Public Republic Art Studio

Из “Шест мислещи шапки”

23 септември, 2010 от · 4 Коментара

Едуард Де Боно

3872593359_42dc611b06
Photo: wantist

“Да си сложиш шапка
Един много целенасочен процес”

Най-впечатляващото във всички снимки отпреди повече от шестдесет години е, че всички носят шапки. Вестникарските фотографии и ранните филми недвусмислено показват тази изключителна популярност на шапките.

Днес шапката е рядкост, особено при мъжете. Днес шапките по-скоро означават роля. Те се използват като част от униформата, която всъщност означава роля.

За един властен съпруг, който дава нареждания на семейството си, може да се каже, че „носи началническа шапка“. Една високопоставена бизнесдама може да „превключва“ между двете си основни роли, обявявайки на аудиторията, че носи „шапката на мениджър“ или „шапката на домакиня“. Като министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър обичаше да изтъква, че внася благоразумието и пестеливостта на една домакиня в управлението на правителствените дела.

Не по-малко утвърден е и символът на мислещата шапка.

– Ще трябва да си сложа мислещата шапка и да разгледам новото ви предложение. Не съм сигурен, че искам да продам тази сграда.

– Сложи си мислещата шапка и ми се обади утре.

– Това е опасно. Ще трябва да си сложим мислещите шапки и да видим как можем да се измъкнем от тази каша.

Винаги съм си представял мислещата шапка като някаква провиснала нощна шапчица с пискюл. Нещо като конусовидна книжна шапка, ала не така арогантно щръкнала като на комичен глупак.

Хората слагат мислещите си шапки по собствено желание или изискват от другите да сложат своите.
Целенасоченото слагане на шапка, т. е. избирането на роля, е нещо много определено.

В миналото, когато гувернантката си сложи шапката, е било ясен сигнал, че тя и децата излизат навън. Това е било неоспоримо. Сигналът е бил недвусмислен. Когато един полицай си сложи шапката, ясно сигнализира своите задължения и факта, че ги изпълнява. Войниците без шапки никога не изглеждат така сериозни или заплашителни, както войниците с шапки.

За съжаление, в магазините не се продават истински мислещи шапки. В Германия и Дания има един вид студентска шапка, нещо от типа на тези, които учещите в англосаксонските страни носят при официални церемонии. Но ученето и мисленето рядко са едно и също нещо. В училището, колежа или университета ти си достатъчно зает да учиш за мисленето на другите, за да ти остане време за твоето собствено.

Помислете си колко полезна би била една истинска мислеща шапка.

– Не ми пречи! Не виждаш ли, че мисля?

– Ще прекъсна обсъждането, за да можем всички да си сложим мислещите шапки и да помислим по-съсредоточено върху този въпрос.

– Искам да помислиш за това веднага. Искам да те видя как си слагаш мислещата шапка.

– Искам да помислите още по-задълбочено по този план. Нахлупете си мислещите шапки и давайте.

– Вие ми плащате да мисля. Ето – аз седя и мисля. Колкото по-добре ми плащате, толкова по-добре мисля.

– Какво ще кажете да помислим малко по-целенасочено? Досега изразявате само първосигнални реакции. Сложете си мислещите шапки!

– Мисленето не е извинение за бездействие, а начин за постигане на по-добро действие. И така – да действаме.

Представата за някой, който действително е нахлупил някаква мислеща шапка, може да послужи за превключване към онова спокойно и дистанцирано състояние на ума, необходимо за всяко мислене, което не е просто реакция на ситуация. Може би добросъвестните мислители могат да отделят по пет минути на ден „да сменят“ мислещата си шапка. Зависи за какво смятате, че ви се плаща: да мислите или да следвате мисленето на другите.

Искам да се спра на целенасоченото мислене. То е целта на мислещата шапка. Нея човек си избира съзнателно, целенасочено.

През цялото време ние мислим – по същия начин, по който ходим, говорим и дишаме. Отговаряме на позвъняването на телефона. Пресичаме улицата. Занимаваме се с обичайни и не толкова обичайни неща. При това няма нужда да държим сметка кога с кой крак стъпваме или как вдишваме и издишваме. Подобно автоматично мислене съществува като непрекъснат фон на всичко, което правим. Но има един различен начин на мислене, който е много по-целенасочен и концентриран. Фоновото мислене е за справяне с обичайни ситуации. Целенасоченото мислене е предназначено за нещо повече от просто справяне със ситуации. Всеки може да тича; един лекоатлет също тича, но целенасочено – той е трениран специално за това.

Не съществуват лесни начини да сигнализираме сами на себе си, че искаме да излезем от този рутинен, автоматичен начин на мислене и да превключим на целенасочения. Идиомът „мислеща шапка“ е предназначен да бъде онзи устен сигнал, който можем да подадем за това както на самите себе си, така и на останалите.

Нека да съпоставим тези два типа мислене: фоновото и целенасоченото.

Когато шофирате, вие избирате маршрута си, карате по улиците и внимавате да не пречите на останалите участници в движението. Вършите много моментни действия, продиктувани както от предходния, така и от следващия момент. Внимавате за знаците и ги спазвате. Това е реактивно мислене. Тоест мисленето от вида „ходя-говоря-дишам“ е много сходно с шофирането. Вие възприемате пътните знаци и вземате решения. Но вие не чертаете картата на пътищата.

Другият тип мислене има много общо със съставянето на картата. Вие изследвате обекта и чертаете картата. Съставяте я по един обективен и неутрален начин. За да правите това, се нуждаете от широк поглед. Това е твърде различно от простото реагиране на пътните знаци, когато те се появяват в полезрението ви.

Контрастът е показан в следния пример.

Представете си, че се опитвате да спечелите спор. Излагате своята теза и обобщавате всички доводи в нейна подкрепа. Изслушвате тезата на опонента си, само за да я атакувате и да посочите недостатъците й. От момент на момент вие ту се защитавате, ту нападате. Едната страна реагира на другата страна.

За разлика от това да разгледаме процедурата за „съставяне на картата“.

Провеждам програма за обучение по мислене в училищата. Тя се нарича СоRТ (Cognitive Research Trust – Тръст за познавателни изследвания) и вече обхваща няколко милиона ученици в различни страни. Първият урок е озаглавен РМI (Plus, Minus, Interesting – Плюс, Минус, Интересно). Вместо само да реагира на дадена ситуация, ученикът съставя проста карта. Той поглежда първо в посоката Плюс и отбелязва какво вижда. След това поглежда в посоката Минус и накрая – в посоката Интересно (за всички неща, които си струва да се отбележат, но не спадат нито към Плюс, нито към Минус). Картата е готова. По нея мислещият избира пътя си.

Едно момиченце го формулира много точно. То каза: „Аз смятах, че правенето на РМI е глупаво и изкуствено, защото знаех какво си бях решила. Но когато попълних картата, открих, че това, което аз самата съм написала, е променило решението ми.“

Става въпрос за насочването на вниманието и за начина, по който това може да бъде направено.
В Сидней, Австралия, един клас от тридесет момчета единодушно гласува всеки да получава по 5 долара на седмица за то­ва, че ходи на училище.

След съставяне на РМI и без каквото и да е насочване от страна на учителя, двадесет и девет от момчетата промениха мнението си и решиха, че идеята не е добра.

Един бизнесмен, който беше спорил в продължение на месеци с голяма нефтена компания, помоли всеки от партньорите си да направи РМI на следващата им среща. После ми каза, че проблемът бил решен за двадесет минути. След съставяне на „картата“ станало възможно да се намери и пътят.

Жена, която се канеше вече две години да се премести от Калифорния в Аризона, състави РМI заедно с двамата си синове. В края на това кратко упражнение те се отказаха от преместването.

Един от най-известните изобретатели в света, Пол Маккрийди (изобретателят на летателни апарати, задвижвани с човешка сила), се беше натъкнал на бюрократичен проблем. Синът му предложи да направи РМI и това определи следващата стъпка.

„Картографският“ тип мислене изисква известно дистанциране. Тук типът „ходя-говоря-дишам“ – няма да помогне. Всъщност този реактивен тип мислене функционира само когато има на какво да се реагира. Затова схващането, че критичното мислене представлява пълната, цялостна и завършена форма на мисленето, може да бъде много опасно. Има едно нелепо вярване, базиращо се върху погрешна интерпретация на древногръцките мислители, че мисленето се основава на диалога и диалектическия спор. Това вярване е нанесло доста вреди на западното мислене.

Западната представа за спор и диалектика е непълна, защото изключва съзидателното и творческото. Критичното мислене е добро за реагиране на това, което ти е поднесено, но не прави нищо за оформяне на предложения.

Учениците в училищата са много заети с реагиране на това, което им се поднася: материала от учебника, коментара на учителя, телевизионния сериал и т. н. Но в момента, в който младият човек напусне училището, му се налага да прави неща, доста по-различни от простото реагиране. Той има нужда от инициативност, планиране, действие. А те не могат да се изведат от реактивното мислене.

За да обознача това „действено“ мислене, аз въведох термина ореrасу. Това е умението да направиш нещо – и мисленето, което го съпътства. Думата ореrасу е замислена да звучи като грамотност, тъй като аз твърдо вярвам, че действеността трябва да върви рамо до рамо с грамотността като основна съставка на образованието. Всъщност уроците по мислене от програмата СоRТ се занимават точно с мисленето на действеността: поставяне на цели, определяне на приоритети, генериране на алтернативи и т. н.

Ако ние искаме не просто да реагираме на това, което е пред нас, ще трябва да разполагаме с начин за насочване на вниманието. РМI е един от начините за това, включени в програмата СоRТ. В тази книга ще разгледаме и друг такъв начин.

Когато се печата една цветна карта, се прави цветоразделяне. Върху хартията се отпечатва първо единият цвят, след това върху него – вторият. После следващият – и така, докато накрая се получи картата с всичките є цветове.

Шестте мислещи шапки в тази книга са като различните цветове, използвани при отпечатването на една карта. Това е методът, който смятам да използвам за насочване на вниманието. Така че въпросът не е само да си сложиш мислеща шапка, а и да избереш какъв цвят мислеща шапка ще използваш.“

COVER_6apki_1-va

Шест мислещи шапки
Едуард Де Боно

Синтезиран подход за бизнес управление

Главната трудност при мисленето – това е объркването. Обикновено се опитваме да направим много неща наведнъж. В нас се стълпяват едновременно чувства, информация, логика, надежда и творчество. Това е като да жонглираш с твърде много топки едновременно.

В Шест мислещи шапки д-р Едуард де Боно ни предлага техниката на „мислещата шапка“ и възможността да овладеем бялото, синьото, зеленото, жълтото, червеното и черното мислене, т.е. умението да разделяме чувство от логика, творчество от информация, обективност от негативност.

Шестте мислещи шапки ни дават възможност да дирижираме мисленето си така, както диригентът дирижира оркестъра си.

„Главната ценност на концепцията за шестте мислещи шапки е нейното удобство.“
Едуард де Боно

Технически характеристики:

Жанр: мениджмънт, маркетинг и управление
Преводач: Михаил Миновски
Издателство: ИК Кибеа
Обем: 232 стр.
Корица: мека
Цена: 16.00 лв
ISBN: 9544745448

Повече информация можете да намерите тук.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Шестте мислещи шапки на Де Боно | Речник на медийните термини // 2 юли, 2013 //

    [...] Още за автора и книгата: http://www.public-republic.com/magazine/2010/09/59342.php [...]

  • Шестте мислещи шапки на Де Боно | Речник на медийните термини // 2 юли, 2013 //

    [...] Още за автора и книгата: http://www.public-republic.com/magazine/2010/09/59342.php Едуард де Боно за крлеативното [...]

  • Шестте мислещи шапки на Де Боно | Речник на медийните термини // 2 юли, 2013 //

    [...] Още за автора и книгата: http://www.public-republic.com/magazine/2010/09/59342.php Едуард де Боно за креативното мислене: [...]

  • cartier bracelets love replique // 12 авг, 2017 //

    Have you ever considered about including a little bit more than just your articles? I mean, what you say is valuable and all. But just imagine if you added some great graphics or videos to give your posts more, “pop”! Your content is excellent but with images and videos, this website could undeniably be one of the best in its niche. Good blog!|
    cartier bracelets love replique http://www.bestlevering.cn/fr/

Коментирай