!

Коментирай