Public Republic Art Studio

Маршрутка – част 2

16 август, 2010 от · 2 Коментара

Елин Рахнев

Пиеса

27023755_17e53c8025
Photo: maveric2003

продължение

ПЪТНИК М: Да ви отстъпя до прозореца?

/п а у з а/

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ебати телевизорът се получи.

ЖЕНА С Я.: Наистина ли? И от кого, ако не е тайна… Ох, все едно нищо не съм питала.

Шофьора натиска рязко спирачки. И се обръща назад.

ЖЕНА С О.Л.: Много по-млад е… /започва да плаче/ 18 години по-млад…

ЖЕНА С Я.: Ма то не пита…

ШОФЬОР: Млък…

ЖЕНА С О.Л.: Дори напуснах операта. /п а у з а/ Всичко ще направя за теб… Всичко… Така ми говореше. И като ми каже, вие ми приличате малко на Едит Пиаф, всъщност толкова много ми приличате… И аз без вас не мога да си представя остатъка от живота си. Колкото и да остава от тук натам. Искам да го изпълня с вас целия. Искам въздухът около мен да сте вие. Искам през косите ви да откривам континенти, сезони. Искам непрекъснато да ви вдишвам и издишвам.

ЖЕНА С О.Л.: Напуснах работа, всичко… И сега като разбра… и изчезна. Дори телефона не ми вдига…

/започва да плаче,чуват се клаксони, маршрутката е направила допълнително задръстване/

ЖЕНА С Я.: Ох, горката…

ШОФЬОР: Млък…

/Шофьора се обръща напред и подкарва маршрутката/

ТИЙНЕЙДЖЪР: Къв е тоя, бе… Ебати поезията… Ебати сваляча…

ПЪТНИК М.: /към Жената с о.л./ Ама наистина, защо не хванахте такси, мадам? Комфортът е различен. Все пак – има климатици, има това-онова… А и в такситата миризмата е по-нормална… По-фреш.

ЧИНОВНИК: Стига с тоя фреш. Фреш…

/п а у з а/

ШОФЬОР: Ама защо да хваща такси, а? Аз какво да ям, а…? Не ми вдигайте кръвното, ей!

ЖЕНА С Я.: Не ви е срам. Човекът ви вози, а вие… толкова ли не може да потърпите… Не ви е срам…!

/към Шофьора/ Ама ти да нямаш и високо кръвно?

ШОФЬОР: И ниско, и високо. Микс.

ЖЕНА С Я.: Има една билка…

ШОФЬОР: Стига с тия билки, че ей до тук ми дойде… Билки. Млъкни най-накрая…

ПЪТНИК М.: Всичко е от нерви… От бурния живот, който водим… Любови, раздели, бременности. И на мен не ми е лесно… Ама…

ПЪТНИК С В.: И от дупките по пътищата. И от ремонтите, катастрофите, изкопите… Не знаех, че до тук сме я докарали…

ЖЕНА С Я.: Ама вие да не сте бил в чужбина? То и моят големият в чужбина, много е доволен, ама се оплаква…

ШОФЬОР: Т’ва не са дупки, а трапове… Мамицата му…

ЧИНОВНИК: Три хиляди и седемнайсет лева. Да се цамбурка. Курва… Точно там ще го направя… После да видим как ще се цамбурка. Ама на нея не й пука… Като я знам каква е. Пак ще се цамбурка.Тя е такова перде…И да си резна вените,кво …Същата работа.

ЖЕНА С Я.: Закъде сме тръгнали с тия дупки, просто не знам… То не са една, не са две…

ШОФЬОР: На три дни сменям карета. А бе, к’во да говоря…?

ЖЕНА С Я.: Говори, говори, така ще ти олекне. Не ви е срам. Човекът ви вози, а вие…

ЖЕНА С О.Л.: Никога не съм си представяла, че мога да умра тук. Винаги някаква друга смърт, по-различна. Винаги съм искала да умра на сцената. Сред аплауз…
/п а у з а/

ШОФЬОР: Ей, певицата. Бременна, небременна, певица – непевица… няма да умираш тук. Знаеш ли колко народ храня? Никой няма да умира тук. Само някой да е посмял… Ще взема манивелата и ще ви чистя,чистя,чистя… Ей, на мен да не ми е лесно бе, ей…?

ЧИНОВНИК: Но поне нямаш кредит…

ТИЙНЕЙДЖЪР:
Стига с тоя кредит… Не гледаш, че клатят жена ти. Не гледаш, че… Кредит. За какво си се раждал изобщо бе? Смотаняк… Само като ти гледам изгладената ризка… Мишок… Те помпят жена му, той кредит?! Еба ти НЛО-то си. Еба ти човека… Как може да се раждате такива, бе!? Къде ви произвеждат…!?

ЧИНОВНИК: Ей, само да слезем, само да слезем… Ще видиш ти къде ни произвеждат. Смотаняк ще ми вика…

ТИЙНЕЙДЖЪР: И к’во като слезем бе, копеленце… Като слезем…

ПЪТНИК М.: Като гледам няма да е скоро.

ПЪТНИК С В.: То и аз си прочетох вестнииците вече… Не вървят нещата на добре. Не само тука, навсякъде.

ПЪТНИК М.: Интригант.

ПЪТНИК С В.: Моля…? Сега ще си реша и кръстословицата. На ден трябва да решавам по три кръстословици, задължително.. Минимум по три… Какво да правя… По три, може и повече. Нямам друг вариант…

ТИЙНЕЙДЖЪР:
Тоя батко и той прещрака… Три кръстословици…

ПЪТНИК М.:
Ако не знаеш нещо – питай… То се е видяло, че ще пътуваме, пътуваме.

ЖЕНА С Я.: Глупости! Ние сме в задръстване. Не пътуваме. А лазим, както се изрази шофьорът… Поне го слушайте, като ви говори…/пауза/ Ами то вече все тая. Дали пътуваме, дали не пътуваме… Ох, голяма жега. Мор направо. Мор…

ПЪТНИК М.: Аз заникъде не бързам…

ПЪТНИК С В.:
Филм с Шон Пен. Едно, седем, единайсет, петнайсет букви.

ШОФЬОР: „Реката на тайните”.

ПЪТНИК С В.:
Заспа. Направо заспа. Аз не съм го гледал. Ама тука си заспа…

ТИЙНЕЙДЖЪР:
Много е як… Шон Пен е много як. И като знам кой е клатил, батко…

ШОФЬОР: Интелектуалци… Аз живея заради Шон Пен, ей… Няма такъв… Няма… Последният… Не, не оня “21 грама”, не 22 – 21! Гледал съм му всичко… Ти гледал ли си “Ние не сме ангели”. /към Чиновника/ А, гледал ли си “Ние не сме ангели”, а? Абе за к’во си губя времето с вас изобщо…

ПЪТНИК С В.: Заспа.

/п а у з а/

ШОФЬОР:
Шон Пен е роден в Санта Моника, Калифорния… Баща му, Лио Пен, е филмов и тв-режисьор, майка му, Айлийн Райън, е актриса. След училище чиракува две години в репертоарния театър L.A`s Group. Ама к’во изобщо се занимавам с вас…

ПЪТНИК С В.: Опера от Масне… Три, пет, осем букви…

ЖЕНА С О.Л.:
„Иродиада”…

ПЪТНИК С В.: Заспа. Направо заспа…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ама ти си много отворена, лелче… Ти направо ме върна в педагогиката… Култово лелче… Опера от Масне… Къв е тоя Масне, бе… К’ви хора са се раждали… Масне…

ПЪТНИК М.: Всички кръстословици са еднакви. Като решиш една… И после „но проблема”. Масне, Риголето, все тая…

ЖЕНА С Я.: Искате ли по една ягода? Че те тук вече ще се вкиснат.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Сипи две-три… /пауза/ Бабче, скоро ще ти звъни ли пак телефончето да чуем някое парче, а? Нещо по-хард, а… нещо яко фрукт?

ЖЕНА С Я.:
/леко притеснена/ Дано, ама то днес толкова много агенции, че… И зеленчукова, и… Една колежка направи „Авокадо любов”. Ама се оплаква… Нямало много обаждания. То и до късмет, де… Абе да бях поне с петнайсет години по-млада… Щеше да види той. Ще му работя като вол тука, а той само лежи. Депресия… Кой ги измисли тия депресии… Ама си го обичам иначе. Двамата сме тръгнали, двамата ще го избутаме.

ТИЙНЕЙДЖЪР: „Авокадо любов”, направо ме закла бабето…

ШОФЬОР: Дай и на мен една, че… И днес отиде всичко…/взима яггода,опитва я / То не се яде…Пак ще пуша. То се е видяло… Три кутии. Как да ги откажа… Как…? В тази държава можеш ли да откажеш цигарите? А? Можеш ли…? А? /към чиновника/

ЧИНОВНИК: Ами така е, като разпродадоха Булгартабак…

ЖЕНА С Я.: Пуши си, пуши си… Не го мисли много… Каквото ти се прави – това!

ЧИНОВНИК: По-добре в джакузито. Ще види тя… За какво го правих това джакузи. Колко нерви. Колко майстори… три хиляди и седемнайсет лева, без ДДС, а аз ходя с една риза и едни панталони от две години.

ЖЕНА С Я.: Че нямаше ли по-евтини джакузита?

/по радиото продължават да съобщават за извънредните температури/

Шофьора пали невъзмутимо цигара.

Жената с о.л. крещи фалцетно, без да се разбира нищо.

Шофьорът продължава да пуши, абсолютно невъзмутим.

ЖЕНА С Я.: Малко е жега. Ама толкова ли не може да потърпи? Ама не й е лесно, де… И на нея не й е лесно. Трябва да й влезем в положението на жената… Кой месец си?
Горещо си е… Аз едно време, като бях по- млада, търпях много на жега. Ама сега не е така. Години… Години, какво да ги правиш. Трябва да минават. Не можеш да ги спреш. Обърнеш се… и айде. Ама какво да правиш? Може ли да спреш…?

ШОФЬОР:
Къде ще спирам? Стига, че ме натисна язвата…

ЖЕНА С Я.: Ама ти и язва ли имаш? На дванайсетопръстника или другата, обикновената.

ЖЕНА С О.Л.:
Такава ли ще бъде мойта смърт? Такава ли? Не бях ли аз по-достойна, по-различна? Аз исках в пяната на вятъра да отшумя. В треви зелени да се роня. Да бъде мойто тяло – тишина. И после хората за мене да говорят в рими, в напеви, във цветове…

ТИЙНЕЙДЖЪР:
Казвам ти, батко, тая направо си отшумя. Еба ти шоуто… Еба ти купона. Еба ти култа…

/пауза/

ПЪТНИК М.: За къде бързате всички? Ти, например, нали ще се бесиш и без това… А, за какво ти е? Като стигнеш, и какво? Пак същото. И да стигнеш, и да не стигнеш… Все тая…

ЧИНОВНИК: Няма да се беся, а в джакузито…

ПЪТНИК С В.: Другото значение на ироним…

ПЪТНИК М.: Като видя човек да решава кръстословици и ми се гади… Направо ме стърже отвътре. Правя киселини…

ЖЕНА С Я.: Това не е от кръстословиците, а гастрит…

ПЪТНИК С В.: А какво да правя? Мислите ли, че ми е лесно, щом решавам кръстословици. А…? Мислите ли? Но по-добре кръстословици, отколкото…

ПЪТНИК М.: Интригант…

ПЪТНИК С В: Ироним.

ЖЕНА С Я.: Какво отколкото, ако не е тайна. Их, все едно нищо не съм питала…

ПЪТНИК С В.: Отколкото… Не ми се говори… Не ме карайте да говоря. Не трябва. Казвам ви сериозно. Ето, виждате седя си тук и си пътувам. Мълча си. Нито знам къде отивам, нито откъде се връщам. За мен няма особено значение. Важно е да пътувам. Да пътувам и да си мълча, да си мълча и да си пътувам. Не ми нарушавайте правата. Живеем в държава, в която има действащи закони. Има ред. Има дисциплина. Нали така?

ТИЙНЕЙДЖЪР: И тоя направо си отшумя… К’во стана днес, братлета?

ПЪТНИК С В.:
/ взима манивелата,която стои от дясната страна на шофьора/

Всички на пода! Казах – всички на пода! На колене! На пода! Не ме ядосвайте. Не ме ядосвайте. Моля ви. Много ви моля… Нищо не съм ви направил. Стоя си тук и решавам кръстословица. Само не ме ядосвайте… Малко ми трябва.
Слънцето така е навлязло в мозъка ми, невроните ми са се размекнали. Всеки момент може да предизвикат агресия… Не трябва никъде да излизам. Само подам ли си носа от тук и се влюбвам. Рязко се влюбвам… Разбирате ли ме? И пак ще тръгна по онзи път. Ще искам в гърдите й да се удавя… Сред езерата на очите й да остарея… Ще искам.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Опа. Хлопна, казах ви, че му хлопна…

ЖЕНА С Я.:
В чужбина всички се побъркват. Вие къде сте били?

ПЪТНИК С В.: От три дни съм във вашето общество. Пет години бях там. Не ме предизвиквайте… Зле съм с нервите. Нервната ми система е раздробена. Имам няколко инфекции в лявото полукълбо. Още не съм съвсем готов. По-добре кръстословици. Водоравно-хоризонтално. Нищо лошо не съм ви направил. Нали? Нищо лошо… Водоравно -хоризонтално. Само това…

ЖЕНА С Я.: И за какво, ако не е тайна? Ама аз за какво ли питам изобщо?

ПЪТНИК С В.: Не ме питайте. Не ме предизвиквайте. Не изкарвайте от мен онзи, другия.

ЖЕНА С Я: Кой другия?

ПЪТНИК С В: Онзи.

ЖЕНА С Я.: У, да се ударя по устата, като почна да питам и аз…

/дълга п а у з а/

ПЪТНИК С В.: Опразних един банкомат…

/Всички погледи вече са към него. Тийнейджъра е свалил слушалките. Шофьора натиска рязко спирачки и се обръща назад. Жената с о. л. говори по мобилния си телефон, но нищо не се разбира. От време на време само се чува “Прощаваш ли ми?”/

ЧИНОВНИК: Ами така е, като разбиха банковата система.

ЖЕНА С Я.: Героя на мама! Вие сте като Шон Пен…

ПЪТНИК С В.: Обезкостих го направо…

ЖЕНА С О Л. : /пее си/

ШОФЬОР: Ей, певицата. Тишина. И кво?

ПЪТНИК С В.: 55 бона, чисто…

ШОФЬОР: Бивш ли си или още си пандизчия!?

ПЪТНИК С В.: Бивш, така е, бивш… От три дни съм бивш… От шейсет и девет часа съм бивш.

ЖЕНА С Я.: Много важно. То днес всеки втори минава от там… Ама накрая само тия дето нищо, те… Горкичкият…

ЧИНОВНИК: Ами, така ще е – с такава мудна и корумпирана съдебна система.

ПЪТНИК М.: Всеки може да си ходи, където си иска. Един в затвора, друг във Венеция…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Еба ти кефа. Пандизчия. Еба ти кефа… Ти ме върна в педагогиката, бе…

ПЪТНИК С В.:
Казваше се Елеонора. Приказна… Заради нея го направих. Заради нея. Нямах два лева. Но после един месец във Венеция… Не ми се говори. Става ми нещо като се сетя. Всичко нахлува. А миглите… Друга тема, ох… Не мога да я забравя… Целият ми живот отиде заради нея. Ама какво от това? Може би така трябва… Любов… голяма… И такива глупости сме правили… Такива… Особено във Венеция. Не трябва да си спомням. По-добре водоравно-хоризонтално, хоризонтално-водоравно… Не съжалявам за нищо… За нищо…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Клатил си в гондола, значи…? Ще разказваш… Кефиш ме, пич, кефиш ме… Ей такива като тебе ме кефят. Банкомат, любови, гондоли. Малко пандиз. Малко това-онова. Така трябва да се живее, а не като оня смотаняк. /показва Чиновника/

ЧИНОВНИК: Само да слезем, ще видиш кой е смотаняк… Смотаняк ще викаш на баща си… Лайно такова…

ПЪТНИК М.:
Няма да е скоро, пътят е дълъг.

ТИЙНЕЙДЖЪР:
Що ще цапаш джакузито, бе? Гръмни се някъде направо…

ЧИНОВНИК: Ей, охлюв!

ПЪТНИК М: Не ви ли се струва, че всичко е заради жени…?

ТИЙНЕЙДЖЪР: /към Пътника м./ Абе братле, ти нещо да не си, а…? Абе що ми се струва, че си тръгнал по лявото платно, бе, брато. Лекинко къде левия спонд.

/дълга п а у з а/

ПЪТНИК М.: /притеснен/ И какво от това? Какво…? Нещо лошо ли…?

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ама верно ли?

ЖЕНА С Я.: А, ами аз още в началото разбрах, че е…

ПЪТНИК М: Хомосексуалист… Ама някакъв проблем ли има? А? Кажете, някакъв проблем ли има, а? Нещо ви преча на компанията… Какъвто си искам, такъв ще бъда. Вие да не сте много хубави? Картинки! И не съм хомосексуалист. А човек с нерегламентирана сексуална ориентация.

ЖЕНА С Я.: А, аз не ги деля.

ПЪТНИК М: Има известна разлика… За да бъдем точни.

ШОФЬОР:
С две думи – педал-постмодернист…

ТИЙНЕЙДЖЪР: От къде ги вадиш тия думи бе, брато? Шофьорче, пък к’ви думи знае – „педал-постмодернист”.

ЖЕНА С ОЛ: Аз например, т.е. една приятелка… Нищо… Нищо…

ЧИНОВНИК: А един мой приятел…

ЖЕНА С Я.: Ами то в днешно време май всички са… Имам чувството, че само моят не е. Ама отде да знам? Ние толкова отдавна не сме, че… /п а у з а/. Ама какво да го правиш – живот… Трябва да има всякакви… Иначе за какво е тоя живот…

ШОФЬОР: Абе всички ли сте идиоти, бе!

ПЪТНИК М.: 43 процента по последни данни. Но социолозите твърдят, че се покачват рязко. А и не могат точно да овладеят базата данни… Много е плуваща, Шон…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Кефиш ме брато, кефиш ме копеле… Базата данни… И му вика Шон на шофьорчето…

ПЪТНИК М.: /към Тийнеджъра/ Не съм ти брато, нито съм ти копеле, нито съм ти еба ти, нито съм ти никакъв!

ЖЕНА С О.Л.: Аз просто искам друга смърт. По-красива… По-празнична…

ЖЕНА С Я.: Какво да прави жената? Не й е лесно. Ама за какво ви трябваше да се качвате?

/п а у з а/

ЖЕНА С Я.: У, да се ударя по голямата уста. Двама возите!

ЧИНОВНИК: /към Пътника с в./ Голяма жега… И как казахте, че се казва вашето момиче?

ПЪТНИК С В.:
Елеонора.

/п а у з а/

ЧИНОВНИК:
Елеонора. /п а у з а/ И мойта се казва така… Елеонора…

ПЪТНИК С В.:
Ама…

ЧИНОВНИК:
И тя ме караше да ходим във Венеция… Но откъде пари? Всичко отиде за трапезарията. Като ми каже – искам това интериорно решение, искам онова интериорно решение…
/п а у з а/
Курва…

ПЪТНИК М: Е, сега, чак пък курва момичето…

/п а у з а/

ЖЕНА С Я.: Да не е една и съща? То колко Елеонори има, колко Венеции…

ЧИНОВНИК: Руса?

ПЪТНИК С В.: Да. 1,71?

ЧИНОВНИК: 1,71.

ПЪТНИК С В.: Вегетарианка?

ЧИНОВНИК: Вегетарианка.

ПЪТНИК С В.: Сомнамбул?

ЧИНОВНИК: Сомнамбул. С тънка шия?

ПЪТНИК С В.: Да. С устни от маточина и босилек.

ЧИНОВНИК: Да. С полутонове под очите?

ПЪТНИК С В.: Да… С една малка меланхолия около гласните й струни?

ЧИНОВНИК: Да… С дихание на следобеден чай в късна есен.

ПЪТНИК С В.: Да. С очи отнесени нанякъде?

ЧИНОВНИК: Да. Със сълзи от кантарион и мащерка.

ПЪТНИК С В.: Да…

ЧИНОВНИК и ПЪТНИК С В.: /заедно/ Естествено руса…


ТИЙНЕЙДЖЪР:
Да… Коленете й отместват вятъра встрани, а очертанията и сезоните…

ЧИНОВНИК и ПЪТНИК С В.: /заедно/ Да…

Всички се обръщат към Тийнейджъра.

/дълга п а у з а/

ШОФЬОР: Добре, че мойта е Димитрина… Ей…. Добре, че не е Елеонора, ей… Венеция ли? Ще види тя една Венеция. Във Венеция ли? Като взема манивелата ще й дам една Венеция!

ЖЕНА С Я.: Ами да, ти ще се трепеш. Сто болести. Язва те мъчи. Високо, ниско. И цялото кино ти е на главата. А тя – във Венеция.

ЖЕНА С Я.:
Ох, и на мен ми стана малко горещо и затова говоря. Колко ли градуса е вече…? По-добре да не питам… Че ще ми стане още по-горещо.

Радиоводещ: От както метеорологията е наука от 17 век никага не са измервани по-високи температури,твърдят специалисти от Института по метеорология и хидрология към БАН. Междувременно световните агенции преливат от информации за смъртни случаи,парализирани пътища,пожари. А в този момент колегите от РАЙ 1 излъчват репортаж от Венеция, в който става дума,че миризмата от каналите е нетърпима. Препоръчва се жителите и гостите на града да се движат с маски. От Барселона пък изтича информация,че Рийкард е отменил тренировката на футболистите си. “Ноу камп” е котел, буквално гласи информацията.От Париж съобщават за множество инфаркти. Очаквайте още извънредни новини.

ШОФЬОР: И ги разкарай тия ягоди, овоняха ми душата!

ЖЕНА С Я.: Ама къде да ги сложа…? Ама къде? Ама и аз за какво ли взех и този лук!?

ЖЕНА С О.Л.: Ох, ще повърна!

ЖЕНА С Я: Уж за хубаво. А тя каква стана сега? Нито да го хвърля, нито да го оставя. Ни така, ни така. Каква стана тя? Ох, обади ми се мигрената… Ще ме съсипе сега… То ни така, ни така…

ПЪТНИК С В.: /към всички / Картина от Гоген, с три, пет, с осем букви…

ПЪТНИК М.: Станимир.

ПЪТНИК В: Не заспива.

/всички се обръщат към Пътника М./

ПЪТНИК М: Извинете… Съжалявам.

/всички продължават да го гледат втренчено/

Какво толкова…!? Добре де, няма го вече Станимир. Изчезна, ако ви е толкова важно да знаете… И затова изобщо не ми пука. И ще си пътувам. И ще се връщам. И пак ще си отивам. И пак ще се връщам. Вече нищо не ме интересува. Само гледам цветята, птиците и това е… Нито го знаете Антон, нито сте виждали Станимир. Нито някога ще ги видите. Така че не ме гледайте! Само ще ви кажа, че Станимир никога не би се държал така. Никога не би хленчил така.

/п а у з а/
Да, заради него пътувам. И не знам къде отивам. И нито ще разбера откъде се връщам. Но ви казвам много хленчите. Мъже сте, а хленчите. Само псувате и хленчите. И какво като псувате. И какво като хленчите. Единият – манивелата, другият – джакузито, третият – не знам си к`во! Гледайте нещата малко по-отвисоко! Полезно е.

/Пътника мечтател отново се обръща към прозореца/

ПЪТНИК С В..:
/към всички/ Картина от Гоген.

ЖЕНА С О.Л: “Мечтание” става ли? Да умра в маршрутка. Една прекрасна смърт. Най-хубавата смърт. По-истинска от тази смърт не зная. Харесвам тоновете й, харесвам как пътувам към безкрая. С гондолите на моята тъга, потънала в розова омая. Такава, такава смърт… Такава смърт не зная…

ЖЕНА С Я.: Ами какво да прави жената? Не е й лесно…

ШОФЬОР: Ей, казах никой няма да умира. Заповядвам ви, никой няма да умира. Само някой да е тръгнал да умира и ще изкарам манивелата… Луди, селяни, педерасти. Вадя манивелата и не ми пука. Ще ви лежа, ако трябва. То все тая. Дали там. Дали тук. Отдавна ми е все тая…

ЖЕНА С Я.: /към Шофьора/ Като бях с двайсет и пет години по-млада търпях, ама сега…

ЧИНОВНИК:
/към Тийнейджъра/ Познах те. Ти си. Аз съм те виждал с нея… Ти си. Точно ти…

ЖЕНА С Я.: По-спокойно, младежи!

ЧИНОВНИК: Ти си – познах те…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Чичка, споко… Да не образуваш някой инфаркт.

ЧИНОВНИК: Ти си, познах те…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Да не мислиш, че ми е лесно, бе, копеле…

ЧИНОВНИК: Само да излезем и ще те убия. Копеле ще ми вика… Лайно…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Само ти споделям, брато… Нищо повече… една споделка само… По-малко от пет пъти не признава… Прави шок… Един път й записах тройка, брато, и после глей к’во става… Да не мислиш, че ми е лесно? А?

ЧИНОВНИК: Ще те убия.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Само ти правя една споделка. Нали вече сме си близки…

ЧИНОВНИК: Само да слезем… И те убивам на място… Близки сме си били…

ТИЙНЕЙДЖЪР:
К’во съм ти направил, бе… К’во? Клатя си, к’во толкова… Това е. Друго какво? А? Какво толкова…?

ЧИНОВНИК: Само да слезем…

ТИЙНЕЙДЖЪР: И кинти ми дава. Да я изгоня ли, а? К`ъв ти е проблемът, кажи ми, к`ъв ти е проблемът… Може ли това да ти е проблем…

ЧИНОВНИК: Само да слезем. Само да слезем… А и ти дава и пари… И по колко ти дава?

/На Чиновника видимо му прилошава/

ТИЙНЕЙДЖЪР: В зависимост, брато… Според зависито… Що, някакъв проблем ли има…?

ШОФЬОР:
Добре, че мойта е Димитрина… Ей, добре, че мойта е Димитрина…

ПЪТНИК С В.:. /на себе си / Решавай си кръстословицата. Решавай си кръстословицата. Нищо не си чул. Нищо не си чул. Нищо не си видял. Нали, нищо не си чул, нищо не си видял. Роман от Робъртсън Дейвис – не го знам… Давай нататък – вид отрова, мишеморка, не го знам… давай нататък. Моля те, моля те… Запази спокойствие. Само спокойствие. Така. Точно така… Иначе пак ще поискаш да се удавиш в гърдите й. Монголски скотовъд, това го знаеш. Спомни си го как беше, а? Това го знам. Заспа…

ТИЙНЕЙДЖЪР:
/към Чиновника/ Чичката, бъзикам се… Споко, бе… Не съм аз… Аз с такива дърти чанти не се занимавам… Аз съм естет, брато…
/дълга п а у з а/
Кво знаеш ти, бе. Две години я свалям. Рози, карамфили, хризантеми. Градински цветя. Стихове прописах, брато. Дето никога не съм си падал по поезия. Дето съм си мислил винаги, че това са някакви сантиментални лиготии. Всяка сутрин я събуждам с един SMS – такъв готин. Да й бъде хубав денят. И пак стихове, и пак цветя, и пак хризантеми и пак градински цветя.. Уча и на две места, бачкам. Парите ми само за цветя отиват… И нищо не става. Нищо. Никакво внимание. Все едно ме няма. Хванала някакъв тъпак с много кинти, мъкне я насам натам с едно “Ауди”, показва я наляво и надясно пред някакви тъпаци. И тя им се усмихва. А знаеш ли каква усмивка има, а?

/п а у з а/
Казвам й, поне един път да излезем заедно да изпием по нещо.

/всички погледи вече са се насочили към Тийнеджъра/

/п а у з а/
Две години, братле и нищо… Знаеш колко гаджета ми се мятат? Знаеш ли колко? Представа си нямаш. Не може да ти го побере главата. Обаче аз искам нея. И ако трябва, цял живот ще я свалям. Цял живот ще й вися пред прозореца. Така че, споко, брато… Много споко…
/п а у з а /

ПЪТНИК М.: Жени… Мъже… Гледайте на нещата малко по-отвисоко. Вижте какво става с човека? /посочва Пътника с в./

ШОФЬОР: Ей, сладур, аз бачкам тук по дванайсет часа, трепя се… Дупки, трапове, дупки. После пак дупки… Задръствания… Писна ми. Писна ми, да знаеш, сладур… Напускам. Отивам във Венеция.

ЖЕНА С О.Л.: И като ми каже, с вас, моя Пиаф, всичко е различно. Изпадам в друга препинателност, когато главата ми е върху раменете ви…

Жената с о.л. взима манивелата и разбива близкия до нея прозорец, показва си главата навън.

ЖЕНА С О.Л.: Тук съм… Пиаф е тук и те чака…

ШОФЬОР: Да чупи, дреме ми… Аз тръгвам…

ТИЙНЕЙДЖЪР:
Искаш и ти да клатиш на гондола, а…? Ай, после ще разказваш…

ПЪТНИК М.: Извинете! На гондола е кофти… А и във Венеция все пак липсва атмосферата на Париж. А и в магазините рядко има разпродажби… Париж е друго… Не, не че във Венеция е лошо. Но най-добре е през зимата Венеция. Лятото си е за Булонския лес – сенчесто, прохладно…

ШОФЬОР:
Ужас, неужас – отивам във Венеция. Изгниха ми костите в тази маршрутка. Изгниха… И на всички да ви угаждам… И какво…? Само болести. Високо, ниско кръвно. Микс. Ревматизъм. Не мога да ги изредя. Кръстът ми замина… Само нерви. И накрая два лева да нямам. Отивам във Венеция. Ще си взема гондола. И ще пътувам. Ще обикалям каналите. Ще пътувам. Поне няма дупки, няма трапове…

Шофьора излиза от маршрутката и си тръгва.

ТИЙНЕЙДЖЪР: И на шофьорчето му хлопна… Много яко…

/дълга п а у з а/

ЖЕНА С Я.: Някой знае ли къде се намираме? Ама то няма голямо значение. Ама аз за какво ли и питам…?

ПЪТНИК М.: Дами, гледайте на нещата малко по-отвисоко.

ПЪТНИК С В.: Опера от Атанасов.

ЖЕНА С Я.: „Гергана”. Всъщност, къде се намираме?

ЧИНОВНИК: Кой го интересува вече? Аз изгорях!

Междувременно времето се разваля. Започва да духа, да вали, обръща се в сняг и виелица.

Радиоводещ: Снежна покривка парализира страната. В момента температурите са 20 градуса под нулата. Очаква се още понижение на температурите. Според специалисти, рязкото обръщане на времето се дължи на синдрома “атомен взрив”. Историци напомнят, че след бомбандировките над Хирошима и Нагазаки е завалял сняг. И една любопитна новина в края на емисията. Гондола е открадната от “Сан Марко” във Венеция. Издирва се около 40 годишен мъж. Цялата полиция на Венеция и съседните градове е на крак. Напомня се,че това е първия случай в историята на града известен като място за любов и родно място на Марко Поло,Антонио Вивалди, Карло Голдони и други.

ЖЕНА С О.Л.: Смъртта като гондола ще погаля. По-хубава от тази смърт не зная.

ЖЕНА С Я.: Едно време търпях, обаче сега…

ПЪТНИК С В.: Български революционер с единайсет букви.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Еминем…

Снегът влиза през счупения прозорец. Косите на пътниците са посипани със сняг.
Вратата на маршрутката се отваря. Влиза Шофьора.

ЖЕНА С Я.: Ама така се притесних, като тръгна. Викам си, къде ще ходи сега? За какво му е? То вярно, че трябва да се видят много неща… Ама какво, може и без тях. Аз като не съм виждала Венеция, какво…? Все тая…

ШОФЬОР: Пак ще ме натисне язвата… Ох, артритът сега ме подхвана…

ЖЕНА С Я.:
Щом те боли, попсувай си малко да ти мине…

/п а у з а/

ШОФЬОР: Умрели има ли?

ЖЕНА С Я.: Умира ли се така лесно? Дремят…

ШОФЬОР: Мамка му студ… То ни така, ни така… Лазим. Лазим… Гледай го тоя, бе… Това да не ти е пешеходна пътека…

ЖЕНА С Я.:
Ама как не го е срам!

ШОФЬОР: Млък!

ЖЕНА С О.Л.: Бихте ли затворили! Поне за малко. Малко да се стоплим и после пак… А, господине…?

ТИЙНЕЙДЖЪР:
Лелче, ай тише, че ми се нанка. Еба ти култовия студ…

ПЪТНИК М.: Свиква се… Важно е кръвта да кипи… И хормоните да скачат.

ПЪТНИК С В.: Филм с Шон Пен – с една, осем, тринайсет букви?

ШОФЬОР: Безспорно това е „Да бъдеш обичан”. Аз живея заради Шон Пен, бе… /на всички, високо/. В “Да бъдеш обичан” Дейтриксън е областен прокурор, който трябва да докаже вината на мъж, обвинен в изнасилване на три жени. Фактите по делото са странни – една от жертвите е мъртва. /продължава да говори, но си мрънка на носа и не се чува/

ЖЕНА С О.Л.: Пиаф умира… Ела ме прибери, ела да се стопля за последно на рамото ти…

ЧИНОВНИК: Дали ще стигнем някога…

ПЪТНИК М.: Има ли значение?

ЖЕНА С Я.: Аз да бях с трийсет години по-млада, к`ъв щях да си хвана, ама на… Щото с всички се съобразявам… От работа на работа и то си мина…
Млад /размечтава се/, хубав, строен. Кавалер. Внимателен. Въздържател…

/на Жената с ягодите й звъни телефона/

ЖЕНА С Я.: Ох, не мога!

/дава телефона на ПЪТНИК М./

/кратка п а у з а/

ПЪТНИК М: Агенция “Фруктова любов”. Устните ми са върху единия ти грейпфрут. Добре, ще бъдат лимони. Започвам да ги пия от кора до кора. Първо единия, после другия… Какъв бързак само, викам си ще изкара поне една минута. Те сега много бързо свършват повечето. /затваря телефона/ Още не съм отишъл до другия грейпфрут и…

ЖЕНА С О.Л.:
Както кажеш ти, така ще бъде, помниш ли ме още, а…? Аз съм твоята Пияф… Твоето врабче…

Снегът започва да вали все по- силно. Релефът на Маршрутката става все по- невидим. Снегът я затрупва. И всички вътре в нея. Говорът на героите става завален. Идва отдалеч.

ЖЕНА С О.Л.: Да умра, заскрежена тук. Такава жалка смърт…

ПЪТНИК С В.: Успокой се… Успокой се… Хоризонтално – водоравно. Водоравно -хоризонтално… Насекомо, да, това го знам…

ЖЕНА С Я.: Ще им ходиш във Венеция. Не стига, че им работиш… Ами и във Венеция ще им ходиш.

ШОФЬОР: Чакай, че ми се обади ревматизма…

ЖЕНА С Я.: Искаш ли да ти запаля?

ШОФЬОР: Не стига, че им живея, ами ше им пуша!

ПЪТНИК М.:
Друго си е Париж… Мулен руж… Сен Дени… Венеция е едно село в сравнение с Париж. Абе не е точно така. И там си има своята… как да се изразя – своя чар…

ЧИНОВНИК:
Вместо аз да се къпя в това джакузи… Ходя с едни и същи дрехи трета година.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Споко, бе брато, всичко ще е ОК.

ЖЕНА С О.Л.: Такава жалка смърт!

ПЪТНИК С В.: Български революционер – една, три, пет, шест букви…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Еминем…

ЖЕНА С Я.:. Едно време търпях на студ, ама сега – хич… Де да бях с четирийсет години по-млада…

ПЪТНИК С В.:
/решава си кръстословица, говори си сам/ Роман от Томас Ман с три, седем, единайсет, петнайсет. С–м-ъ-р-т…?

ПЪТНИК М.: Смърт във Венеция.

ПЪТНИК В.: Заспа. Направо си заспа.

К Р А Й

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Elena Grozdeva // 21 авг, 2010 //

    Piesa v koiato s udovolstvie bih uchastvala. Ima roly za men. S uvajenie kam pisately.

  • Zdravka // 22 авг, 2010 //

    Zdrasti .Mnogo mi haresa i me natazi .Mai si e tochno taka .Bravo

Коментирай