Public Republic Art Studio

Сряда, 24.11.2010г., Сплин

25 ноември, 2010 от · Няма коментари

Ясен Василев

Днес в Париж има слънце, но аз съм мрачен. Първото се случва рядко, второто – не чак толкова рядко. Осъзнавам, че все още не съм провел нито един разговор с хората, с които Мина живее и се чувствам много тъпо. Причините са много – притеснявам се в нови компании, уморен съм от общуване, имам нужда да мълча, не знам какво да кажа, как да водя нормален разговор, тотално съм забравил френски. Чувствам се като Дали, който има нужда от своята Гала, за да съществува. Енергията не може да стигне и за външния, и за вътрешния живот. И нито един от двата не върви. И някаква натрупана умора също ми се отразява. Трябва нещо да се промени. Имам нужда да започна наново и на чисто. Ако едната част се оправи, и другата ще потръгне.

Отиваме с колелата в Помпиду днес – центърът за модерно изкуство. Постоянната експозиция е прекрасна – Пикасо, Дали, Кандински, Матис, ДеКирико, Дюшам, Шагал, Миро, Ернст – всички, всички, всички… Харесва ми лекотата, с която рисува Пикасо, но и прецизността на Дали – картините му изглеждат като компютърно генерирани образи и рязко се отличават от всичко останало. На първия етаж се отегчавам хипер бързо от хипер модерните инсталации, видео арт и други провокации заради самата провокация. Забравям, че искам да видя Баския и си тръгваме. Отвън един човек си мие зъбите пред музея и се чудя – това сега пърформанс ли е или просто не иска да му мирише устата¬? Никога в нищо не може да си сигурен.

Шарл Бодлер в превод на Кирил Кадийски – единственото от цикъла СПЛИН, което изскочи в интернет:

СПЛИН II

Колко спомени — сякаш вечност съм живял.

И огромният шкаф — в чекмеджета побрал
непотребни билети, писма, мадригали,
тежки къдри, в квитанции стари заспали —
няма повече тайни от мойта глава.
пирамида, дълбок мавзолей е това
с много повече мъртви от братска могила.
Аз съм гробище — там под луната унила
мъртъвците ми скъпи остават без плът.
Аз съм стар будоар, пълен с рози изтлели;
сред разкопки от моди — отдавна умрели —
дремят тъжни пастели и бледен Буше,
и въздишат с парфюма на празно шише.

Няма нищо по-дълго от дни окуцели,
под товара на мокрите зимни парцали
пак Досадата — плод на пресита — гнети
и безсмъртие с ужас й предричаш ти.
И потъваш след миг, о, материя жива!
След ужасните вихри гранитът почива,
вдън мъгливата знойна Сахара смирен —
Сфинксът грохнал избяга от светския плен
и — забравен на картата, горд, недоволен —
пее само в лъчите на залеза болен.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай