Public Republic Art Studio

Из книгата “Снимки на деца” кратки прози от Владислав Христов

17 октомври, 2010 от · 1 Коментар

Владислав Христов

kratki prozi-vlady hristov
Снимка: Владислав Христов

ДИМ

няма го слънцето го няма крака ми устните косата ми ушите има звуци тихи стъпки идва да ме вземе да ме загърне с пух от тюленчета да ми е топло казваш дупка е това адова смея се на очертанията ти така подвижни все по-приближаващи все по-сини като очи на полякиня ах тези славянски жени ах кожата им ах луничките по бузите капките дъжд мокро е това поле прилича на всички други полета където влюбените се гонят с вятъра той разбира се винаги ги настига и ги събаря на земята в идеални пози за любов после слуша само слуша обичаш ли ме малка курабийке с карамфил и канела обичам те наистина ли да съвсем наистина искаш ли да запалим цигара ще ти покажа как навахо гадаят по дима дали ще вали ще вали ли никой не знае със сигурност дори и самите навахо о господи не искам да вали ако завали ще трябва да се прибираме а не бива не и преди слънцето да е изгряло

ПЕТ И ПОЛОВИНА

тежестта на стъпките всяка по трудна от предишната нетърпението с което пъха ръката си в джоба за да провери дали е там ментовият бонбон когато тя най-после идва той си забравя името

ЯН НА БРЕГА

ян седи на брега приближавам се тихо съвсем тихо погледнат отзад е само едно яке малко тяло в голяма дреха защо е облякъл якето на баща си сложил е часовника му нахлупил каскета на десет метра от него клякам за да не го уплаша всяко рязко движение ще го накара да млъкне завинаги тогава няма кой да ми разкаже за делфина албинос и чудовището с три очи

ТЕЯ ЧАКА ВЛАК

безкрайни са й мислите въже по което той се изкачва нагоре все по-нагоре и няма връх зад облаците само нейният глас в мъглата му е ориентир следвай ме не се бави кратки са дните тук нощите студени но на кого е всъщност този глас след който той върви чии са тези мисли тъй безкрайни едва сега прекъснати от писъка на гаровата свирка

(2010 г., “АРС”)

Първата интернет публикация на текста е в Public Republic

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • nplashkoff // 20 окт, 2010 //

    Страхотно и вълнуващо!
    Много ми хареса! :)
    Адмирации!!!

    Николай

Коментирай