Public Republic Art Studio

Понеделник, 22.11.2010г., Мечтатели

23 ноември, 2010 от · Няма коментари

Ясен Василев

Събуждам се по-уморен , отколкото съм си легнал. Един рожден ден, няколко изпита в НАТФИЗ и пърформанса на То4ка и Наско са ме изстискали. Следобед заминавам за Париж и знам, че пътуването, а и цялото прекарване ще бъдат филм, защото пътувам в тройка с малката Клати и Братото и тримата сме по някакъв начин свързани с киното, а и с абсурда. Лигавим се на летището, от няколко седмици си представяме как ще тичаме през Лувъра хванати за ръце или ще се къпем в една обща вана (като в Мечтатели на Бертолучи, ако не сте се сетили). В самолета става ясно, че Катето е взела италиански разговорник (?!), с който се упражняваме по време на турбуленциите. Чудя се дали ако се разбием ще попаднем на остров с чудовище. Подозирам, че стюардесите са лесбийки, много се докосват. Едната от тях е руса и студена и постоянно предлага нещо да си купуваш. Пристигаме в Париж толкова скоро, че не мога да осъзная къде се намирам. Знам, че трябва да преспя преди да разбера какво всъщност става. Французите са истински ексхибиционисти – никъде няма пердета – хората вечерят, правят секс, гледат телевизия пред очите на всички останали. Приятно е – чувстваш се част, макар да знаеш, че не си точно това. Когато слизаме от автобуса се разделяме и аз ставам част от нова тройка – Мина и Васето ме чакат и се гмурваме в Парижкото метро напълно незаконно без да си купуваме билети. Мина е друг човек, когато е в Париж, мисля си, докато се возим – в същината си е тя, но е много по-смела и безкомпромисна. Другата страна на монетата е. Съвършено различен начин на живот от този, на който и двамата сме свикнали. Няма как, налага се, ако искаш да оцелееш в този чудовищен град. Пристигаме в новия й дом – на 10 минути от Айфеловата кула, където ни запознава с толкова много хора, че не успявам да запомня почти никой. Напоследък съм в период, в който общувам по-трудно, прекарвам повече време в себе си. Тук това ще трябва да се промени. Мястото е истински филм или фрийк шоу, не знам точно, но си струва. Отиваме и до старата квартира на Мина, която се намира до площад Сен Дени, и където ще бъдем на грандиозен купон в събота. Организира го групата, от която и Мина е част – артисти от всякакви възрасти и точки на света, които живеят като комуна. Поводът е затварянето на това място, в което са правили изложби, пърформанси, инсталации и акции в последните четири месеца. Мина работи през нощта – рисува и пише, затова си купуваме литър и половина кола от единствения отворен магазин. В Париж няма денонощни магазини, затова пък по улиците спят клошари. Виждаме се за малко с Катето и Филип (които мъкнат със себе си някакъв фотьойл) под Айфеловата кула, където вали дъжд и пъплят плъхове, за да им дам лаптопа си, на който цяла нощ ще пишат текстове за НАТФИЗ в буржоазния апартамент, в който ще живеят. Хубавите хора се привличат, това е най-важното, казва Мина, докато пиша този текстна нейния компютър. Куфарите и главите ни са пълни с текстове. Утре филмът ще е друг.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай