Public Republic Art Studio

За един пощенски плик в софийската киша през 1983 година, за самотното човечество и за времето, което не иска да бъде само

19 септември, 2010 от · Няма коментари

Реч на Александър Секулов за премиерата на книгата „Летящо тяло извън времето” от Георги Хорозов

563610609_28965e8dfd
Photo:peasap

Когато на 26 декември 1983 година военният пощальон газеше софийската киша и носеше в старата си брезентова чанта писмото на ефрейтора от сливенското поделение Георги Хорозов до ефрейтора от противопожарната рота в Подуяне А. С. той не можеше да си представи, че в синьо-червеният плик, върху карирани листове се крие не само част от ръкописа на бъдещия поетичен том „Летящо тяло извън времето” на издателска къша „Сиела”, комуто предстоеше премиера на 15 април 2010 година в кафе – бар „Таймлес”, но и няколко изречения, надникнали с любопитни телескопи към бъдещето.

Ето ги и тези няколко изречения на ефрейтора Хорозов:

„Когато си тръгвах, бях щастлив! Бяхме се намерили! Усещах, че някой има нужда от мен и аз имам нужда от него и нещо ще ни свързва значи и през най-големите разстояния. Вървях, а в главата ми звучеше една строфичка:

„Един самотник
чупи плочки
под скъсания светофар…”

Великолепно начало за апотеоз на приятелството между двама души, за края на онези солови самосъзерцания, които ни карат да се чувстваме бедни, самотни и неразбрани.

Ние се намерихме!

Не зная дали човечеството е само във Вселената, но ние с теб не сме.”

И ето, само 26 години и половина след онази софийска киша, стиховете от карираните листове, подредени от бившия ефрейтор С. и оформени виртуозно от художника Димитър Келбечев, са в изящния том, събрал ни тук.

В този смисъл тази книга е писмо да себе си, което авторът му най-сетне е готов не само да получи, но и да прочете. И всички ние, които ще му поднесем книгите за автограф, сме военни пощальони, които носят спасителна вест, че казармата и войната му със себе си, която вдъхновено е водил под различни знамена, е свършила.

Кишата от онзи паметен декемврийски ден пък ми напомня, че кометите – съставени предимно от различни видове лед , както и прах от други минерали, често пъти са наричани “топки от мръсен сняг”. Когато имаме писмо, което пристига с такова отклонение във времето, както и книга с подобно заглавие, е наложително да обърнем внимание не само върху иронията на съдбата, но и върху движението на небесните тела.

В случая с кометата „Джордж”, наречена така от неуспелия звездоброец – ефрейтор С., имаме комета с поресто ядро, изградено изцяло от прах, останал след сублимацията на ледовете. Комета е уникална, че е едновременно голяма и активна, а и има добре дефинирана, правилна орбита.

Кометите, както знаем, произхождат от облака на Оорт и навлизат във вътрешните части на Слънчевата система след гравитационни въздействия на външни обекти. В конкретния случай външното тяло е стояло на предния чин в Английската гимназия във Пловдив и е наименовано от Международният институт за изследване на космическото пространство с името Инна Власева.

За всеки от присъстващите е ясно, че щом имаме летящо тяло извън времето, то ние не можем да забележим неговото движение. В този строго научен смисъл ние летим из времето като елементарни частици, докато голямото тяло стои и отброява елиптичните ни завъртания около него до пълна загуба на съзнание и самообладание.

Разбира се, това е книга за куража да държиш и удържаш живота си цял. Да не му позволяваш да се разпада. Да го събираш в прегръдка и да го успокояваш, когато бълнува.

И както всяка истинска поетична книга, събрала стихове, просвистели в тъмното пространство на черепната ти кутия преди повече от 26 години и половина, и тази те изправя срещу онзи прекрасен и вълнуващ, неистов и ексцентричен, интелектуално проницателен и хормонално дисбалансиран тип с неотразимо поведение на пловдивски джентълмен-хулиган със склонност към красиво безделие и изящна изразителност на наемен убиец.

Сега от теб се иска кураж да го погледнеш в очите. Не се дръж снизходително. Почерпи го с джин или с ром. Не му показвай колко много знаеш за алкохола по света. И – слушай. Хлапакът иска да говори. Хлапакът иска да ти говори на теб. И не за себе си, повярвай ми, иска да ти каже нещо за теб. Бъди смел и го чуй. Иска да ти каже, че преди години си искал да спечелиш, а сега се страхуваш да не загубиш. Не му задавай излишни въпроси. Не му задавай никакви въпроси. Не се заблуждавай за кого е дошъл хлапака. Той е дошъл за теб.

Сега ти си летецът в пустинята, а хлапакът – лисицата. Научи се да се приближаваш до онова, което си бил, това е ослепителен лукс, постижим за малцина. И когато приятелството ви започне да свети не като опашка на комета, не като бенгалски огън, не като запалена сигнална ракета, не като пращяща свещ, а като равномерен огън – тогава поканете онзи скитник Времето, за да изпиете чаша спирт от ръж.

Времето ще потрие измръзналите си ръце. Ще протегне дългите си крака с прашни чепици.

И, повярвай ми, Времето няма да тръгне наникъде.

Защото и то не иска да е самотно във Вселената.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай