Public Republic Art Studio

Вторник, 23.11.2010г., Le Fabuleux destin d’…

24 ноември, 2010 от · 3 Коментара

Ясен Василев

Днес денят започва много по-късно. Ставаме в 12 и веднага изхвърчаме. Миналата нощ си лягаме в 5, аз не мога да заспя, въртя се, топло ми е, студено ми е, боли ме глава, обличам се, събличам се – въобще положението е зле. На обяд тръгваме към Кулата , купуваме си кафе и кола, за да се събудим и вървим покрай Сена, после покрай Гран Пале, площад Конкорд (където са плеснали някакво огромно виенско колело, от което ме е страх), Риволи надолу покрай Лувъра и към Операта, където хапваме пица. Аз съм се превърнал в едно голямо око, което се храни с града и забравям, че не съм спал. Братото и Клати си остават вкъщи днес, ще се видим може би вечерта за бутилка вино. С Мина си говорим за писането, успеха, обществото и невъзможността да се впишеш в него. Трябва скоро да бъдем много богати, това е изводът. Богати и известни. Сега това е целта. Имаме план. Качваме се до сен Дени, откъдето взимаме две колела и започваме така да обикаляме града – като Амели, обаче не е лято, не е слънчево, а студът прониква отвсякъде – особено когато хвърчиш на колело.ChampsElysees блести в коледна украса. Карането на колело е най-добрата терапия – веднага отвява и умората, и лошите мисли, и всякакви съмнения и терзания. Париж изглежда друг така. Сив и красив. Потънал в мека светлина. Хората също са красиви, когато са на улицата. После обаче влизаме в някакъв магазин – много по-лоша версия на мол, където изведнъж всички ми изглеждат като клонирани, роботизирани, изпразнени, кухи – и осветлението е такова – луминисцентно и бъркащо в мозъка. Всичко е в ексцес, до пренасита в повече, до някаква извратеност. Става ми физически зле от такива места. Заболява ме главата. Не искам нито да работя, нито да пазарувам. Не искам да работя, за да пазарувам.Какво да правя? Да си тегля ножа? И все пак определен о предпочитам това пред опцията всички да ходим с еднакви обувки. Нали така? Парите са нещо ужасно и за да не се налага да мислиш за тях, е добре да ги имаш в повече. От трафика на Конкорд не успяваме да се престроим правилно и попадаме на някаква подозрително празна улица. Оттам отново излизаме на булевард, където ни се вижда прекалено опасно, за да изскочим с колелата и се качваме на най-близкия тротоар. Оказва се, че сме спряли пред входа за резиденцията на Саркози и охранителите се втурват към нас. Смеем се неистово, те спират движението, за да можем да се разкараме по-далеч от президента на Републиката. Оттам се разминаваме опасно близо с автобусите и скоро се прибираме вкъщи, където ни чака Васко, за да ни разкаже деня си. Ще ядем и ще пием сега, защото за това е човекът, а ние се опитваме да бъдем хора .

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Петя Х. // 24 ное, 2010 //

    Ясен в Париж е несравним с Ясен в София. :)

    Освен това винаги съм знаела, че карането на велосипед е катализатор на литературни процеси.

    За Париж нищо няма да казвам.

    Поздрави на Мина и поезията,
    Петя

  • kadriye // 26 ное, 2010 //

    не съм била в Праиж. написаното аот Ясен Василев звучи подстрекаващо. Трябва да отида в Праиж! хубаво четиво! мерси биен…

  • kadriye // 26 ное, 2010 //

    ох, тези клавиатури (на моята са три езика, единият под/за/лепен с тиксо) ме побъркват! моля да ме извините за допуснатите горе грешки. благодаря. сърдечно от Истанбул!

Коментирай