Public Republic Art Studio

Приказка за неделята

8 септември, 2010 от · 4 Коментара

Иванка Могилска

15
Photo: uggboy

Всяка една неделя

Имало една неделя, която все не идвала. А се била подготвила добре. Започвала с куклен театър. После минавала през кафе с приятели. После разходка, зяпане на витрини, спокойствие, усмивки, слънце. После обяд. После сладкарница. После кино. После среща. После бар. После легло. Нямала пропуск! Всичко била предвидила неделята. Но все не се стигало до нея. Все някой я предреждал. Понякога понеделникът бил толкова нахален, че завземал дори съботата. Едно офисно настроение настъпвало неделята по мазола и тя забавяла крачка и нямало, наистина нямало как да дойде. И я било яд. Ама много! Защото била отличничката на випуска за недели. И неоценена все. Невъзнаградена! Тъжна работа.

Другите недели, преди да започнат да слизат над града, минавали през дома й. Успокоявали я. Има още време. Млада е. Е, има недели, дето с години чакат и после… като им дойде реда… – Какво? – Ами как какво? Щастливи са! И хората се чудят откъде им е дошло.

Заминавали неделите и не се връщали повече. Въпреки обещанията.

Затова един ден неделята, ядосана и гримирана, слязла сама към града. „Нищо, че ще се застъпим две – мислела си – аз трябва да видя какво се случва! Защо не ме викат! И защо никой не идва да ми разкаже!” На смяна била една ужасна неделя. Неподготвена, навъсена, нервна, с изгризани нокти – от тия, дето цял живот не знаят какво искат. Но й било приятно с компания, та останали заедно. И се получила една средна неделя. Съвсем прилична. С неделно кафе, караница в кухнята, обяд с баба, слънчево време, сънливост и мляко, разсеяни хора по улиците тук-там, леко безпокойстово – от това, безпричинното. После дошла вечерта. Хората започнали да мислят за понеделника и за своите си важни работи и забравили неделята, която им се струвала странно дълга. (Откъде да знаят, че били две?) Поради тази причина най-перфектната неделя просто престанала да съществува.

Първата публикация на текста е в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Емилия // 8 сеп, 2010 //

    Много хубава приказка,нищо че е тъжна!

  • Гален Ганев // 8 сеп, 2010 //

    “безпричинното” – екзистенциален пробив в разказа, естествен и затова фундаментален

  • Hroni // 8 сеп, 2010 //

    Хареса ми.
    Благодаря за удоволствието1

  • mogilska // 8 сеп, 2010 //

    И аз благодаря. :)

Коментирай