Public Republic Art Studio

Олег Юрев: “Ако се «превежда», то тогава да се преведе от «езика на мястото и момента» на руски и на немски”

21 септември, 2010 от · Няма коментари

Интервю на Мария Липискова с Олег Юрев /Олег Юрьев/
Превод от немски език: Росица Йотковска

Oleg_Jurew

Вие пишете текстовете си едновременно и на руски, и на немски. Кой език се оказва определящ за Вас?

На руски пиша стихове, проза, също и много есеистика. На немски пиша най-вече когато ме помолят за статия, есе, по-рядко за кратка проза. Тъй като през последните години пиша сравнително много за немски вестници и списания, това се е превърнало в част от професията ми. Харесвам немския език и пиша с удоволствие на немски, но се възприемам най-напред като руски автор, който може да пише и на немски. Или най-малкото така се възприемах до скоро…

Разкажете ни повече за този процес на писане едновременно на два езика. Разкажете ни повече за вашия вътрешен усет за езиците, за Кирилицата и Латиницата, за гласните и съгласните.
Вие имате такъв текст като част от поемата «Обстоятелства на местата». Как тези «места» отекват във Вас като писател?

«Обстоятелства на местата» е първата и досега единствената от моите книги, която е възникнала по този начин, затова не мога да разкажа много. Процесът и за мен е нов и отчасти неразбираем. Технически погледнато, този “паралелен метод” не е сложен, но изисква много време и труд: случва се да напиша някакъв текст най-напред на руски, след това, понякога доста месеци по-късно, и на немски. Друг текст може да възникне най-напред на немски, след това да се повтори на руски. Това е важно: не да се преведе от руски на немски или обратното, а да се повтори, да се сътвори отново, почерпан от същия първоизточник. Ако се «превежда», то тогава да се преведе от «езика на мястото и момента» на руски и на немски.

Това бе дълга история, писането на тази малка книжка. Общо за тези 38 текста в руската и 36 текста в немската редакция ми бяха необходими четири години.

На въпроса, как всичките тези места от книгата отекват в мен, може да отговори само самата книга. Тя е написана именно с цел да даде отговор на този въпрос (и на мен самия). Както вече споменах по-нагоре: опитах се да преведа езика, на който ме заговаряше дадено място, на немски или на руски, т.е. на човешки. Всичко онова, което чух, може да го чуе и читателят. По-добре от «Обстоятелства на местата» не бих могъл да го предам.

Господин Юрев, Вие сте част от новата литературна карта на Русия. Как виждате и разбирате към настоящия момент тази литературна картография – „Новата литературна карта на Русия”?

„Новата литературна карта на Русия” (www.litkarta.ru) е много добра и много полезна интернет страница, ценен източник на информация по въпросите на съвременнатта руска литература. Тя е особено важна, защото днес руска литература съществува в много страни. Интернет е една естествена обща територия и затова обединяващата му функция е голяма. Страницата прави опит (и успява) да събере, обобщи и каталогизира възможно най-много от онова, което се пише на руски език извън тривиалната литература. Представен съм и аз. Това е един вид онлайн енциклопедия, като такава трябва и да се ползва.

Чувствате ли се част от точно определена писателска общност?

Би трябвало. Написано е почти навсякъде, където може да се прочете нещо за мен: преди 25 години в Ленинград бях един от четиримата млади поети, които основаха «Камера хранения», тогава литературна група, изявявяща се на неофициалната литературна сцена в Ленинград, по-късно през 90-те години малко издателство, а през последните години интернет страница (www.newkamera.de), която, надявам се, не е без значение за съвременната руска поезия.

Бихте ли се причислили към руските емигранти писатели?

Технически погледнато, да; все пак живея в Германия, не в Русия. От литературна, съдържателна гледна точка – по-скоро не, тъй като разделителната линия в съвременната руска литература не съвпада с границите на страната, а е обусловена от литературни и мирогледни моменти.

Разкажете ни повече за удостояването ви с тазгодишната награда за литература в Германия, учередена на името на Хилде Домин?

Връчването на наградата става на 26 октомври, следователно още не мога да разкажа много. Това е една чудесна награда, с която се отличават писатели, живеещи и пишещи извън родната си страна. Град Хайделберг дава тази награда в памет на Хилде Домин, която става голяма поетеса по време на изгнанието си в Доминиканската република (оттам и артистичният й псевдоним). След Втората световна война тя се връща в Германия, в Хайделберг, живее дълго, пише прекрасни стихове и е първата носителка на тази награда.

Радва ме и ми прави чест, че съм избран за носител на наградата от жури, съставено от изключително почитани мои колеги. В момента подготвям кратка реч по случай награждаването, която е посветена на геометрията и аритметиката на изгнанието. Разбирате, че не бих издал предварително съдържанието й сега.

Как виждате езиците в Европа – интелктуалните и тези, в литературата? Как ги възприемате – повече като локални, или като подвластни на глобализацията?

Те искат да бъдат един език, европейски – но не са и никога няма да станат. Още от разпадането на Римската империя Европа иска да бъде едно и да говори общ език, бележи все по-големи успехи в тази насока – но в края на краищата не го постига.

Във вашия роман «Новият Голем, или войната на старците и децата» пишете:
„Западният човек на нашето ново време ще бъде червен зелен син черен евреин-християнин-мюсюлманин”…
Какво мислите като човек и като писател за понятия като «идентичност», «националност» или «пол», които според литературната критика, изследваща Вашия роман, поставяте под въпрос?

Да, «Новият Голем» (наред с другото) е сатирична книга, а този именно цитат е приписан на един от персонажите, при това не от най-приятните. В моите книги има стълкновение на всевъзможни позиции в много изострена форма; читателят трябва сам да реши какво мисли по съответния проблем. Като автор аз не поставям нищо под въпрос и не твърдя също така нищо – аз сътворявам картини от въпроси и отговори, от духове на времето и духове на мястото, както поетични, така и сатирични, в това виждам своята същинска задача като поет.

В епилога на „Обстоятелства на местата”, в „За геометрията на веществата и съществата” вие пишете: „Въздухът е като копие, лети право към теб. В точката.” Къде е сега за вас тази точка?

Точката съм аз. Или вие, ако вие четете това. Точката е човекът. Човекът няма измерения (за това става дума в епилога), той ги изсмуква от външния свят. От пространството и от времето.

Благодаря ви, Олег, за това интервю.

Удоволствието бе изцяло мое.

oleg_jurjew_foto_von_yura_okamoto_1_

Олег Юрев /Олег Юрьев/ е роден в Ленинград през 1959 година. От 1991 живее в Германия /Франкфурт на Майн/.

Автор на книги с драматургия, проза, поезия. В началото на 90-те години Олег Юрев е един от водещите в програмите на радио „Свобода”.
Един от основателите на литературната група „Камера за съхранение”.
Негови текстове – проза, поезия и драматургия се печатат в списанията „Континент”, „Театър”, „Критическа маса”, „Волга” и др. В сайтовете на Textonly и „Вавилон”. Като писател е част от „Новата литературна карта на Русия”.

Книгите му излизат едновременно на руски и на немски – романът „Новият Голем, или Войната на старците и децата”, книга с разкази- «Франкфуртски бик» и последната му книга с поезия «Франкфуртски изстрел вечерен».

Олег Юрев печели през тази година наградата за емигрантска литература в Германия на името на Хилде Домин (Hilde-Domin-Prize for Literature) (2010).

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена · Около света · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай