Public Republic Art Studio

Вторник, 26 октомври 2010, Гълфстриймова есен

27 октомври, 2010 от · 4 Коментара

Костадинка Лапкова

Тази вечер съм разсеяна. Вместо да сложа паста за зъби на пъпката цъфнала на челото ми сложих паста за зъби на четката за зъби и си измих зъбите. Логично. Но не и преди вечеря. Но поне съм здрава и благодарна на две хилядите милиграма витамин Ц, които изпих вчера.

Сутринта излязохме заедно с Войк и не взех обичайната улица Хурон, а успоредната Бевърли. Тя е по-голяма и оживена и по тази причина я избягвам, но когато държа ръката на моя любим и слушам за промените в унгарската конституция, тогава трафикът няма значение.

В кампуса на университета има няколко бутки за хот-дог на улицата, някои са цели подвижни кухни с генератори за скарата и фритюрника. Ива от факултета ми каза, че някои ги държат българи, и не мога да се сдържа да не погледна чичкото с мустаци на първата бутка и да се мъча да разчета български черти в лицето му, по български правилно, и синеоко. И макар че на Войк му се причу италиански, аз съм убедена, че в синия бус продавачите се здрависаха на чист български с „К’о ста’а?“.

Пак на улицата под разкошен явор видях един нисък спортен Ягуар. И ми напомни за моето любимо ретро MG, паркирано самотно на Хурон стрийт. Когато го видях за първи път, с отворен гюрук и бели кожени седалки, толкова малко и интимно, се видях във филм, в главната женска роля, шофира красив тъмнокос актьор, по тесен средиземноморски път между синьото море, високи отвесни скали и синьото небе. Само след няколко дни обаче безславно мечтата ми за филм се провали. Срещнах собственика на малкото MG – дебел чичко, който отчаяно се мъчеше да отклещи корема си от кормилото и да прокара широките си рамене през вратата. И останах само с реквизита. С времето се сприятелих с тъмнозелената кола, която от месец не е подкарвана. Някой е ожулил боята над единия фар, а на предното стъкло вятърът довява жълти кленови листа редом с жълти актове за неправилно паркиране. Топлата гълфстриймова есен е нежна с малкото MG и вчера сутринта то грееше чисто и подмладено, измито от дъжда.

Най-хубавите часове бяха между три и половина и пет, точно преди дъжда. Днешния дъжд. Вървях бавно, топло и задушно, в море от червени и жълти нюанси на всички видове дървета от рода на клена. Дирижирани в редици покрай пътя, подкрепени от увивни храсти по фасадите на тухлени викториански къщи с имена „Епсилон Делта“ и „Тау Ипсилон“.

И всичко останало са подробности, смях, целувка, пържени картофи и стълби. Сериал, морков и песен. И последният половин час на вторник…

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

Коментирай