Public Republic Art Studio

Събота, 18.09, Палавеевата къща

19 септември, 2010 от · Няма коментари

Ваня Ангелова

Дневници

Кракът на копривщенеца Ненчо Палавеев не е стъпвал в двете Америки и в Австралия. Останалите континенти е пребродил по своите си търговски и банкерски дела. Едва 12-годишен напуска родния град и тръгва да си търси късмета. Най-напред се бори за препитанието си в Истанбул, с акъл и постоянство захваща свой бизнес в Александрия, разгръща таланта си на търговец в Кайро, където придобива и свои недвижими имоти, умножава парите си, прибавя тежест и авторитет сред свои и чужди. Без да е възпитаник на престижен университет, проговаря над 10 езика и на международната бизнес сцена се държи като равен между равни – от близкия Истанбул до далечна Япония.

Изключително богат, не забравя родната Копривщица, която го назовава Благодетеля.

Солидните следи от щедрите му жестове към града, където се е завръщал в бащината къща, са налични и днес.

60

На практика всички важни обществени сгради в Копривщица са издигнати с негови средства: църква, училище, читалище. Още – чешми, мостове, пантеонът в центъра на възрожденското градче.

Отскоро Палавеевата къща, собственост на родителите му и негова родна къща, е отворена за посетители след реставрация. Единият етаж е преобразуван в галерия, на другия е поместена експозицията за благодетеля Палавеев.

Изумителна по мащабите си щедрост! И каква трепетна любов към мястото, откъдето си потеглил да покоряваш света!

Ненчо Палавеев не завъжда своя челяд, не оставя наследници. Всичко завещава на попечителски фонд, натоварен с грижата по построените от него сгради. Следите на златните български левове от фонда се губят в тъмна неизвестност.

Години след смъртта му, след капризните кривулици на историята ни, след 45 години социализъм и след още 20 – капитализъм по нашенски – кое да поставим на кантара срещу делата Палавееви? Нищо особено – тук-там някоя виличка или хотелче, но за лична изгода, едно училище в духа на 70-те, една-две фабрички, които днес не работят. И нищо, съградено не за изгода, а действително на ползу роду.

Преди 100-ина години един българин си е позволил да се държи като държавник от класа и без да се колебае е плащал от джоба си за мащабните си идеи.

“Благодетелят на Копривщица”, така е изписано името му върху входната порта, точно срещу Дебеляновата къща.
Обиколила съм България почти навсякъде. За втори като Хаджи Ненчо Палавеев не се сещам.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай