Public Republic Art Studio

Бретан – kenavo ar c’hentañ

20 август, 2010 от · Няма коментари

Клара Барсик
Превод от английски: Яна Радилова

Има едно изключително интересно и тайнствено място в Северозападна Франция, което никой пътник не може да подмине, без да изрече au revoir, à la prochaine (на бретански – kenavo ar c’hentañ). Това място се казва Бретан (Брейш). Скалите му често се сблъскват с мрачните бури над океана и непредвидимата сила на вълните. Всичко това превръща Бретан в земя, увековечавана в безброй легенди.

Името Бретан се присъжда на тази част от Франция през втората половина на 6 век след Христа и произлиза от бретаните, които мирно и постепенно идвали от Уелс и Корнуол в продължение на 200 години. След като достигнали територията Арморика (келтското наименование на крайбрежните земи), бретаните открили забележителна келтска цивилизация. Келтите наложили своите език, култура и религия. Свидетелство за това са различните ръчно изработени предмети от дърво, желязо, бронз и благородни метали. Присъствието на келтите в тази област бележи началото си през 7 век преди Христа. Римляните, които дошли 6 века след келтите, копнеели да покорят полуострова и окончателно победили през 52 година преди Христа, при управлението на Юлий Цезар, който сложил край на независимостта на народа в Арморика.

Картина1
Pointe du Raz, снимка от Юрген Мангелсдор

Картина2
St. Mathieu lighthouse, снимка от Наро

Споменавайки Бретонска Арморика, трябва да се посочат три личности, изиграли решаваща роля за образуването на Бретан: Номину, Ериспу и Саломон. Номину бил член на бретанската аристокрация. Той винаги воювал за независимостта на бретаните и бил нетърпелив да освободи бретанската църква т влиянието на франките. Затова успял да свали от власт франкските епископи във Ванс, Куимпър, Леон и Алет, обвинявайки ги в търговия с църковни длъжности, и така поставил на тяхно място владици от Бретан или с бретански произход.

Ериспу, бретански херцог, успешно продължил дейността на баща си и разширил територията на Бретан като присвоил областите Рейн, Нант и Рец след победата на Карл Плешиви над Енгланд-Бесле през 851г.след Христа.

Ериспу бил убит от своя братовчед и наследник Саломон, който управлявал Бретан в продължение на 17 години. Също като предшествениците си, той бил решен да засили независимостта на Бретан. Той обявил бретанската църква за независима и създал епархия в Дол за всички бретански епископи. Но новата бретанска епархия никога не била официално призната от римското папство. През средновековието тази част от полуострова Арморика била наречена Малък Бретан (Petite Bretagne) или По-малкият Бретан (Britannia Minor), за да се отличава от Великобритания. Едва след Френската революция Бретан стана неизменна час от френската история.

Бретаните имали собствен език. Това е вид келтски език, който има общо с уелския, корнуолския, ирландския и шотландския галски. В днешно време имената на малките градчета започват с “плоу” (от латинското “плебеи”) – като Плоугастел, Плоудалмез, Плоуескат и много други, основани предимно в Северен и Югозападен Бретан. Когато бретаните се настанили на полуострова Арморика, “плоу” било наименованието на първите общности, които се трупали около свещениците.

Бретанският език се е съхранил и до днес, въпреки че е бил забранен в училищата и на обществени места до средата на 20 век. Един от най-великите бретански писатели, Пиер-Жак Хелиас (1914-1995), отразил отношението си към тази критична ситуация в шедьовра си Cheval d’orgueil. Има много културни организации, разпространен из цял Бретан, които се борили с постоянната опасност от бавен и решителен упадък на бретанския език. Но най-голяма заслуга за съхраняването на бретонския език имат двуезичните училища Диуан (което на бретански значи “изниквам” или по-скоро моментът, в който израстъкът започва да расте; в преносен смисъл е понятие за ренесанса), основани през 1977г. Тези училища взимали пример от двуезичните учебни заведения в Баската автономна област, т.нар. “икастоли”, където на учениците освен испански им се преподавал и баски език.

Минавайки през Бретан, пътникът може да забележи многобройни църкви, построени в стила на т.нар “Бретонски Ренесанс”(от 16 век), с разнообразни черти, характерни за готическия стил, барока и ренесанса. Повечето църкви имат фасада от сив камък, докато интериорът е изграден от дърво (главно таваните и олтарите).

Свещените архитектурни постройки на бретаните достигат своя апогей през 16 и 17 в. Важно значение има стъклописа върху прозорците – така те имат не само защитна, но и образователна цел. Поглеждайки изрисуваните върху тях сцени от Библията, човек би трябвало да достигне просветление и да си припомни кое е пагубно за човешката душа. Сред деветте катедрали в Бретан, две от тях са известни великолепния си стъклопис и заслужават да бъдат посетени: катедралата “Св. Самсън” в Дол-де-британ и готическата катедрала “Св.Корентин” в Куимпер, прочута и с богато украсения си западен вход.

Бретаните наистина обичали морето. Огромната водна повърхност, изпълнена със загадъчност, пораждала у тях желанието да изследват неизвестността. Именно този авантюристичен дух създал традицията на мореплаването през 11 ве. За много бретанци океанът бил предизвикателство; освен това, понеже бедната земя не осигурявала достатъчно прехрана, океанът бил единственият източник за средства.

Джак Картър, великият френски пътешественик, който открил Канада през 1535г., бил роден в Сент-Мало, един укрепен пристанищен град. Тялото му лежи в катедралата на родния му град, посветена на Св.Винсент от Сарагосия.
Мнозина плавали във враждебното море и не се върнали никога повече. В екомузея на остров Оесант, до който може да се стигне за половин час с лодка от Брест, ма документи, които свидетелстват как се е чествала proëlla, с други думи – как хората, които никога не се завърнали, били споменавани от семействата им в присъствието на свещеник. Proëlla бил малък восъчен кръст, който символизирал тялото на закъснял моряк (идва от лат. – “pro illa”), откъдето това наименование започнало да се използва и за паметните служби.

Картина3
Saint-Malo, снимка от anthony_m

Преди напускането на Бретан, абсолютно задължително е да се наблюдава изгрев над Pointe du Raz – един от носовете на западното крайбрежие. Това е изключителна гледка: огромното червено слънце изчезва в мрака над океана. Тогава може да се види и островът Сейн. Само малка група рибари живеят там. Хенри Куефлек(1910-1992), бретонски писател, описал живота им в романа “Un recteur de l’Île de Sein”. Застанал на Pointe du Raz, който бретаните наричат Края на света (Finistère), посетителят, който се заслушва в шума на бушуващите вълни и виещите ветрове, усеща идеална хармония с първичната дива природа и красотата на това мистериозно място.

Картина4
Залез над Pointe du Raz, снимка от Santi MB

Рубрики: Frontpage · Около света

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай