Public Republic Art Studio

Събота, 16.10.2010

17 октомври, 2010 от · Няма коментари

Евгени Черепов

В събота времето не е от значение. Въпреки че вали, въпреки че ме събуждат от службата за глупости и ми коства половин час да се отърва от стреса, броя началото на деня за добро. Просто защото е събота.

Двойно кафе с мляко и захар, докато съм пред компютъра. В събота сутрин. В това състояние мозъчните ми вълни сигурно са като на тибетски монах по време на медитация. Ако покоят е щастие, най-щастлив съм в събота сутрин. Прочитам няколко странички от случайно избрана книга от етажерката ми. Всъщност, правя го много рядко, но самата мисъл, че това ми е съботен ритуал ми действа антистресово.

Кафето събужда организма ми и започвам да изпитвам глад.
След закуската отивам на фитнес. Спортувам отскоро. Преди винаги гледах снизходително на блъскащите щанги във фитнес-салоните. А самите зали ми изглеждаха като специално оборудвани за мъчения. Но след това лято, през което изтичах повече километри, отколкото сумарно през целия си живот досега, добрият тонус ми се услади и реших да превърна спорта в начин на живот. А през мократа есен фитнес залата е един от малкото варианти.

Когато тичам или лягам на лежанката съм сам. Мозъкът ми неминуемо поема към проблемите от работната седмица, но физическото усилие ме изважда от хватката им, а потта ги извежда извън мен. В края на тренировката съм уморен, но доволен. Движа се бавно, оглеждам всяка подробност в пейзажа на връщане за дома. Съчинявам си истории за всеки отделен детайл, влязъл в полезрението ми.

Вече вкъщи, стоя под душа половин час. Не се бръсна и съм много доволен от това. Оставям струята да ме бие в челото и така ме обгръща водна пелерина, която ме изключва напълно от света. Мисля за плановете си, за романа си, за мечтите си.
Докато хапвам кисело мляко, а жена ми разказва филма, който е гледала, докато съм на фитнес, телефонът извънява. Майка ми ни кани на обяд. Явно плановете ми ще се променят, но не се тюхкам много. Винаги става така. Мога да пиша и вечерта, все пак. Знам, че се самозаблуждавам, но това ме устройва. Имам нужда от почивка, а двата свободни дни са едва в си началото. Все ще имам време да пиша. Гузната съвест, че не съм го сторил, ще започне да се появява чак утре в късния следобед.

Сега спирам да пиша. Не ми се занимава с нищо. Събота е.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай