Public Republic Art Studio

Швейцарската Ривиера

1 август, 2010 от · 2 Коментара

Румена Шиндлер-Коларова

leman
Женевското езеро
Снимка:R-Nesto

Трудно е да се каже от къде започва Швейцарската Ривиера. По картите я уточняват от Vevey (Веве) до Montreux (Монтрьо) и Chillon (Шильон), но целият швейцарски бряг на Женевското езеро е така красиво оформен, че спокойно може да се каже, че изходната й точка е още в Женева.

Швейцария няма излаз на море, но езерата й, някои от които с огромна площ, създават впечатлението за множество малки морета на територията й: le Léman (Леман или Женевското езеро), Bodensee (Боденското езеро), Lago Maggiore (Лаго маджоре), Lac de Neuchâtel (Нюшателското езеро), Thunersee (Тунското езеро), Vierwaldstättersee (Езерото на четирите кантона), Zürichsee (Цюрихското езеро), като не се броят по-малките.

Lac de Neuchatel
Нюшателското езеро
Снимка:1D110
Първите три не лежат изцяло на швейцарска територия, а граничат респективно със Франция, Германия, Австрия и Италия. Това не ги прави по-малко швейцарски по облик на бреговата ивица.

Най-голямото от тях е Леман, разположено в югозападната част на страната. Самото име “Леман” е в етимологична връзка с индо-европейския корен, който е дал думата «lac» (езеро). Следователно и „le lac Léman“ (езерото Леман) е един плеоназъм, което не е попречило то да се възприеме официално като име, макар че е по-правилно да се каже само „le Léman“.

То е било открито от Цезар в 58 г.пр.н.е., когато е завладявал земите на келтските племена, разположени на територията на днешна Швейцария. Той го нарекъл тогава „lacus Lemanus“, създавайки гореспоменатия плеоназъм. През по-късни епохи езерото е сменяло няколкократно името си: Леманус, Леменикус, Лозониус, Лозанете, Лозане (последното е било използвано в Средните векове, по времето на крал Артур, който, казват, е водил битки по бреговете на Леман). В началото на XV в. се явява и името Женевско езеро, което е било в постоянно съперничество с името Лозанско езеро, но от XIX в. се налага само Женевско езеро или Леман.

Най-забележителни откъм швейцарската брегова линия (северната страна на Леман) са Genève (Женева), Lausanne (Лозана), Vevey (Веве), Montreux (Монтрьо), замъкът Chillon (Шильон).

Chillon
Замъкът Шильон
Снимка:shardox

Разбира се, по пътя има многобройни други малки и по-големи живописни селища, всяко със своя история и настояще, всяко от които е едно изживяване ако му се обърне нужното внимание. Но забързаният пътник, начертал предварително маршрута си, обикновено бърза да стигне до “главните забележителности” на програмата си.

На първо място е Женева. За нея е подробно разказано в “Женева-градът на светлината”, публикуван на 21.01.2010 г. в Public-Republic.

На второ място е Лозана, този четвърти по големина град в Швейцария с 131,344 жители. През него минават 4 реки- le Flon (Флон), la Louve (Лув), la Vuachère (Вюашер) и le Riolet (Риоле). Първите две са отклонени да текат под земята, като се събират в центъра на града преди да се влеят в езерото.

Lausanne
Лозана
Снимка:milao_shu

Градът е изграден върху 3 хълма и е много типичен със стръмните си улици.
Основан е около 15 г. пр.н.е. и назован „Lousonna“ (Лузонна). Бил е един от етапите по пътя на богомолците (Via Francigena), отправили се на поклонение в Рим.

В 1536 г. управниците на Берн завладяват град Лозана. Епископът, Себастиен дьо Монфалкон, се спасява с бягство и оттогава градът престава да бъде епископство. Остава прекрасната му катедрала “Нотр-Дам дьо Лозан”, чийто портал е рисуван между 1230 и 1235 г. – един шедьовър на готическото изкуство в Швейцария. Остава също и епископският дворец от XV в., в който днес се помещава историческият музей на града.

През 1906 г. откриването на Симплонския тунел, който свързва Швейцария с Италия, дава възможност на целия район около Леман да се развива, а на Лозана – да стане кръстопът на международен транспорт. В началото на XIX в. обаче Лозана не е на нивото на един пътен възел – улиците й са тесни и опасно стръмни, мостовете, по които се прекосяват реките на града, датират от Средновековието. Те са много, около петнадесет, но малки и неудобни.

В 1817 г. един млад инженер на 27 години, Adrien Pichard (Адриен Пишар), разработва идеята да се построи голям булевард колкото е възможно по-нестръмен, който да опасва кръгообразно града, за да могат всички големи улици да са свързани с него. Така се изгражда Големия мост – в периода 1839-1845 г. Благодарение на двойния си ред аркади, той прилича на аквиадук.

Друга забележителност на Лозана е Старата Академия, строена от 1579 г. до 1587 г. за обучението на проповедници. В края на XIX в. тя се превръща в сегашния Лозански университет.

В областта на изкуството Лозана се слави със своята трупа за модерен балет “Бале Бежар”, която след пътувания по целия свят, се установява от 1987 г. в Лозана. Тя носи името на големия френски балетист и хореограф Морис Бежар, нейн основател и дългогодишен директор.

Bеjart Ballet Lausanne
Морис Бежар
Снимка:angeliqueparadise

Морис Бежар се счита за обновител на неокласическия балет.
С ярки образни и сензационни спектакли той привлича и нова публика за своя балет и балетна трупа, която първоначално е наречена “Балет на XX век”. Бежар еманципира мъжете-балетисти, като ги освобождава от второстепенната им роля на партньори, които главно придържат жените-балерини и им дава възможност да изявят подчертан индивидуализъм на сцената.

Митнични фигури, богове, хора на изкуството и чужди култури са темите на неговото изкуство, получило световна слава.
На този фон звучи почти като анекдот историята как Бежар става балетист и хореограф: след една катастрофа, лекарят препоръчва на малкия Бежар да се занимава с балет като терапия за раздвижване. Тази терапия събужда у него призванието му. След първата си изява на сцената на Националната опера в Париж, 14-годишният Бежар прегръща това изкуство, което става негов живот до последния му ден.

В Лозана се намират и много художествени галерии, между които известната галерия и фондация Ермитаж (съвпадението в названията на Сент-Петерсбургската художествена галерия «Эрмитаж» и тази на Лозана – «l’Hermitage” е случайно).

Галерията е разположена в една типична за XIX в. лозанска къща, строена между 1812 г. и 1850 г. Тя има прекрасен изглед към езерото и Лозанската катедрала. Впрочем, този изглед е обезсмъртен от френския художник Camille Corot ( Камий Коро, 1796-1875) по време на пътуването му по тези места през 1825 г. Наследниците на собственика на къщата я предоставят през 1976 г. на град Лозана, заедно с част от парка й.

В 1984 г. се основава «фондацията Ермитаж», която настанява «галерията Ермитаж» във въпросната къща. Разположението на картините в различните помещения създава уютното чувство, че си у дома си и че картините ти принадлежат някак лично, заедно с посланията си. Това оцветява още по-ярко съпричастието с платната.

От създаването на галерията досега в нея се организират две до три международни изложби годишно. Фондацията разполага с постоянна колекция от повече от 600 платна, между които се числят цяла група импресионисти и пост-импресионисти, както и местни художници от XX в.

Лозана има световна слава и в областта на технологиите, научните изследвания и международната търговия. Тук е прочутият Федерален Политехнически институт, прекрасно оборудваният Център Beaulieu за провеждане на конгреси и организиране на изложения, университетския болничен център и други.

Градът е така да се каже «олимпийска столица». В нея се намира седалището на Международния Олимпийски комитет, Олимпийския музей и многобройни международни спортни федерации.

le musee olimpique
Олимпийският музей
Снимка:mpieracci

Особено интересен е Олимпийският музей, в който оживява традицията на Олимпийските игри, чието начало се поставя през лятото на 776 г.пр.н.е. в градчето Олимп в Гърция. Тези игри се провеждат на всеки 4 години, като в началото за победител се е определял само един атлет, а по-късно, в Атина, се класирал и вторият по постижения състезател.

Запалването на свещения огън в Олимп и пренасянето на факела до стадиона, където ще се провеждат игрите е по-късно нововъведение, което бележи началото си на Олимпийските игри в Берлин пред 1936 г.

Пред входа на музея се намира огромна окръжност, която наподобява колело на колесница. В центъра й, в остта на колелото, гори олимпийският огън. Колелото напомня символично митологичното колело от колесницата на Слънцето, от което Прометей открадва огъня, за да го даде на хората, внасяйки светлина в съществуванието им.

olympic flame
Олимпийският огън в Лозана
Снимка:оlympic_geek

В кръг около пламъка е изписана на гръцки фразата «Огънят, откраднат за хората от колелото на Слънцето». А в кръг около цялото бронзово колело е изписан олимпийския девиз – CITIUS, ALTIUS, FORTIUS (по-бързо, по-високо, по-силно).

Всеки ден на обяд огънят се усилва в продължение на 1 минута под звуците на олимпийския химн.

За да се осигури постоянно горене на огъня когато музеят е затворен, пламъкът се намалява до минимум, а над него се спуска капак от две полу-окръжности. Тази предпазна мярка се осъществява и автоматично в случай на силен дъжд, вятър или сняг. Така олимпийският огън гори постоянно пред входа на музея и посреща посетителите, като им припомня за духа, който ръководи олимпийското движение: CITIUS, ALTIUS, FORTIUS.

Олимпийският музей е най-големият информационен център за олимпийските игри в света. Проследявайки историята на игрите, от древна Гърция до наши дни, той подчертава значението на олимпийското движение и приноса му за мира и разбирателството между народите.

Като показва произведения на изкуството, вдъхновени от човешкото тяло в движение и от красотата на жестовете, музеят онагледява също взаимовръзката между спорта, изкуството и културата, които барон Pierre de Coubertin (Пиер дьо Кубертен), който възобновява олимпийските игри, нарича Олимпизъм и чиито принципи той изработва в 1894 г. Според тях олимпизмът трябва да бъде житейска философия – комбинация от култура, възпитание и спорт, която стимулира създаването на мирно общество. Тази философия дава възможност на атлетите от цял свят да се състезават в духа на приятелството, солидарността и честността, които от своя страна, са синоними на Олимпийското движение.

По пътя от Лозана към Монтрьо истинска забележителност са лозята, които се спускат терасовидно почти до самото езеро и представляват изключително живописна гледка. Най-голямата площ, заета от тях в Швейцария се намира около селището Lavraux (Лавро). Лозя, цели 800 хектара, обработвани от човешка ръка в продължение на векове, се стелят тераса след тераса и разкриват красота, която, в съчетание с езерото и заснежените Алпи откъм отсрещния френски бряг, извикват винаги възторг, независимо колко често се пътува по тези места и дали с кола, влак или кораб.

Побратимени с Лавро са селищата:Chardonne, Chexbres, Cully, Epesses, Grandvaux, Lutry, Puidoux, Rivaz, Villette. Те произвеждат съответните марки вина – известни и ценени навред. В техните избички, типични ресторантчета и неповторима атмосфера могат да се дегустират всички възможни вина от района.

Между засажденията се движи синьо-жълтото “Влакче на лозята”, което стига за 12 мин. от Puidoux-Chexbres до Vevey (8 км.).

train des vignes
Влакче на лозята
Снимка:mostlybytrain

От 2007 г. Лавро е официално включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Човешкият труд, вложен в обработването и оформянето на тази прелестна панорама, състояща се от терасовидни лозя и типични селца, действително е създал културно богатство на световно равнище.

И докато очите са още приковани в гледката около Лавро, неусетно се стига във Vevey (Веве).

Когато стане дума за Веве, първата асоциация е, че тук е живял последните 25 години от живота си Чарли Чаплин (1889-1977). Само една година след филма «Светлините на рампата» големият актьор и режисьор напуска Америка и се отправя към Европа. В 1953 г. той се настанява със семейството си в едно имение в околностите на Веве, в селцето Corsier, където и е погребан със жена си.

На кея «Perdonnet” (Пердоне) във Веве, където е обичал да се разхожда Чаплин, днес се издига неговата статуя в човешки ръст, изработена в 1982 г.

charlie chaplin - statue
Статуята на Чарли Чаплин във Веве
Снимка:Diegojack

Но не само Чаплин, а и цяла плеада от известни личности са оставили следи в града:
- Jean-Jacques Rousseau (Жан-Жак Русо, 1712-1778) е пребивавал многократно във Веве в къщата на своята вдъхновителка Мadame de Warens (Мадам дьо Варенс), 13 години по-възрастна от него. Тя е родена във Веве и отгледана от лелите си в къщата, запазена до днес. Домът се намира близо до мястото, наречено “Les bosquets de Julie” (Градините на Жюли), напомняйки така за романа «Julie ou la Nouvelle Héloïse“ (Жюли или Новата Елоиза), който Русо написва по-късно, вдъхновен от Мадам дьо Варенс.

- Victor Hugo (Виктор Юго, 1802-1885) е посетил мимоходом града през септември 1861 г., където е скицирал църквата Сен-Мартен.
- Gustave Courbet (Густав Курбе, 1819-1877). Прокуден от Париж, този френски художник се настанява да живее в къщата “Bon-Port“, която гледа към пристанището “La Tourde-Peilz“ и е постоянен посетител на „Café du centre“. Умира през нощта на 31 декември 1877 г.

- Фьодор Достоевски (1821-1881) напуска Женева и се установява със жена си във Веве, опитвайки се да преодолее скръбта по 3-месечната си дъщеря Софи, починала внезапно. Наскоро завършил “Играчът”, във Веве той работи върху ръкописа на “Идиот”.

- Gustave Eiffel (Густав Айфел, 1832-1923). След като завършва Айфеловата кула в Париж през 1889 г., Айфел купува през 1892 г. вилата „Lucia“ и всяка година прекарва по няколко месеца в нея за разтоварване от напрегнатия живот във френската столица. Вилата е наречена по-късно на най-голямата му дъщеря „Claire“, а после и на третата му дъщеря “Валентина”. Сега тя е разрушена.

- Henry James (Хенри Джеймс, 1843-1916), известният американо-английски писател, се установява известно време в „Hôtel des Trois Couronnes”, където пише романа си „Дейзи Милър”, излязал от печат в 1878 г. В него той описва улиците и къщите на Веве, както и хотела “Трите корони” и неговите посетители

- Хенри Сенкиевич (1846-1916), авторът на романа «Quo Vadis“, за който получава в 1905 г. Нобеловата награда за литература, се установява тук по време на Първата световна война. От 1914 г. той живее в „Hôtel du Lac“, където и умира. По-късно тленните му останки са пренесени в Полша, а една паметна плоча, поставена на фасадата на художествената галерия-музея Jenisch, напомня за този голям полски писател. В самия музей се помещава прекрасна колекция от картини на австрийския представител на експресионизма в изобразителното изкуство, Oscar Kokoshka (Оскар Кокошка, 1886-1980), която принадлежи на Фондацията Кокошка.

- Graham Green (Греам Гриин, 1904-1991) – известният английски писател, автор на “Нашият човек от Хавана”, “Краят на една връзка” и др. е живял цяла година във Веве, където и умира.

В съседство с музея Jenisch се намира руската църква “Св.Барбара», строена в 1878 г. по планове, изработени в Сан Петерсбург.

orthodox church
Църквата “Св. Барбара”
Снимка:heathervhogg

Веве е много известен също с Празника на лозарите. Той се чествува на всеки 25 години. Един невероятно пищен спектакъл, подобен на представленията при откриване на олимпиадите, но за разлика от тях, той се представя 15 пъти и трае 3 часа. Пред публика от 16 000 зрители, в него участвуват 4 – 5 000 фигуристи и танцьори, ръководени от професионалисти, а репетициите се провеждат в продължение на няколко година. Последният празник на лозарите се е състоял през август 1999 г.

Веве е тясно свързан с производството на шоколад.
Тук в 1819 г. François-Luis Cailler (Франсоа-Луи Кайе) основава малко предприятие за производство и търговия с какао и шоколад. Той пръв въвежда начин за механично производство на по-фин и евтин шоколад, като изобретява мелачка с два каменни цилиндъра, които се въртят с еднаква скорост и стриват финно какаовата маса.

В 1875 г. Daniel Peter (Даниел Петер) измайсторява рецептата за млечен шоколад, а в 1911 г. Cailler се обединява с Peter и Kohler. По-късно, в 1929 г., групата се присъединява към “Nestle” (Нестле), която от основаването си в 1867 г. до него момент е произвеждала само разтворимо мляко на прах за бебета. Емблемата на фирмата с птичето гнездо се запазва и до днес.

Nestle-logo
Емблемата на Нестле

Тя е всъщност фамилният герб на Hemri Nestlé (Анри Нестле), основоположникът на предприятието, чието фамилно име означава „малко гнездо”. В последствие към Нестле се присъединяват и други фирми – местни и чуждестранни, които предлагат не само продукция на шоколад и които дават мултинационалнния облик на днешното предприятие. Световно му административно седалище се намира във Веве.

Производството на шоколад отдавна е станал важен клон от швейцарската икономика. В него има голяма конкуренция, която стимулира разнообразието на шоколадовата продукция.

Тук не може да не се спомене марката “Suchard”, която води началото си от 1826 г., когато Филип Сушар създава първата швейцарска фабрика за шоколад в Нюшател. Благодарение на съчетаването на 5 вида какао в шоколад с фин вкус, той става един от водещите производители на шоколад в Швейцария, а в 1901 г. неговият алпийски шоколад “Milka” завладява света.

suchard
Suchard
Снимка:unsorbodeaire

В 1899 г. Теодор Тоблер създава марката “Tobleron” в Берн. Шоколадът се представя не вече на плоски блокчета, а под формата на островърхи скалички. Казват, че за модел са послужили пирамидите, които танцьорките във “Folies Bergères” (Фоли Бержер) в Париж оформяли при танците си. Даже цветът на опаковката на Тоблерона е жълт и червен, каквито са били костюмите на споменатите танцьорки. В 1908 г. се явява нов вариант Тоблерон – с примес на мед и бадемова нуга.

toblerone_1
Toblerone
Снимка: mrs.noah1

Сред известните производители на шоколад са също Frey, Lindt и много други А още по-многобройни са разновидностите му. Те всички, в качеството си на швейцарски шоколад, си оспорват световното първенство преди всичко с белгийския шоколад.

7 км. североизточно от Веве се намира Montreux (Монтрьо).
За разлика от градовете, които израстват обикновено около църквата в центъра, Монтрьо се е оформил като една конфедерация в миниатюра. В началото е имало няколко селца, между които са се ширили лозя. След това, с развитието на корабоплаването по Леман (от 1823 г.) и прокарването на ж.п.линия (от 1861 г.) тези малки селца се обединяват в едно голямо селище.

montreaux
Монтрьо
Снимка:libraryrachel

То интригува много хора на изкуството – Jean-Jacques Rousseau ( Жан-Жак Русо), Byron (Байрон, 1788-1824), Percy и Mary Shelley (Пърси, 1792-1822 и Мери, 1797-1851 Шели), Alphonse Daudet (Алфонс Доде, 1840-1897), както и П.И.Чайковски (1840-1893), който в 1877 г. е композирал тук три действия от операта си “Евгений Онегин”, а в 1878 г. своя първи концерт за цигулка. Вилата “Richelieu”, в която е живял големият музикант не съществува вече в наши дни.

В края на XVIII в. и началото на XIX в. интересуващите се от литература в Европа са били привлечени от района на Монтрьо. Те идвали тук “по следите на Русо”, да видят “Градините на Жюли” във Веве, описани в “Новата Елоиза” от писателя. Идвали да видят и замъка Шильон, на 5 км. югоизточно от Монтрьо, обезсмъртен от Байрон в поемата му “Шильонският затворник”, която се четяла и рецитирала по целия свят.

chillon castle
Замъкът Шильон
Снимка:ZbigD

По него време туристите отсядали в частни квартири, защото около 1830 г. все още нямало хотели в Монтрьо. Посетителите ставали все повече и повече, което породило необходимостта от адекватното им настаняване в хотели. С други думи, може да се каже, че туризмът е навлязал в Монтрьо благодарение на литературата.

Днес, ако има нещо, което да характеризира външния облик на този град, това са многобройните хотели в стил “Belle époque” (Бел епок), но с модерни удобства вътре, единствени по рода си в Швейцария. Те следват един след друг по протежение на неговите 7 км. кейове, отрупани с прекрасно аранжирани цветя.

Както в по-далечни времена, така и днес пейзажът е запазил своята изключителна красота, която пленява всеки, който я зърне.
Градът е известен още с банките си, учебните си заведения, частните клиники, Казиното.

Всяка година през м.юли Монтрьо е домакин на всеизвестния джаз фестивал. Историята на този фестивал е тясно свързана с името на Claude Nobs (Клод Нобс), създател на тази музикална изява, с участието на някои от най-големите музиканти на XX в. в него.

jazz festival
Джаз фестивал в Монтрьо
Снимка:Olivier Rapin

Роден близо до Монтрьо, посредствен ученик, той проявявал интерес към джазовата музика от малък. Нобс постъпил на работа в местното Управление по туризма, със задачата да пътува из Европа и да рекламира чара на швейцарската Ривиера.

Но заедно с това, той имал на ум да популяризира и любимата си музика в Монтрьо. При първото си отиване в Ню Йорк той решил да посети студиата на “Atlantic Records“, една от най-големите компании за грамофонни плочи в света.

Нобс поискал среща направо с директора на компанията, Nesuhi Ertegun (Незухи Ертегюн), чиито деди били някога посланици на Турция в Берн. Заинтригован, дирексторът приел да се срещне със швейцареца. И така започнала историята на джаз фестивала в Монтрьо.

Фестивалът се открил за първи път в 1967 г. и траял тогава само 3 дни, но на него са били поканени вече известни певци като Keith Jarrett, Cecil McBee и Jack de Johnette.
През годините на своето съществувание фестивалът е видял на сцената си музиканти като Bills Evans, Nina Simone, Ella Fitzgerald, Gerry Mulligan и много други. Сега той се провежда в концертната зала «Auditorium Stravinski“, построена в 1991 г. и изградена от дърво с 1800 места и съвършенна акустика.

Музикалният жанр не е вече само джаз, но също и блус, поп, рок, регу, соул, госпел, танго, фламенко, бразилска музика и все повече електро-рок, хип-хоп и студен джаз. Въпреки това фестивалът продължава да се нарича «Джаз фестивал» и да поддържа много високите цени на входните си билети.

Една особено интересна забележителност на швейцарската Ривиера е замъкът Chillon (Шильон), и то още от XVIII в. насам. Построен е на една огромна скала, вдадена в Женевското езеро и се състои от 25 постройки, обединени в три вътрешни двора и защитени от две крепостни стени. Днес тук идват средно 300 000 туристи на година, с което Шильон се нарежда на първо място по посещаемост сред историческите паметници на Швейцария.

chillon castle
Замъкът Шильон
Снимка:dshmelev

Замъкът е построен в XI в. за епископ Sitten (Ситен). В XII в. той преминава в ръцете на Савойската династия и до XV в. служи за представителна резиденция на савойските графове, херцози и крале.
В XII в. се изгражда крепостната стена откъм сушата и вътрешните дворове, които обединяват в хармонично цяло съществуващите вече
25 постройки.

В XIII в. се построяват трите полукръгли кули, на които в XIV в. и XV в. се добавят бойниците и покритите им галерии. Това се прави с цел по-добрата защита на замъка, както и за по-ефективен контрол върху трафика на галери и лодки по Женевското езеро и на движението по пътя покрай езерото до прохода Сен Бернар.

saint bernard
Сен Бернар
Снимка:Umberto Luparelli

Замъкът е укрепен само откъм сушата. Откъм езерото няма никакви укрепителни елементи, защото Женевското езеро е принадлежало изцяло на Савойската династия.
В замъка Шильон има големи представителни зали за приеми, както и уютни стаи със стенописи и стари камини.

Въпреки удобствата на замъка, Савойският двор напуска Шильон от края на XIV в. и се настанява в замъка Ripaille (Рипай) до Thonon (Тонон), Франция.
В замъка остават само високопоставените представители на Савойския двор – управляващите замъка феодали. Те командват подчинения им гарнизон, раздават правосъдие, събират данъците върху огромния трафик от стоки, минаващи транзит от Италия на север и обратно.

В 1536 г. бернските управници завземат Шильон, прогонвайки савойците.
Между другото, те освобождават и François Bonivard (Франсоа Бонивар, 1496-1570), затворен в подземието на замъка заради призивите си за освобождаване на Женева от савойците. Това е същият този Бонивар, задържан цели 6 години в Шильонския замък, възпят от Байрон в поемата му «Шильонският затворник», станала известна в целия свят. Байрон я написва след посещението си в 1816 г. на замъка.

Впечатлен от атмосферата в затвора, от колоната (петата подред от входа навътре), на която е бил вързан Бонивар, от халката, която е поддържала оковата на крака на затворника, Байрон се подписва не на тази пета колона, а незнайно защо на третата колона и връщайки се в Англия написва безсмъртната си поема.

byron
Поемата на Байрон върху колоната в замъка Шильон
Снимка:ntalka

Колоната, халката и подписа на Байрон се виждат и до днес в подземието на замъка. Поемата му се чете и до днес и привлича нови туристи към Шильонския замък.

Както беше споменато вече, в края на XVIII в. и началото на XIX в. туризмът навлиза в Монтрьо благодарение на литературата. В нашия XXI в. този туризъм продължава да се развива и да намира в Швейцарската Ривиера неизчерпаем извор на очарование. Някои знаят предварително какво трябва непременно да видят по тези места, други идват неподготвени, но всички си отиват изпълнени с възхита от красотата и разнообразието, което Швейцария предлага на света със своята Ривиера.

sunset at montreaux

Залез в Монтрьо
Снимка:Eternal Observationist

Рубрики: Frontpage · Около света

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Selena // 7 авг, 2010 //

    Скъпа Румена, изключително подходящо е в тези жеги да ни разхладиш с една разходка из Швейцарската Ривиера, а и да обогатиш общата ни култура. Благодаря от сърце!
    Спомних си една песен на Вики Леандрос, посветена на зимното Лаго маджоре. Предлагам я с един “разхлаждащ” клип:
    http://www.youtube.com/watch?v=tdWwkDMqgVs&feature=related
    Още веднъж благодаря! :)

  • zdratch // 7 авг, 2010 //

    Мила Елена, радвам се, че оценяваш написаното и съпреживяваш видяното от мен. Песента на Вики Леандрос е много подходяща към Швейцарската Ривиера, защото текстът й говори за заснежени спомени, а моите, свързани с тези места, за които пиша, в известне смисъл, са именно такива.Почувствала си ме интуитивно. Идеята да се снима снежна планина, а не Лаго Маджоре е също с голям подтекст – знаем ли какви гори лежат под водите на езерото, знаем ли какви морета бушуват в душите ни, скрити под любезната усмивка…Благодаря ти за така поднесения коментар.

Коментирай