Public Republic Art Studio

Петък, 03.09

4 септември, 2010 от · Няма коментари

Албена Стамболова

Дневници

Не зная как е с другите, но моите приятели ми се виждат сложни и непознати. Уж си говорим, а все нещо излиза неочаквано – като дяволче от кутийка – и се плези. Уж нещата са ни ясни, а после – не са. Знам, че си помагаме в беда – това е много и достатъчно. Но … през останалото време все нещо не е наред. Все някой е казал повече, а друг е чул по-малко. Обираме луфтовете с приказки. А тях – с още приказки. Петъчна вечер. Преди да се изясним, времето свършва и колкото и да го удължаваме – идва друго време – за такси.

Искам да няма „през останалото време”. Поне сега. Но това пък означава да сме с приятели само, когато сме в беда. А това не е добре. Народът казва – приятел в нужда се познава. Пък аз си мислех – познавам приятелите и не в нужда. Искам ги не в нужда.

В една приказка на братя Грим, „Верният Хайнрих”, слугата е най-добрият приятел на героя. Извършва редица необясними и оскърбителни за героя неща, за да спаси от смърт господаря си, без това да се разбира от него. Поради това се превръща в каменна статуя, която господарят му оплаква, защото едва на този етап е разбрал, каква жертва е направена от Хайнрих за него. За да се възстанови равновесието и възтържествува справедливостта, господарят герой трябва да извърши непростимо престъпление, Хайнрих оживява и връща живота на невинните жертви.

По този труден, кървав и мъчителен начин Хайнрих и господарят му най-после са постигнали разбирането, че са безусловно верни един на друг. Толкова ли е трудно да вярваш на другия? Дори и когато прави необясними в момента неща. Моментът на изясняването винаги е отложен. А това е доста тъжно, мисля си. Затова ще седим заедно и ще се обясняваме. Докато дойде таксито.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай