Public Republic Art Studio

Из “Как се пише роман”

7 септември, 2010 от · Няма коментари

Йордан Костурков

откъс от курс по творческо писане

notebook

„Как се пише роман” представлява курс по творческо писане и вероятно се налага по-подробно да бъде обяснено за какво става дума конкретно. Тази фраза – „творческо писане” звучи разбираемо и тя наистина е колкото разбираема, толкова и сравнително нова. В България се говори за творческо писане от 10-20 години. И общо взето, то представлява нещо като работа в литературен кръжок, каквато практика има през по-голямата част на двадесети век. В редица университети за пръв път започна да се предлага програма по творческо писане, има опити за такива курсове от други, най-честно частни организации. Много от тази опити са неуспешни и участниците остават неудовлетворени. В интерес на истината доста от участниците в такива програми намират реализация – стават писатели, също така редактори, преводачи и е възможно успехите им да се дължат на работата в курсовете по творческо писане.

По-нататък ще продължа да разглеждам този въпрос – за съдържанието и ползата от един такъв курс, за структурирането му, но преди това ще акцентувам върху заглавието на настоящия курс.

То е: „Как се пише роман?” Това заглавие не означава, че всички които проявяват интерес да прочетат „съветите” и „препоръките”, „рецептите” за успех, които всъщност до този момент не са били твърдо решени, нито са имали ясно намерение да напишат роман и по тази причина проявяват интерес и любопитство, трябва престанат да четат курса. В интерес на истината мнозина си пишат романите и без да са чували за такива курсове и те ще продължават да го правят и в бъдеще.

Но който иска пък да пише нещо друго – проза, но не роман, поезия, драма, киносценарии би могъл да намери полезно да прочете „Как се пише роман?” Все пак става дума за това как се пише, не как сме написали или как ще напишем елементът на обещание го няма тук и не бива да се самозаблуждаваме, че може да го има. Но как се пише роман, наистина?

Запознаването с този курс може да бъде полезно чисто практически в областта на всякакви видове писане и творческото писане конкретно, а творческото може да бъде разбирано и в по-широки мащаби като придобиване на умения за структуриране на текстове, на организация на текста, който искаме да напишем и много други такива общи умения.

Противно на традиционните романтични представи, че роман, или поезия, или разказ, или драма се пишат хей така – сяда поетът, музата се появява някъде край него – витае над главата му, в главата му или другаде и… му диктува текста. Не може да се каже, че това е невъзможно, но да се обсъжда ще бъде уместно в друг курс – „Във властта на музата”, примерно.

Трябва да помним, че дори поетите-романтици, които най-силно са вярвали във фантазията и във въображението, и те, ако им видим ръкописите, ще се смаем колко са саморедактирани, изподраскани, поправяни и преправяни, колко предварителни бележки тези творци са си водели и може да заподозрем, че този момент на спонтанно вдъхновение наистина ще изглежда повече като мит.

Това не означава, че не можем да се вдъхновяваме, напротив, можем и го правим. Дори е възможно и необходимо понякога изкуствено да се вдъхновим, както се настройваме и съсредоточаваме и за други дейности – като карането на автомобил, примерно. За това как да се настройваме, как да извикваме вдъхновението (музата) също ще говорим по-нататък.

Но нека да продължим да обясняваме названието на курса и неговия смисъл. До седемдесетте година на двадесети век не е имало „творческо писане” никъде по света. Освен на отделни места може да е имало нещо подобно. Оттогава насам досега творческото писане е мощен предмет в университетските програми.

В Америка, примерно, всеки университет, в който има курс по творческо писане, се гордее с това (както се гордеят и с прочутите атлети, които са били техни възпитаници), такива курсове са посещавани и от български творци – автори, поети, писатели, и начинаещи, и доста утвърдени, са посещавали тези курсове. Примерно прочутата програма на университета на щата Айова – той е един от най-престижните, най прочутите, но днес наистина такива курсове има навсякъде – в Италия, Франция, Русия.

В Русия, освен там, където са възприели този по принцип англосаксонски модел на обучение за творческо писане, имат вече дългогодишни университетски традиционни курсове, имат прочутия литературен институт „Максим Горки”, завършен и от българи, завършен от прочути днес автори.

Ако говорим за традиция и за минало, определено трябва да заявим, че в България е имало само някакви опити и повече се е вярвало в „натуралния” талант, който няма нужда да се обучава. Вече отбелязахме, че това е така, че не е необходимо задължително да бъдеш обучен – но един курс по творческо писане ще ти спести много време да откриваш колелото: коренното население на Америките, както е известно, така и не успява да го направи, въпреки великата си цивилизация.

Малко по-подробно за българската ситуация. В биографиите на нашите прочути автори никъде не сме прочели някъде, че са учили „творческо писане”. Това, което знаем, разбира се, е, че мнозина от тях изобщо не са учили, или са учили нещо съвсем различно: лекари, юристи, военни са сред най-често срещаните професии на утвърдени български творци. Това е показателно, че в известен смисъл курсът по творческо писане може да бъде и излишен. Хората стават писатели, известни писатели и всичко останало, свързано със слава и успех, без да имат представа от този курс.

Преди да продължим с това какво си спестяваме, какво печелим, изучавайки „теорията” на творческото писане – защото полза има огромна, иначе щеше да е напълно излишно да се предлагат такива курсове, ще разкажем историята на един „натурален” талант и ще анализираме какво е научил творецът от практиката – това, което само в рамките на няколко страници може да бъде представено.

Има една френска писателка – малкото й име е Франсоаз, нека започнем засега с това. Родителите на Франсоаз я наричали Кики – тя била волно дете, пакостливо и малко разглезено. Бащата бил заможен директор, собственик на фирма; родът на майка й притежавал много недвижими имоти и момичето било напълно осигурено до края на живота си. И така, Кики успяла да завърши все пак гимназия (сред прочутите писатели, разбира се, има и доста хора, които не се справят с тази житейска задача) и решила да кандидатства. При това във втория най-стар университет на света – в Сорбоната.

Кандидатствала, но не успяла, не я приели. Пропадала на изпитите. Нейните заможни родители й се разсърдили и за наказание я оставили да си седи в къщи до края на лятото, а те заминали на почивка на Френската Ривиера (естествено). Момичето изпаднало в някакъв шок от това, което станало, опитвайки се да разбере какво трябва да прави… как да продължи да живее, момичето е едва на 17 години – в някои страни по-рано се завършва гимназия. В объркването си, сама и самотна в големия град Кики сяда и започва да пише. Не е необходимо да се навлиза в повече подробности, достатъчно е да се пренесем във времето (също така и в пространството, една уникална възможност, която засега само литературата ни предлага) една година по-късно.

Романът, който момичето написва, е приет от редакторите, издаден е, има световен успех. Само една година е изминала от онзи момент, в който изглеждало, че е настъпил краят на света, една година по-късно момичето е световно известна писателка. Опитва ли Кики пак да се запише в университета?

Да, тя следва за малко, не получава образователна степен, не завършва университет, може би само е искала да се докаже, че е могла да бъде студентка. Защото момичето наистина няма нужда да го прави, тя вече си има професия, станала е професионална писателка. Кики, или Франсоаз Куаре, приема псевдоним, под който е позната и прочута. Кики се превръща в това, което великият Франсоа Мориак, френският романист, носител на Нобелова награда за литература, – обича да я нарича – „очарователно малко чудовище”.

Очарователното малко чудовище е Франсоаз Саган. Романът, който тя написва и издава на 18 години се казва „Добър ден тъга” – „Bonjour tristesse”. Той е преведен и на български език, както и други романи на Саган, едно култово име в новата френска литература, една икона, която живя волно, бурно, скандално.

Това е един много впечатляващ случай на литературен успех на човек , който доколкото накратко описваме биографията му, нито има някакви специални литературни интереси, нито има планове, а по-скоро в едно емоционално състояние решава да пише.

По-нататък ще коментираме и това, че някои от стратегиите на писане, които изучаваме в този курс, са приложими дори като терапия, има известни примери за терапия чрез писане. Но дотук урокът е един, прост и лесен: ако човек е притеснен, ако е развълнуван, влюбен, отчаян, притеснен финансово или по друг начин, ако не знае какво да прави – след като и така, и така не знае какво да прави и няма дори пари да отиде да се напие – просто може да седне и да напише… – смисълът на този курс е точно в това, да разберете какво да напише. Ще ви бъде обяснено какво.

Public Republic предлага курс по творческо писане (проза, поезия, драматургия, за създаване на интерпретативно съчинение и есе) и други модули в проекта Public Republic Art Studio.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай