Public Republic Art Studio

Рефлексии. Книгите на Амалтея двадесет години по-късно

10 ноември, 2010 от · Няма коментари

„Рефлексии. Книгите на Амалтея двадесет години по-късно” е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги и е своеобразно продължение на популярните сборници на писателя „Тайният живот на великите английски писатели”, „Новини от миналия век. Очерци за американски писатели” (награда на Националния център за книгата) и „Книгите на Амалтея”.

Korica Refleksii

Като в една литературна „музикална кутия” в оригинална хармония и дисонанс звучат темите и мотивите на портретите, есетата и статиите за българската и чуждата литература в този оригинален сборник. Наред с научните приносни статии са винетките с „Книгите на…”: Гуинет Палтроу, Кейт Бланшет, Джулия Робъртс, Елизабет Шу, Ема Томпсън, Джоди Фостър. Това не е литературна история, макар обхватът на авторите и явленията да е толкова панорамен: в статиите, есетата и портретите се коментират както шедьоври, така и спорни творби на авторите.

Изследванията за Лорънс Стърн, Гор Видал, Хърбърт Дж. Уелс, Уилям Купър, Ричард Хюз, Мюриъл Спарк, от друга страна, са капитални, мащабни, изчерпателни. Панорамният характер на тази „литературна музикална кутия” включва представители на немската, датската, френската, финландската, канадската, африканската литература (Льо Клезио, Камю, Ремарк, Херман Хесе). Обзорният характер на статиите за английската и американската литература, на българската криминална литература, изследването на явлението бестселър съдържат изкушението на прогнозата, на погледа в бъдещето.

В сборника се обсъждат творби и автори познати в България и преведени на български език, но и нови, непознати, пропуснати явления в световната литература, които трябва да допълнят представата ни за нея. Две от винетките, които очевидно могат да бъдат продължение в серия за „Героините на световната литература”, са портретите на Ема Бовари и Памела Андрюс.

Специално внимание заслужават постмодерните и изследвания на автора, както и тези на модернизма. В този дух са и представянията на автори на руската и друга литература, които не са представителни, които биха били извеждани извън „центъра”. Сред портретите впечатляват тези за Дорис Лесинг, О. Хенри, Стивън Кинг, Фокнър, Артър Кларк, Тенеси Уилямс, на Джуна Барнс, оригиналният „общ портрет” на Айседора Дънкан и Сергей Есенин, представянето на Алфред Нобел. Много от тези портрети са първите толкова пълно и цялостни представяния на авторите на български език.

Авторът дълги години публикува такива интересни „еклектични” литературни материали („Тайният живот на великите английски писатели”, „Новини от миналия век”). В „Книгите на Амалтея двадесет години по-късно” са събрани изследвания главно за творци от последното десетилетия на ХХ и от началото на ХХI век, макар че отделни статии са за автори от ХVIII и ХIХ, като всичко това е поставено в ироничната рамка на историята за изгорените през 400 г. н.е. от романизирания вандал Флавий Стилихон, опекун на малолетния император Хонорий (384 – 423 г.н.е.), три последни книги на Амалтея – Oracula Sibyllina, които повече от две и половина хилядолетия творците сякаш се опитват да „възстановят”.

Йордан Костурков е автор на сборниците разкази „Добри момчета, лоши момичета” (награда „Пловдив” за художествена литература, награда на Съюза на българските писатели за сборник разкази), „Носталгия. Разкази том IV” (номиниран за награда „Николай Хайтов”), „Откриването на сезона” (награда на Националния център за книгата), „Без условности”, „Малка е Троя”. Той е превел над четиридесет романа на английски и американски писатели, сред тях: Синтия Озик „Месията от Стокхолм”(награда „Кръстан Дянков” на фондация „Елизабет Костова”), Лорънс Стърн „Сантиментално пътешествие през Франция и Италия” (награда на Съюза на преводачите в България), Гор Видал „Империя” (награда „Пловдив” за художествен превод), Гор Видал „1876 година” (награда на Дружество на преводачите в Пловдив и номинация за награда „Пловдив”), Норман Мейлър „Мъжагите не танцуват” награда на Дружество на преводачите в Пловдив и номинация за награда „Пловдив”. Носител е на наградата „Стоян Бакърджиев” на град Пазарджик, както и на Почетна награда на Съюза на преводачите в България, почетен гражданин е на Луивил, щат Кентъки, и „Полковник на Кентъки”, САЩ.

Йордан Костурков е преподавател по английска и американска литература в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Новини

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай