Public Republic Art Studio

Маршрутка – част 1

10 август, 2010 от · Няма коментари

Елин Рахнев

Пиеса

4480033101_07c8de1688
Photo: [email protected]

Премиерата на “Маршрутка” е в Сатиричния театър, през 2006г.

Авторът за пиесата: “Пътуването с Маршрутка не е пътуване, а валс за сетивата, произведение на изкуството, сълзотворен сюжет за кино или театър. То няма нищо общо с пътя, с някаква крайна точка. То е абсурд в абсурда, задръстване в задръстването, кикот в сълзата. То е безцеремонна траектория на живеенето ни, каймак на общественото, тотална анатомия на днес.
То няма нищо общо с градския транспорт. Пътуването с Маршрутка е върховен миг. И всеки, които не е участвал в него, изобщо не се е раждал. То е като азбука на последните години, като евъргрийн на бъдещето. То е исторически акт.”

Действащи лица:

ШОФЬОР – около 40 годишен, от време на време с жестове, мимики
имитира Шон Пен

ЖЕНА С ОЧНА ЛИНИЯ (ЖЕНА С О.Л.) – около 45-годишна, облечена семпло, но с вкус

ЖЕНА С ЯГОДИ (ЖЕНА С Я.) – над средна възраст, с пазарска чанта
с ягоди

ПЪТНИК МЕЧТАТЕЛ (ПЪТНИК М.) – без възраст, гледащ непрекъснато
през прозореца

ЧИНОВНИК – около 50-годишен, облечен в бяла риза и черен панталон,
с ръчна чанта

ПЪТНИК С ВЕСТНИК (ПЪТНИК С В.) – около 40-годишен, видимо притеснителен

ТИЙНЕЙДЖЪР – облечен типично за възрастта си, с уокмен

Това се случва в България, 2006 година. Лято е… Действието се развива в маршрутка – популярен градски превоз.

В началото в нея са:
Шофьор
Пътник мечтател

По-късно се качва
Дама с дебела очна линия


ЖЕНА С О.Л.: Пардон, това нали е…

ШОФЬОР: Да, добър ден!

/п а у з а/

ЖЕНА С О.Л.: Може ли малко да отворя…

ШОФЬОР: Става течение… Целият ми кръст е схванат…

ЖЕНА С О.Л.: Течение…

ШОФЬОР: Да

ЖЕНА С О.Л.: Поне за малко…

ШОФЬОР: Тц-ц…

ЖЕНА С О.Л.:
Мирише на…

ПЪТНИК М.: Извинете, каза ви, че му е изстинал кръстът…

ЖЕНА С О.Л.: Ама то вони…

ПЪТНИК М.: Гледайте през прозореца. Така не се усеща…

ЖЕНА С О.Л.: Ама как е възможно…?

ШОФЬОР: Кое…?

ПЪТНИК М.: Просто гледайте нещата по-отвисоко…

ЖЕНА С О.Л.: Аз за какво ли се качих, изобщо…? Що не си хванах едно такси!? Ама на – тука като лудите.

Шофьорът увеличава радиото, което досега се чува едва доловимо.

Прогнозата за времето: През деня над по голямата част от страната ще бъде слънчево,топло и сухо. Около обяд температурите рязко ще се покачат. Атмосферното налягане е нормално за сезона. Видимостта по високите части на планините е идеална. Морската вода предразполага за къпане и отмора.

Шофьорът набива рязко спирачка. Жената с о.л., която още не е седнала, пада върху една седалка.

ЖЕНА С О.Л.: Може ли така да спирате! Ще ме травмирате…

ШОФЬОР: Никой не ебава светофара, никой… Ей за това всичко…
Селяни… Тези светофари да не са за украса, бе… А? /говори си сам/

ЖЕНА С О.Л.: Щяхте да ме… Ама как е възможно всичко това? Защо изобщо се качих? Трябваше да си хвана едно такси. Толкова много таксита, а аз…

Маршрутката спира, качва се Пътник с вестник.
Пауза. Пътник М. си свирука.

ПЪТНИК С В: Извинете коя е последната спирка?

ШОФЬОР: Венеция…

ПЪТНИК С В.: Аха! През Болоня или?

ПЪТНИК М: Малко му е изстинал кръстът и е нервен.

ЖЕНА С О.Л.: Не е нервен, а е простак… Нервен бил… Всички нервни. Чиста проба простак. Ама чиста проба…

ПЪТНИК С В: Аха… Колко е билетчето?

ШОФЬОР: Айде сядай тука, бе!

Пътникът с вестник сяда и веднага започва да чете.

Маршрутката спира отново рязко. Качва се Тинейджър с уокмен, облечен е типично за възрастта си.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Здрасти компанията. Ще седна отзад да се опъна. Че ми се нанка.

ЖЕНА С О.Л.:
Само на мен ли ми мирише…? /на себе си/

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ебати вонята… Ебати култовата воня…

ЖЕНА С О.Л.: Ох, спокойна съм… Спокойна съм.

ПЪТНИК М: /Към прозореца, още си подсвирква/
На шофьора му е изстинало кръстчето и не може да се отвори. Шофьори, какво да ги правиш… ”Шофьорите са като ято, животът им минава в път”.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ебах мамка му и причина… Направо ми цепна фонтанелата…

ЖЕНА С О.Л.:
Не псувайте. Все пак има някакъв етикет. Не се намирате на улицата. Това все пак е обществен транспорт.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Лелката, тише, че ще нанкам… Вони, не вони, ще се нанка.

ЖЕНА С О.Л.: Ама как е възможно…?

ПЪТНИК С В.: /не вдига поглед от вестника, вижда заглавие/
Момент! Много се стрелят, много… Изтрепаха се… Няма място в затворите… Трябва само затвори да строят. Много лошо. Много.

Шофьорът си подсвирва парче – нещо средно между реге и фолк. Жената с очната линия от време на време се гледа в огледалце. Пътникът мечтател гледа през прозореца. Пътникът с вестник чете невъзмутимо и съсредоточено и от време на време цъка с уста. Тийнейджърът през цялото време клати глава. Слуша новия албум на DMX и дреме… Маршрутката спира на спирка. Качват се Чиновника и Жената с ягодите.

Маршрутката е вече пълна… Единственото свободно място е пластмасово столче до шофьора. Жената с ягодите се засилва устремено, но се подхлъзва и от торбата изпадат няколко ягоди, без да иска сяда върху човека, който чете вестник. Той изохква. През това време чиновникът се опитва да седне на пластмасовото столче до шофьора. Сяда, но му е адски неудобно и става прав.

ЧИНОВНИК:
Ще постоя прав…

ЖЕНА С Я.: /към Пътника с вестник/
Много извинявайте.

ПЪТНИК С В.: Случва се… Ама все пак да станете, а…?

ЖЕНА С Я.: За какво ли ги купих? Ягоди…

ЧИНОВНИК: Така е, като разбихме градския транспорт.

ПЪТНИК М: Ягоди по това време. Пълни с нитрати…

ПЪТНИК С В.: Все пак да станете, а?

ЖЕНА С Я.: Ох, извинете ме… Аз тези ягоди, не трябваше… /започва да ги събира по пода/ Ох… Сега къде да ги изхвърля!
/изпада в паника/ Дали мога да ги сложа в пепелника!? Не…
/към шофьора/ Може ли да ги изхвърлите през прозореца?

ПЪТНИК М.: Изстинало му е кръстчето и прозорците не се отварят.

ЖЕНА С Я.: Ама, аз къде сега да ги оставя…?

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ай по-тихо, че нанкам…

ЖЕНА С Я.: Винаги на мен ще се случи така. Още от сутринта. То от работа, от нерви… Какво да ги правя сега…?

/търси хартия по джобовете си, намира, увива ги в нея. Слага ги при другите в найлоновото пликче/

ЖЕНА С Я.: Въобще не трябваше да ги купувам. Пет лева килограма.

ЧИНОВНИК: Като си разрушихме селското стопанство, така ще е.

Жената с ягодите сяда на пластмасовото столче до Шофьора. То е много неудобно, но тя се намества. Всички, без чиновника, са седнали.

ЖЕНА С Я.: /към шофьора/
Днес ще бъде жега. Голяма. Мор направо…

ЧИНОВНИК: Озоновата дупка се разширява…

ШОФЬОР: И к’во от това? Жега – не жега… Все тая…

ЖЕНА С Я.: Ами, може и да е за добре. То нищо не се знае…

Шофьорът си подсвирква и се прави, че не я чува.

ШОФЬОР: /към жената с я/
Я ми запали една цигара, докато стоиш.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Имам само трева.

ШОФЬОР: Гледай го тоя, че гледай го тоя…! Кой ви дава книжки, бе…? Селяни…

ЖЕНА С Я.: Аз не съм палила… Ама дай да опитам… Ти си карай…

Опитва се да запали цигарата, но започва да кашля. Не се получава. Шофьорът взима цигарата и сам си я запалва.

ШОФЬОР: Да не помоля нещо. Ей, да не помоля…

ЖЕНА С О.Л.: Вие сега ще пушите ли!? Ще се издушим…

ШОФЬОР: Все едно нищо не съм чул. Глух съм…

ЖЕНА С О.Л.: Ама как е възможно…? Глух бил… Не ви ли е все пак малко неудобно? Сега трябва да го дишаме…

ШОФЬОР: Не съм чул… От три години нищо не чувам… Преди това пак… Ясно ли е?

ЖЕНА С О.Л.: Защо изобщо се качих? Толкова таксита…

Тийнейджърът се разбужда…

ТИЙНЕЙДЖЪР:
/към Жената с о.л/ Тише, че ми се нанка, лелката…

ЖЕНА С О.Л.:
Тише, тише… Ама как е възможно всичко това? Тише! И защо не станете да седне човека?
/посочва с поглед чиновника/

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ти луда ли си ма, а…? Врътна ли…? Ебати претенцията…

ЖЕНА С О.Л.: Ама вие ми говорите на „ма”… Ама вие давате ли си сметка с кого говорите? Даваш ли си сметка на кого говориш на “ма”?! Дебил…

Чиновник: Ами вижте им учебните програми…Вижте им униформите … Едно време…

Пътника с вестника вдига поглед към Жената с очната линия.

ПЪТНИК С В: Успокойте се… Вижте какво става в Тайланд – безработица, инфлация… Лоша работа. Много лоша. Хич не вървят нещата… Щом и в Тайланд…

Шофьора пуска радиото – италианска музика.
Пътника мечтател се обръща към тях.

ПЪТНИК М.: Може ли малко по-тихо. Разсейвате ме…

ПЪТНИК С В: Извинете…

ПЪТНИК М.: Интригант…

ПЪТНИК С В.: Какво?

Пътника мечтател се обръща отново и се заглежда през прозореца.

ЖЕНАТА С Я: /към шофьора/
Сигурно добри пари вадите? Толкова работа…

ШОФЬОРА: Колкото да не се е гътна. Пари… Бачкам на сто места и пак не стигат.

ЖЕНАТА С Я.: Толкова много работа и нерви. И за какво…?

ШОФЬОРА: И аз това се питам.

ЖЕНАТА С Я.: Просто не знам. Ще го избутаме… Ще свърши и това е… Живот, какво да го правиш! Трябва да мине. Колко народ го е минал. Няма да сме първите. Ще го избутаме и толкова. Ще стискаме и… По-бързо да минава. Къде ще ходи да не минава…

ШОФЬОРА: Айде млъкни, че ще се разпсувам сега…

ЖЕНА С Я.: Ами ще си псуваш, какво ще правиш… Като ти е тежко ще си псуваш… Ще псуваш, за да мине… Няма да го държиш вътре, я… Работа, работа… И накрая…

ШОФЬОРА: Мамка му мръсна, гадна, нещастна. На маймуни ни
направиха. Мамка му…На маймуни…

ЖЕНА С Я.:
А така… Още си псувай, докато ти мине. Всичко си кажи… Да ти олекне…

ШОФЬОР: Мамка му.

ЖЕНА С Я.: То и аз от време на време. Какво да го правиш, живот… И на него не му е лесно.
/към всички, за шофьора /

ШОФЬОР: Мамка му…

ЖЕНА С О.Л.: Как не ви е срам! Псувате като хамалин… Има млади хора.

ЧИНОВНИК: Благодаря.

ЖЕНА С О.Л.: Не е за вас. Срамота… Защо въобще се качих? Кой дявол ме караше!? Кой?

ЧИНОВНИК: /към Жена с о.л./ Щом и вие се оплаквате…

ШОФЬОР: Гледай го тоя… Абе, ще сляза и ще те… Кой им дава книжки бе? Кой, кой идиот им дава книжки бе…!!!

ЧИНОВНИК: Ами стачкувайте. Какво само скимтите!

ШОФЬОР: За какво, пак същото… Ще им стачкувам. Не стига, че им живея, ами ще им стачкувам.

ЧИНОВНИК: Ей, затова сме така. Буболечки…

ПЪТНИК М.: Тук каквото и да правиш, все тая. Само се префасонира. И това е… И да стачкуваш и да не стачкуваш. Нон сенс…

ЧИНОВНИК: Ей, затова сме така. Ей затова. Буболечки…. Виж поляците…

ТИЙНЕЙДЖЪР:
/към чиновника/ Ей чичката, ай тише, бе…

ШОФЬОР: Поляците… Кво поляците? Тихо, прогнозата…

Прогнозата за времето : В момента е 33 градуса. От Министерството на здравеопазването предупреждават,че не са желателни разходките,шляенето и зяпането по витрини. Хора със сърдечни заболявания и високо кръвно, да не напускат домовете си.

ЖЕНА С О.Л.: Извинете господине, може ли поне малко да отворим. Наистина ще умра. Съвсем честно. Ще умра… А и сърцето ми не е съвсем наред.

ПЪТНИК М.: Кръстчето, кръстчето…

ЧИНОВНИК: Ами така е, в белите държави са с ер-къндишън. Аз още кои години, като бях в ГДР-то имаше…

ЖЕНА С Я: /към шофьора/ Ама къде ти изстина кръстчето, то в тази жега… Сигурно някъде на течение…

ШОФЬОР: К’во значение има?

ЖЕНА С Я: Само от любопитство…

ШОФЬОР: Абе к’во ше са обяснявам, сега бе…

ЖЕНА С Я: Аз просто така.

/п а у з а, намалява радиото и ги поглежда/

ШОФЬОР: Снимах, бях на терен вчера, екстериор…

ЖЕНА С Я: А?

ШОФЬОР:
От време на време бачкам с американски продукцийки… Викат ме, канят ме, молят ме.

ЖЕНА С Я: Ох, на мама… Браво! Артист. Работи да изкара допълнително. Ами така трябва….

ЧИНОВНИК: Като разбиха Киноцентъра…Едно време какви филми правихме. Всичко си разбихме от много акъл. Американски продукции…!
А какви актьори имахме !?

ЖЕНА С Я: Като няма кой да плаща!

ШОФЬОР: Кой плаща днес бе? Кой плаща… Чул ли си някой да плаща, а… Плаща ли….

ПЪТНИК С В: Кино! Я, гледайте по-отвисоко на нещата!

ЖЕНА С О.Л.: /към шофьора/ Ама аз какво съм виновна, че работите в
киното. Аз трябва да умра ли сега, а. / Прави опит да говори по телефона/ Нямам покритие. Отворете прозореца, защото ще извикам полиция….Нямате право да се гаврите с клиентите. Все пак има някакви закони.

/п а у з а/

ЖЕНА С Я: Значи си артист. Ох, на мама …

ШОФЬОР: Статист, но ще видим по-нататък

ЖЕНА С О.Л.: Ама това мен какво ме засяга ? Статист, каскадьор.Тук ще измрем.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Компанията, по-тише, че вече се нанка!

Чиновникът, стои прав непрекъснато пуфти към тийнейджъра,мести си ръчната чанта от ръка на ръка.Тийнеджърът почти се е излегнал на задната седалка..

ЖЕНА С Я: /към тийнеджъра/ И какво прави, ако не е тайна?

Тийнейджърът леко се разбужда с едно око.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Клатих едно гадже. Що…? Някакъв проблем… ?

ЖЕНА С О.Л.: Ама как е възможно всичко това. Това минава всякакви
граници. Клатил…

ПЪТНИК М.:. Ами млад е. Целият пулсира. Хормон до хормон е… Какво
да прави? Вие ми падате в очите, госпожо. Само фасона ви голям.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ама нещо ти пречи, че съм клатил, а….

ЖЕНА С О.Л.: Поколение …И това, ако е поколение…

ЧИНОВНИК: Ми като разбихме детските педагогически стаи, кръжоците, кабинетите по сексуално възпитание…Всичко, всичко си разбихме от много акъл.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ама, ако знаеш какво гадже. Лелче…Лудница. Правя ти
една споделка….

ЖЕНА С О.Л.: Не ми говорете на “ти”, ако обичаш… Дебил…И лелче ще
викаш на майка си. Ясна ли съм. Лелче…

ЖЕНА С Я: Само така попитах, нищо повече… Любопитство. А то, к’во
стана… Ох, много горещо.. И за какво ги взех тези ягоди..Сега да не вземат да вкиснат….

/права е и се чуди къде да ги остави, прехвърля ги от ръка в ръка, а с другата се държи да не падне/

ЧИНОВНИК: /към Жената с я/ Какъв сорт са ягодите ? Ей, много топло…

ЖЕНА С Я: Не знам, не знам. За какво ли ги купих изобщо! Ужким холандски.

ЧИНОВНИК: А навремето какви сортове имаше…сега, като продадоха земите в Берковица, така ще е.

Шофьорът набива рязко спирачки.

ШОФЬОР: Мамка му… Няма ли светофари бе, няма ли бе… Светофарите да не са за украса… Няма, няма, няма… И със светофари и без светофари …. Мамка му, нещастна. Не ме гледай , не ме гледай , че като изляза с манивелата… Марш на село. /говори гледайки напред/.

ЖЕНА С Я.: Много лоши хора, много …

ЧИНОВНИК: Ами така е! Поляците защо толкова бързо се оправиха.. А…Друга им е психиката?А ние тук – буболечки. Това е. Само си мълчим. И носим.Защо те се оправиха толкова бързо… Защото чехите и унгарците….

Маршрутката потегля рязко.

/п а у з а/

ЖЕНА С О.Л.: Ох, много топло! Ама ще ни изпопребиете. Все пак има някакъв етикет в шофирането!

ЖЕНА С Я.: Какво да прави… Виж какво е движението. Изтрайте още
малко. На кого му е лесно..Стискайте сега. И аз бързам, ама стискам….

Маршрутката спира рязко.

ШОФЬОР: Мамка му задръстване. Знаех си…

ЖЕНА С О.Л.: /към шофьора/. Стига сте псували. Ще повърна. На всяка втора дума псувате. Псувайте по-възпитано!

ЧИНОВНИК: /към шофьора/ Ама трябваше да го предвидите. Закъснявам. Съобщиха по радиото.

ШОФЬОР: Ако можех да ги предвиждам тия работи, щях ли да въртя геврека? А, щях ли да карам тая гнус…

ЧИНОВНИК: А?… Не е честно, господине!

ЖЕНА С Я.: Не стига, че ви вози …

ЧИНОВНИК: Ами нали за това си плащам данъците, да стигна навреме…

ЖЕНА С Я.: Ама какво ти е виновен човека. Не стига, че ви вози… Не стига, че се блъска…

ЧИНОВНИК: Днес, ако закъснея и край…

ПЪТНИК М.: И какво край?

ЧИНОВНИК: На улицата, това е.

ПЪТНИК М.: Извинявайте! Аз от три години съм така. Както се казва на свободна практика. Няма голяма разлика… Тук и да работиш и да не работиш няма особена разлика.

/много дълга п а у з а/

ЧИНОВНИК: С кредит съм. С огромен кредит.

ПЪТНИК С В.: /вдига глава от вестника/ Животът не свършва. Всички живеят на кредит. И шведите живеят на кредит. И испанците.
.

ПЪТНИК М.: /към Пътника с в/ Интригант …

ЧИНОВНИК: Ама и от вкъщи ще ме изхвърлят. Тя само това чака. Тя е кучка. Само това чака. Всичко отиде заради нея.

ЖЕНА С О.Л.:/към шофьора/ Много ви моля, господине, може ли малко да отворите?

ЧИНОВНИК: /говори си сам/ Кучка …

ЖЕНА С О.Л.: Моля?

ЧИНОВНИК: Има си любовник.

ТИЙНЕЙДЖЪР: /към Чиновника / Някой да не я помпи вместо теб? А?

ЧИНОВНИК: Ей, много внимавай…..Келеш !

ТИЙНЕЙДЖЪР: К’во толкова .. Ебати невротика…

ЧИНОВНИК: Има си любовник.. Ама какво да направя. Ама какво. Обичам я. Всичко и прощавам. Всичко за нея… Какво да направя? Какво се прави в такива случаи? Хем я обичам, хем си има любовник. Не знам. Наистина не знам…Не ми се беше случвало такова нещо….

ШОФЬОР: Любовник ли?…С манивелата! Любовник !?

ЧИНОВНИК: Още преди да сме се оженили – апартамент… Три стаи с трапезария. Казвам й – не мога, нямам откъде. С тази заплата ! Не, та не… Ще вземеш кредит. Че поръчкова
кухня – италианска, че окачени тавани от Израел. Испанска теракота, гранитогрес. Първа баня с джакузи, втора баня без джакузи. Но, с домашно спа… В едната спалня едно дизайнерско решение, в другата спалня второ дизайнерско решение… Не ми се говори за трапезарията, за нея изобщо не ми се говори… /на път е да се разреве/ А аз едно такси не съм си позволил. Един панталон не съм си купил. На една вечеря с приятели не съм излязъл. Да пестя ! Да пестя!

ТИЙНЕЙДЖЪР:
Ебах ти апартамента… Ебах ти дизайнерско решение… Копеле, тая те е върнала в първи клас.

ЖЕНА С Я: Бива си я, иска си жената. То кога, ако не сега ….

ЧИНОВНИК: Всичко свърши. Това е краят. По- добре да се обеся, да се прибера и да се обеся. Да висна на полюлея. За 363 лв полюлей ме накара да купя. За две крушки. Курва….Разби ми живота…Оставих жена, деца…Оставих дом.Направен , готов, изграден…За какво ми трябваше…За какво…Курва…/прилошава му /

ЖЕНА С Я: Ама откъде го купи този полюлей, а?

ПЪТНИК М: Гледайте на нещата по-отвисоко.

ТИЙНЕЙДЖЪР:Поне добре ли е …а, кажи чичка… Отзад как е…Да не е някакъв козунак, а …

ЖЕНА С О Л: Извинете, господине, бихте ли отворили малко! Само за малко, много ви моля, господине!

ПЪТНИК М.: Любовта е като шансон. Неусетна. Попива те…

ЖЕНА С О.Л.: Много знаете какво е шансон.

ПЪТНИК М.: На мен ли казвате…

ЖЕНА С О.Л.: На вас.

ПЪТНИК М.: Като ви гледам ме натъжавате. С този ретро фасон. Приличате ми на…, ама как е възможно?!

ЖЕНА С О.Л.: Къде са ви първите седем години. Къде са ви… Питам
ви…Как си осмелявате да ме коментирате!?

Пътника м. се обръща и се заглежда през прозореца

ТИЙНЕЙДЖЪР: Лелче, що не си хвана такси, а… Що не си хвана, а …

ЖЕНА С О.Л.: Лелче, не ми викай лелче /към Шофьора, с абсолютно друга интонация/. Извинете, може ли просто с една идея да отворим? Наистина ще измрем тук… Ей така, за малко. Колкото да освежи…

ШОФЬОР: Не ми бачкат ушите…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ебати култовия лаф… Не му бачкали ушите!?

ПЪТНИК С В.: /чете вестник/ Този път Майкъл Джексън ще го отнесе… Направо си е с двата крака в панделата… Каква ли килия ще му дадат…? С джакузи, спа…И тоя е един образ

ЖЕНА С Я.: Кой…

ПЪТНИК С В.: Джексън, Джексън…

ЖЕНА С Я.: /към шофьора/ Колко ще трае задръстването? Така като
гледам.

ШОФЬОР: Час, два, сто часа.. Отде да знам…

ЖЕНА С Я.: Каквото е писано, това е… Час, два… Колкото, толкова… Само здраве да има… Другото…То и със задръстване и без, все тая…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Компанията, айде малко по-тише, че ми се нанка… Верно ви казвам, два дни не съм мирисал чаршаф..

Извънредни новини: Вълни от гражданите препълват болниците. Използвайте шапки от естествена материя и чадъри.Пийте вода непрекъснато и никакъв алкохол. Всички лекари на свободна практика,както и пенсионирани медицински сестри се привикват спешно в болниците. Работещите в момента медицински екипи не са достатъчни да се справят със ситуацията.

Шофьорът вади кутията с цигари…

ШОФЬОР: Поне една цигара да запаля. Мамка му гадна …

ЖЕНА С О.Л.: Много ви моля ви господине псувайте, но поне не пушете… А, и пушите някакви отрови…

ШОФЬОР: Нямам пари за по-ароматни… Бачкам на сто места и пак нямам…

ЖЕНА С О.Л.: Господине, ще се оплача…Ох, пак нямам обхват.

ШОФЬОР: Дреме ми.…

ПЪТНИК М.: Има толкова други неща…. Има любов, има плажни ивици, има…, има Венеция. Ей, Венеция.

/дълга п а у з а/

ПЪТНИК С В.: Вижте, к’во пише. Полезно е да имаш по три оргазма на ден – минимум, професор Йонкенсон.

ТИЙНЕЙДЖЪР: Аз вчера, брато, направих петица. Петица… Ти правил ли си някога петица, а…? /към всички, но най вече към чиновника/

ЧИНОВНИКА : Ти ли бе, чикибоец !

ЖЕНА С Я.: Наистина…. Браво, мойто момче… Герой….
Той едно време и моя правеше петица, ама какво от това… Сега и единица не може… То алкохолът не прощава… Животът ми затри… Трийсет години. Не пет, не петнайсет. Трийсет години! Как съм ги изтърпяла. Как… Ох… Защо не бях поне с пет по-млада… поне с пет…

ШОФЬОР: Като гледам два часа не ни мърдат… Мамицата му гадна… Гадна. Гадна… Гадна… Ще лазим и това е. Това е… Ще лазим…Гадна …Гадна…

ЖЕНА С Я.: А така, псувай си да ти олекне. Ще чакаме. Няма да свърши света… То и да стигнем и да не стигнем… Все едно…

ЧИНОВНИК: Уволнен на улицата… И с кредит.. Аз бях до тук….

ТИЙНЕЙДЖЪР:
Ай стига с тоя кредит, че ми цепна фонтанелата с тоя кредит бе…

ЧИНОВНИК: Ей, само да слезем… Лайно такова. Само да слезем. Ще видиш …ще видиш …Фонтанелата съм му бил цепнал !.

ЖЕНА С О.Л.: Поне малко милост към човека. Не може ли поне малко да му влезете в положението. Малко съжаление поне… Човекът е с кредит…Все пак може ли малко да отворим…

ПЪТНИК М.: Ама кой го е карал да взима кредит…Аз ли съм го карал…

/п а у з а/

ПЪТНИК М.: Мен защо никой не може да ме накара нещо?!

ПЪТНИК С В.: Във вестниците непрекъснато пише, че кредитирането си е политика. Идеология. Начин на мислене… Ето, така пише и във вестника…

ПЪТНИК М.: Вие нещо да не сте… Идеология.

ПЪТНИК С В.: Какво? /п а у з а/. Кредитът ти дава илюзия, дава ти някакъв вид усещане за бъдеще… Дава ти простор… Така пише във вестника. Професор Дитрен го казва…

ПЪТНИК М.: Благодаря аз на това бъдеще… Професор Дитрен.
Комплексар… Я си чети вестника…

ЖЕНА С О.Л.: /към Пътника м/ Каква безпардонност само…

ПЪТНИК М.: На мен ли го каза, а, на мен ли го каза…? Ретроградна фльорца… Заради такива като теб я докарахме дотук… Само фасони… Само фасони и пудра… Фасони и накрая един голям… Жега й било! Ние можем, тя не може…

ЖЕНА С О.Л.: Как изобщо си позволявате да ме коментирате. Как!?

ТИЙНЕЙДЖЪР: Компанията, айде тише… Нанкам.

ШОФЬОР: Какво е това задръстване… Цял живот лазим и сега пак… Докога ще лазим бе, ей…? Гледай го тоя селянин!

ЖЕНА С Я.: То сега всички са софиянци… Май само аз не съм… Едно време и аз можех да дойда в София, ама мъжът ми, не, та не… Искал да си живей на спокойствие… То и аз понякога, à да продам къщата. Ама хич, да ви кажа, не искам да се завирам тук в някаква панелка. Друго си е дворчето… Откъснеш си нещо, копнеш тук –там …

ЖЕНА С О.Л.:
Четвърто поколение съм… Четвърто поколение столичанка…На пъпа съм израстнала. Лошо ми е, повярвайте ми…

ПЪТНИК С В.: /без да вдига глава от вестника/ Аз съм второ…

ПЪТНИК М.: … поколение интригант…

ШОФЬОР: Първо, второ, трето… Аз като съм от Дивотино, к’во, бе… Интелектуалци… А? Аз като съм от Дивотино… А? Айде да си пусна музиката… Интелектуалци. Писна ми. Само интелектуалци… Кой ще ви бачка бе, ей? Кой ще ви бачка, а…? Аз като съм от Дивотино, к’во ми е?

ЖЕНА С О.Л.: Аууууу…

ШОФЬОР: К’во ми аукаш…?

Надува силно радиото. Парче. След което новини. /Основната новина е за температурата в града./

В момента температурата е 40 градуса.В цялата страна има стотици запалени стърнища,обори,масиви с гори. Министреството за бедствии и аварии,както и всички противопожарни служби, взимат спешни мерки за предотвратяване на пожарите. В акцията се включват и подразделения на военното министерство. Очаквайте още извънредни новини.

/ шофьорът пали нова цигара/

ШОФЬОР: По три кутии пуша… К’во да правя? Мамка му… Може ли в тая държава да откажеш цигарите, а? Може ли…?

ЖЕНА С Я.: Ами ще си пушиш. Като ти се пуши… Ще си пушиш… Няма да ги мислиш – ще си пушиш. По три, по четири кутии, по пет кутии…

ЖЕНА С О.Л.: Какво правите с мен? Какво правите…. Нямате ли милост, хора…? Малко милост… А сега не мога и да сляза. Къде да отида? Къде…? Поне малко отворете. Поне за една минута…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Ей, лелчето си отшумява нещо… Кофти… Лелче, споко…

ПЪТНИК М.: Госпожо, кръстчето му е изстинало и се е сецнало… Влезте му малко и вие в положението, мадам… Човекът работи в американски продукции… То бива претенции, то бива, ама чак пък толкоз… Много сте претенциоз нещо… Много нещо на център се правите…

ЖЕНА С Я.: Устискай малко де, какво толкова… Стискай зъби… На мен да не мислите, че ми е лесно. Мъжът ми по цял ден лежи. Не виждал перспектива. Изпаднал бил в депресия… Говори ми за развод… /п а у з а/. Кой ще те вземе тебе, бе, келеш, кой ще те пере, бе… Мръсните ти гащи кой ще пере, бе…? Депресия… Едно време нямаше депресии. Сега всички в депресия… Да бях с десет години по-млада… Де да бях…. Ама сега ни така, ни така…

ЧИНИВОНИКА:
Депресия…

ПЪТНИК М.: Ако депресията продължи повече от три месеца може да се окаже фатално, мадам… Може направо да си изфиряса…

ЖЕНА С Я.: Ох, изръбих се тук… Ама нищо. Все едно нищо не съм
казала… И се прави на интелектуалец. Вчера купил Мюлер. И го пуска. И запалил една пура. Цялата си пенсия дал за пура. Тя пенсията му е 63 лева – горе-долу колкото една пура. Ама какво да го правя? Обичам си го аз и с пура, и без пура…

ШОФЬОР: Ох, я се премести на задната седалка!

ЖЕНА С Я.: Само да довърша. И… Их, че си забравих мисълта…

ПЪТНИК М.:
За пурата…

ЖЕНА С Я.: Да, за пурата. Като сме почнали заедно, ще го избутаме… Живот, какво да го правиш? Трябва да го избуташ… Какво ти остава иначе… Ще търпим и ще го бутаме…

ЖЕНА С О.Л.: Не е Мюлер, а Малер…

ЖЕНА С Я: Мюлер, Малер все тая… Действала му. Тази музика му действала…

ПЪТНИК М.: На Малер, трета симфония му е най-добра. Останалото е up-down…

ЖЕНА С О.Л.: Спасете ме… Мили хора, спасете ме. Искам да разбия прозорците… Да се метна…

ШОФЬОР:
Що лудите ги пускат да ходят, бе? Растат по улиците бе… Абе тук да не е диспансер, бе, а?

ЖЕНА С Я.: Малко е задушно и затова… Ама ще търпим, сега… Здраве да има…

ПЪТНИК С В.: Вижте какво пише… Атентат в Беларус, 73 жертви…

ЖЕНА С Я:
За Беларус, нищо …

ПЪТНИК М.: /към Жената с о. л/ На шофьора му е изстинал кръстът и в допълнение си го е сецнал, защото е статист и затова не можем да отворим. И гледайте малко по-отвисоко на нещата, мадам… Иначе съвсем ще врътнете…

ТИЙНЕЙДЖЪР: Тише… Тише вече, де… Някой носи ли нещо за къркане, щото ще предобрим в тая жега?

ЖЕНА С Я.: /към Тийнеджъра/ Ох, да имах, мойто момче, да ти дам. Ама не нося… Иска нещо да си пийне, горкото… Само здраве да има… Другото само ще дойде…

ШОФЬОР: Здраве, здраве… Като няма пари, за к’во ми здраве? А, за какво ми е…? Здраве… Писна ми от това здраве… Здраве… Нямам два кинта, после здраве… Глупости… Като каже някой здраве… За к’во ми е…? А, за к’во ми е? К’во да го правя… Да го ям ли…? Здраве…

ЖЕНА С О.Л.: Повярвайте ми, ще разбия прозорците… Разберете ме ….

/Жената с о. л. Започва да бърка в чантата си. Вади мобилен телефон. Без да набира започва да говори по него /

ЖЕНА С О.Л.: Моля те, недей …Моля те, не го прави /пуска телефона в чантата и започва да плаче /

ЖЕНА С Я.: Хич не е добре жената, ама хич… И сама си говори по телефона… Любов! Не пита, какво да я правиш – любов. Като дойде и… то май е по-лошо и от затвор!

ШОФЬОР: /пуска радиото/

Радиоводещ: А сега въпреки всичко, което става навън. Нека чуем врабчето на света, малката жена с големия глас. Жената, заради чието погребение движението на Париж спря напълно, изпращайки я към Пер Лашез. Жената, пред която мъжете коленичеха и боготворяха. Извинете, малко се развълнувах. Едит Пиаф… .

/Жената с очната линия започва да припява парчето и да го превежда на български./

ЖЕНА С О.Л.: Сърцето ми е на ъгъла на улицата.
И често се търкаля към канала.
За да го смачкат и подритват кучетата.
Тялото ми вече е тяхната храна.
Плътта ми не се бунтува.

/ пауза/

Точно преди 18 години, качих се на някакъв влак. Той стоеше на прозореца. Тъмнокос, очите му сини, но от време на време светлината подчертаваше зеленото около ирисите му. И когато ми се усмихна, видях, че тук-там не се е избръснал добре. Тогава ми каза – вие сте моето врабче, вие сте моята Пиаф!

ЖЕНА С Я.: Любов. Не пита като дойде.

На Жената с ягодите й звъни мобилният телефон.
Тя гледа номера и леко се притеснява.

ЖЕНА С Я.: Много ви моля. Разбирам ви, ама може ли малко по-тихо. Моля ви… Че ми се обаждат от другата работа…

/поглежда си часовника, прави го на хронометър, вдига слушалката с абсолютно различен глас/

ЖЕНА С Я.: Да, агенция “Фруктова любов”? Да, да… Разбрах всичко. Абсолютно всичко. Първо леко ме целуни зад ухото. Да усетя езика ти… Точно така. Плъзни го сега малко по-надолу… Точно така…

/Шофьора натиска рязко спирачки. И обръща глава назад към Жената с ягодите. Всички погледи се насочват към нея/

ЖЕНА С Я.: Точно така… Усещаш ли къде е ръката ми, а…? Галя те, галя те… Хванала съм малките ти портокали… Сега искаш ли да ги обеля леко с език?

/чуват се клаксони/

Добре, добре, разбрах те… – лимони. Добре, лимони… Ето сега започвам да ги беля, беля ги, беля ги… Цялата съм настръхнала докато ги беля… Само аз мога така да ги беля… Нека ръцете ти стоят върху моите два портокала, които чакат да ги изпиеш от кора до кора… Добре, ти искаш да са грейпфрути… Добре, добре… Не свършвай, не свършвай… Усещаш ли двата ми грейпфрута – узрели и сочни… Започни да ги пиеш направо през кората… Така, така…
/кратка п а у з а, поглежда си часовника/ И една минута не издържа… /п а у з а/ Те днешните много бързо свършват. Ох, извинете ме… Ама кво да правиш – живот. Трябва да се избута…

/дълга п а у з а/

ТИЙНЕЙДЖЪР: Еба ти култа беше това…

ПЪТНИК М.: Ами работи жената… Като мъжът й е в депресия… Като цялата си пенсия дава за пури… Какво да прави!?

ТИЙНЕЙДЖЪР: Култ, култ, батко, направо ме гръмна…

Шофьора чак сега се обръща напред. Маршрутката явно е направила допълнително задръстване, защото отвсякъде се чуват клаксоните. Маршрутката потегля.

ПЪТНИК М.: Извинете, как му бяха лимоните?

ЖЕНА С О.Л.: Освободете ме. Хора, освободете ме…

/п а у з а/

ЧИНОВНИК: Ще се беся… Какво толкова. Нито ще съм първият, нито последният. Или по-добре в джакузито… Там най-малко ще ме боли. Да, точно така. В джакузито от три хиляди и седемнайсет лева. Поне за нещо практично да го използвам.

ЖЕНА С Я.:
Миличкият! Докъде е стигнал! В джакузито… /към всички/ Всъщност сега на какво викат джакузи?

/п а у з а/

ПЪТНИК М.: Вана с подобрения… Това е джакузи…

ЖЕНА С Я.: Не му е лесно. Ама на кой му е лесно?
Няма средно положение. Няма… Питай преди да се развеждаш. Аз колко пъти съм си мислила, ама… То тук и разведен, и женен – все тая. Ама все пак…

ШОФЬОР: /към Жената с я./ Стига си дрънкала… От такива като теб не ми бачкат ушите…

ПЪТНИК М: А кой ще плаща кредита, като се обесиш, амиго?

ЧИНОВНИК: Ами който иска да го плаща… Който иска… Нищо повече няма да плащам. Ще се обеся и толкоз. Не стига, че… ами ще им плащам. Двайсет и девет години трудов стаж… Трийсет години от 8 до 6, от 8 до 6, от 8 до 6… В джакузито от три хиляди и седемнайсет лева. Ще си резна вените и толкоз… Ще види тя… Курва. Тя ще ходи, аз ще й работя… Едно такси не съм си позволил. Една риза не съм си купил.

/п а у з а/

ШОФЬОР: Значи аз да го плащам? Нали така, нали така? Вие взимате, лигавите се. Вани, джакузита, бидета, домашно “спа”. Фруктова любов, каминки. Испански теракот. Еротична мебел. Не знам си каква мебел. Ходите насам-натам. Меткате си задниците. И после – такива като мен… А? С тия две ръце! Знаеш ли, че имам херния, че имам дископатия, че имам… От такива като теб. А! Ей, ще те убия, ей… Преди да си виснал на полюлея или в джакузито, аз ще те убия с тия две ръце. И ще те лежа, да знаеш… С тия две ръце…Ще живееш щото, а… И ще си плащаш кредита… Ясно ли ти е!?

ЧИНОВНИК: Нищо не разбирате…

ШОФЬОР: Ох, дископатията, ох… Ох, ще взема манивелата и ще ви чистя, чистя, чистя…

ЖЕНА С Я.: Горкичкият. Прави си компреси. Пак е нещо. Аз имам една билка за дископатия… Три грама босилек, сто грама домашна ракия и сух копър. И всичко това се смесва…

ШОФЬОР: Билка! Нямам време за билки. Прибирам се вкъщи, три ракии, ако Димитрина пусне – пусне… Ако не пусне – все тая… И това ми е билката. Билка. Интелектуалци. Ще си плащате, ей… ще си плащате.

ПЪТНИК С В.: /вдига глава от вестника/ Аз имам трийсет болести. И к’во? Нищо ми няма… То и с болести, и без болести – няма голяма разлика…

ПЪТНИК М.: Всичко е от нерви… И въобще, от бурния живот, който водим… Просто трябва по-здравословно да се живее. По-фреш…

ТИЙНЕЙДЖЪР: По-фреш… Кви са тия лафове, брато? Отде ги вадиш?

ЖЕНА С О.Л.:
/към Жената с я/ Госпожо, тези ягоди вкисват. Миришат на лошо. Създавате ми ужасен, ама ужасен дискомфорт. Разберете ме! Ужасен…

ЖЕНА С Я.: Аз изобщо за какво ли ги взех!?

ЖЕНА С О.Л.: Моля ви, госпожо, измислете нещо…

ЖЕНА С Я.: Ни така, ни така… Сега аз ли съм виновна? Защо към мен? Потърпи още малко. Ох, за какво ги взех аз тия ягоди. Да си ги блъскам в главата сега.

ЖЕНА С О.Л.: /към Шофьора/ Може ли само за една минута…

ЖЕНА С Я.: Потърпи още малко, де… То да не мислиш, че въздухът навън е по-добър… Същата работа.

ПЪТНИК М.: Нищо й няма. Само фасони. Още малко ще се изкара и бременна.

/п а у з а/

ЖЕНА С О.Л.: Бременна съм…

/дълга пауза/

Следва втора част.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай