Public Republic Art Studio

Юлия Спиридонова: “Аз съм си родена с вдъхновение”

17 август, 2010 от ·

Интервю на Галя Младенова с Юлия Спиридонова – Юлка

Exclusivno_za_Public_Republic

YULIA_SPIRIDONOVA_FEST_27

Юлия Спиридонова – Юлка е родена на 30 октомври 1972г. в семейство на художници. Завършва СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ. Като студентка е сценарист на свободна практика за български и чужди филмови продукции. Има заснети над 400 сценария за БНТ. Автор е на няколко куклени поредици. Сценарист е на анимационния филм „Beauty pill” (“Chaos group”, 2008 г.).

Юлка е създател на няколко поредици за деца за официалния сайт на БНТ и за списание „Родители”. От 2004 г. година е автор в детската страница на списание „Диалог”, излизащо в Холандия и Австрия. През 2005 г. година получава трета награда на конкурса „Europe in fairytale”, а през 2006 г. печели конкурса за детска книга-ръкопис на Съюза на българските писатели с романа „Любими попътечо”.

Юлка има седем издадени книги – „Гугулетата” (1999), „Приказки за Гугулета” (2000), „Приключения с Джиго” (2003), първа книга от фентъзи трилогията за деца „Страната на сънищата” – „Любими попътечо” (2007), „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив” (2009), първият български модерен роман за тийнейджъри „Тина и половина” (2009) и неговото продължение „Графиня Батори” (2010).

Носител е на националната награда „Константин Константинов“ за автор на 2010 г.

Portret na Simeon Spiridonov
Портрет на писателката, дело на нейния баща – Симеон Спиридонов

Кога започна да пишеш? Разкажи ни малко повече за първото си произведение – за какво беше, публикувано ли е? Кога реши, че ще се занимаваш професионално с писане?

Това беше моята детска мечта – да стана писател и то не какъв да е, а най-специален. Тоест, да пиша детски книги. Само че колкото повече четях, толкова повече се страхувах да пиша. Започнах да пиша „по принуда” чак като студентка, заради упражненията по драматургия. Тогава се престраших и написах първия си разказ – „Утешителят”. Той спечели приз на Юнеско и излезе в антологии на френски и английски. Платиха ми първия сценарий и така започнах.

Nagrajdavane P.R. Slavejkov
При награждаването с национална награда „П. Р. Славейков“ за принос в детската литература

Писала си сценарии за детски предавания. Кой е елементът, който неизменно трябва да присъства в детско предаване?

Най-важното за едно предаване е да има приличен бюджет. :) Защото на едно „бедно” предаване много му личи недоимъкът. И ако едно „възрастно предаване” може някак да се закрепи (поне за кратко), то детското няма никакъв шанс. Особено в жестоката конкуренция с толкова страхотни чужди анимации.

Според теб пренебрегват ли българските телевизии детската и тийнейджърската аудитория?

Едно предаване трябва да има голяма аудитория. За да бъде гледаемо, както вече казах, трябва да има приличен бюджет. Но предаванията за деца няма как да печелят, доколкото знам. Не съм сигурна как е сега положението, от години не работя с телевизии. В крайна сметка, по-лесно и по-евтино е да се купуват чужди продукции.

Nagrajdavane s nagradata Konstantin Konstantinov
При награждавенето с националната награда „Константин Константинов“ за автор на 2010 година

Ти си и илюстратор на първите си две книги. Обичаш ли да рисуваш? Би ли се занимавала с това по-професионално? Текстът или илюстрациите са по- важни в една детска книжка?

Аз станах илюстратор по неволя. Баща ми, уви, ми отказа. Той от много години рисува само живопис, но когато бях дете, беше един от най-добрите илюстратори. И ми каза: „Я си ги нарисувай сама”. Това и направих. Но аз съм аматьор и си останах само с рисуването на гугулета, друго не мога да рисувам. :)

Смятам, че илюстрациите са точно толкова важни за една детска книга, колкото и текстът. Затова много държа на страхотното оформление на книгите си. Вижте ми само „Тина” и „Графиня Батори”, колко са яки, а? Маноела Дойчинова ми ги направи. Ами „Попътечо”? Това е рисунка на Евгений Йорданов, който, знае се, е един от най-добрите комикс артисти у нас. Ами Яна Левиева? Тя ми нарисува просто жестоко „Кръстьо частен детектив”, стана толкова щура книга!

Романът ти „Тина и половина” бе обявен за първия български тийнейджърски роман. Гордееш ли се с това?

Гордея се, че „Тина” е добър роман (скромно рекох аз). Още повече се възгордявам, когато ми казват: „Графиня Батори” е по-добър дори от „Тина”!  Другото е чиста случайност. Просто на мен ми се четеше нещо яко, защото любимите ми стари тийн (юношески се наричаха някога) романи вече ми бяха поомръзнали, а новите не ми харесаха. Модната вълна често ме дразни, например сега не бих се хванала да пиша вампирско-върколашка-ангелска история, само защото е модно.

5133

Как всъщност се реши да напишеш тази книга? От къде дойде идеята за нея? Имаш ли планове за трета книга с тийн приключения?

Четох един тийн роман, английски. Беше много плосък и скучен. Много… лелкински. И си казах: „Абе, няма ли нещо яко?” Седнах на компютъра (за мой късмет децата спяха следобеден сън) и историята веднага тръгна сама, като луда. За два часа написах първите 30 страници. Просто не можех да спра! Ако децата не се бяха събудили, като нищо щях да напиша „Война и мир”. Но за тийнейджъри, ха-ха-ха. Другата пролет, живот и здраве, ще излезе последната, трета книга от тази поредица. Ще я пиша през зимата, вероятно. Лошото е, че децата все по-малко спят. :)

Трябва ли и родителите да четат тийнейджърски книги? С какво биха им помогнали те? Коя е най- голямата грешка, която може да направи един родител?

Много се изненадах, че сума ти родители и дори учители четат моите книги и още повече съм изненадана, че ги харесват. Даже разговарят с децата си за неща, за които преди не са смеели да отворят дума.

За грешките на родителите ще говоря, когато моите тролове станат пълнолетни и съм доволна от свършената работа. Аз и съпругът ми си гледаме децата без помощ (и чужда намеса). Спестявам на децата си и целодневните заведения, ясли, занимални, такива неща. Защото… хм, никак не обичам училището и не смятам, че е човешко едно дете да излиза в седем сутринта и да се връща у дома вечерта, като цял ден са го отглеждали като бройлер.

Untitled-1

В какви „каши” си се забърквала самата ти като тийнейджър? На Тина или на Елица приличаше тийнейджърката Юлка?

Не съм се забърквала в кой знае какви каши. Предпочитах да се скрия някъде и да чета. Въобще, доста беди съм си спестила (вероятно и хубави неща) заради това, че съм книжен плъх. От друга страна, бях устата и се обличах като маймуна и затова бях много обсъждана личност. Махленските клюкарки имат завидна фантазия. Мразя я тази порода (почти колкото училището).

Често ме питат аз ли съм Тина, аз ли съм Графиня Батори. Не, не съм аз. Те са си Тина и Графиня Батори, аз съм си Юлка. Но че си приличаме, приличаме си, как иначе. И се харесваме. Иначе от екипната ни работа нямаше да излезе нищо. :)

Имаш предложение за филмиране на проекта. Ти ли ще си автор на сценария, как се развива проектът, кога най-рано бихме могли да го гледаме?

Всъщност, имам няколко предложения за филмиране, но аз съм претенциозна (и с много малки изключения, не съм почитател на българското кино), та отказвам. За сериен филм имаме идеята с режисьора Николай Акимов, но тези проекти вървят бавно, та кой знае кога… Ако в крайна сметка се яви наистина добър режисьор и наистина запален продуцент, с голямо удоволствие бих писала сценария със съсценарист. Романите си ги пиша сама, затова обичам сценариите да ги пиша с хора. Иначе съвсем ще подивея. :)

IMG_2705

Как си обясняваш това, че изключително малко български автори се наемат да пишат литература за деца и тийнейджъри? Има ли според теб криза в тази област – финансова, идейна, липса на аудитория?

Има много нови български книги за деца. Но всеобщо е мнението, че не се пише детска литература. Това не е така, просто няма никакъв медиен интерес към литературата за деца и няма откъде да се разбере за тези книги. Освен човек ако случайно не се натъкне на единствената бройка в някоя книжарница (единствена, защото търговците не рискуват с българската литература, било то за деца или възрастни). В повечето случаи, тези книги са и „самиздат”, така че работата става съвсем невъзможна. Дори авторите и издателите, които работят професионално, трудно успяват да представят продукта си. Къде-къде по-интересен е конкурсът „Мис Протеза”, горчиво казвам аз.

От къде черпиш идеи и вдъхновение? Двата „трола” помагат ли?

Това, с вдъхновението, някак не го разбирам. Аз съм си родена с вдъхновение сигурно, защото то си е нещо постоянно, като око или крак. (Обаче няма да споменавам, че съм късогледа). А троловете не помагат, само пречат, но такива са си тролските занимания. Пречещи. Изчислила съм, че ми оставят около три минути спокойствие, без да ме прекъснат. Това много помага на писането. Получава се динамично, има екшън.

Често се срещаш на живо със своите читатели. Имало ли е нестандартни/забавни отзиви за твое произведение?

Първо много се притеснявах от тези срещи, но взе да ми харесва. Изкарваме си страхотно! По принцип не си говорим толкова за книгите, ами за нещата от живота.

Например, като бях на гости в Шумен, разказах на хората за едно момиче, което повърна върху едно момче и то взе, моля ви се, че се влюби в него! Любовта избира странни пътища… И едно момиче попита: „Вие върху кого, например, бихте повърнала?” Умрях от смях. Много обичам хора с чувство за хумор!

И много обичам на тези срещи, накрая, някое много срамежливо момче или момиче да остане последно и да ми каже, че аз съм най-любимият му писател! Един мой почитател ми каза даже: „Вие сте най-добрият писател… от живите!”. Ха, да видят! :)

Какво твориш в момента, да очакваме ли нова книга в скоро време?

В момента пиша за втори път втората част от трилогията „Страната на сънищата”. Миналата година я написах, но не ми хареса. Аз искам всяка следваща книга да е по-добра от предишната, ама видно по-добра. Затова, ако трябва, ще я пиша сто пъти. Отново и отново, докато си кажа: „Абе, не е зле”. Защото аз никога не съм доволна. Като учителката на Малкия Никола съм, която пишеше на всички в бележниците: „Може да бъде много, много по-добре.” :)

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini