Public Republic Art Studio

Сряда, 28.07.

29 юли, 2010 от · 1 Коментар

Диана Иванова

Дневници

Тринидат, сутрин, 9, в къщата на Ласаро

За първи път съм в къща в Куба с интернет. Седя пред компютъра на Ласаро, в неговата 300 годишна къща със стара мазилка, еклектика от стилове от 18 и 19 век, стаи с много огледала, в които виждам себе си като в стар филм, с овехтяла повърхност, покриви с турски керемиди (не знам как ги наричат кубинците, ще питам Ласаро), стари картини, чиято канава излиза от рамките, вентилатори, книги за изкуство, архитектура и йога.

Историята с интернет е следната – само чужденците, които имат разрешение за постоянно пребиване в Куба, могат да имат интернет у дома си. Ласаро има приятел италианец, който живее в Тринидат, и всъщност интернетът е чрез него. Ласаро може да ползва 20 часа месечно и му плаща на него.

Ласаро е архитект, учил атхитектура по соц време в Бишкек, Киргистан. По мои сметки е около 40 годишен. Дребен, подвижен, усмихнат. Собственик е най-добрият ресторант в Куба, в който съм попадала, Sol y Son (Слънце и Музика), на улица Симон Боливар. В центъра на Тринидат – междувпрочем единственият град в Куба изцяло в листата на световното културно наследство на UNESCO. С Ласаро се познаваме случайно – миналата седмица при него ни завеждат един американски професор по история, който е в Куба за 15-и път, заедно с кубинска архитектка от Хавана и негов канадски приятел. С Ласаро започваме да говорим на руски и не знам дали заради общата история на соца, някакъв сантимет или нещо друго, но той сърдечно ни кани да му бъдем гости в неговата къща в Тринидат на връщане от Олгин.

И ето ни тук, в етноетажна къща с много растителност, антични мебели. Виждала съм много прекрасни кубински къщи, сякаш готови за фотографиране в списание за интериори. Но рядко съм имала усещане за това усещане за лично присъствие в детайлите, което имам тук.

С Ласаро водим дълги разговори тези дни. Той иска да знае какво е станало след промените в България. Особено го интересува реституцията. Сам ми казва, че къщата, в която сме и на която аз се въхищавам, не е негова, а на семейство, което живее в Тринидат и което я загубва след революцията. Според тогава приетия закон собственик, който дава под наем имоти и не живее там, го загубва, а наемателите стават собственици. Така това семейство загубва всичките си имоти под наем и запазва единствено къщата, в която живее. Ласаро , който се жени за момиче от Тринидат, заменя къщата, в която живеят, с друга – тази, в която сме в момента. Кубинците нямата право да купуват и продават, като разбира се, на черно пазарът съществува. Но Ласаро е наясно, че всичко в един момент може да се промени. Всички в Куба знаят, че нещо ще се промени, че това е неизбежно. Но ние чакаме някой друг да започне, да не съм аз. Ласаро има учител по йога в Хавана и се подготвя за практиките на Крия Йога тази сутрин като всяка друга, започва с медитации и мантра. До леглото му е книгата на Йогананда Youney to Self-Realisation.

Оставя ни в къщата си, заедно с жената, която чисти и ни прави кафе, и заминава за Санкти Спиритус, градче недалеч от Тринидат, в чиито околности е роден. Как ще пътуваш, имаш ли кола?, питам го. Не, в Куба, ако имаш кола, й ставаш роб. Имам колело, един приятел ще ме закара. Хубав ден, не забравяй да изключиш компютъра, като свършиш, нали?

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • otimizaçăo de sites // 28 юни, 2020 //

    I use SEMRUSH and SERPLAB to examine my present rating.

Коментирай