Public Republic

Интервю на Десислава Берндт с организаторите на фестивала д-р Илиев и г-н Кьолен
Превод от немски: Елисавета Балтова

Дванадесетият международен джаз фестивал в Банско, България завърши на 13.08.2009г. Както и в предишните години изтъкнати музиканти забавляваха гостите и жителите на Банско със своята музика. И както всяка година концертите на открито са безплатни.

В нашата поредица „Банско Джаз” Ви представяме някои от музикантите, a днес можете да прочетете интервю с организаторите д-р Илиев и Ханс-Юрген Кьолен за организацията, спонсорирането и програмата на фестивала за 2010г.

Банско, фото: Д. Берндт

Д-р Илиев, г-н Кьолен, как се роди идеята за международния джаз фестивал в Банско?

Д-р Илиев:
Във времето след промените (1989г.) основах една лятна клиника в Банско, където се занимавах с много чуждестранни пациенти. Преди години бях лекар на корабния круиз „MS Berlin“, където имах пациенти от Германия, Австрия и Швейцария. След това те искаха да идват при мен на терапия и така наемаха за около месец хотел в Банско, за да могат да продължат да се лекуват при мен.

За тези гости организирах всяка втора или трета вечер културни мероприятия, тъй-като те трябваше и да се забавляват. Вечер на Шопен, оперетна вечер с наши известни певци и също джаз вечери с Камелия Тодорова, Васил Петров, Вили Казасян, Людмил Георгиев и други добри български музиканти.


Тархана и Теодосий Спасов, фото: Д. Берндт

На тези концерти идваше и кмета на Банско и една моя добра приятелка Барбара Рютинг – известна немска актриса, а също активна в политиката. Тя беше консултант по здравословно хранене и здравословен начин на живот. Беше шокирана от бедността в това време и заедно с нея огранизирахме много акции, свързани с доставка на хранителни продукти и помощи за деца и училища, както и на медикаменти за болници. Тя стана една добра приятелка на Банско. Дори има и улица на нейно име там.

Един ден казах на кмета: „Така и така финансирам тези вечери, да направим един джаз фестивал в центъра, като по този начин ще привлечем и туристите през лятото”. Той нямаше нищо против и каза: ”Ние от общината не можем да финансираме този проект, но ако намериш пари, направи го”. И така вече от 12 години се състои джаз фестивала в Банско.

Candy Dulfer & Band, фото: Д. Берндт

Ханс-Юрген Кьолен:
През 1990г. организирах първия джаз фестивал в НДК, София. Имаше голям успех и аз знаех, че трябва да продължа да го правя.

Но как се стигна до там? Много години бях културно ангажиран в три университета в Германия и организирах всяка сряда концерти в аулата. След танците отивах в първите основани тогава джаз клубове. Джазът беше моята музика. Самият аз като студент имах джаз група, но не свирех на инструмент. Тогава започнах да свиря на уошборд.

През 1987г. имаше една джаз-среща във Франкфурт – първата в Германия. И аз бях там, и питах организатора на джаз групата „Old Merry Tale” от Хамбург, г-н Мюнстер, дали групата е готова да свири в Източна Европа. Заедно с г-н Друмев (който все още е директор на НДК) подготвихме всичко. Три години по-късно звъннах на г-н Мюнстер и групата действително дойде и свири в София.

За това време (1990г.) това беше най-популярната немска джаз група. На младежите толкова им хареса, че 15 години продължиха да идват и в България, като например във Варна, на фестивала „Аполония”, в Бургас и Пловдив.

На всички джаз-kонцерти идваше и д-р Илиев, с когото се запознахме и започнахме да мислим как да направим джаз фестивал в Банско.

Axel Zwingenberger, фото: Д. Берндт

А защо точно в Банско? По-рано бях член на немско-българската правителствена комисия и ръководител на работна група за инвестиции и банки, която често работеше по проекти в Банско. От друга страна д-р Илиев искаше да отвори една лятна клиника там и да се занимава основно с акупунктура и своите чуждестранни пациенти.

Д-р Илиев предлагаше курсове за 200-300 души в продължение на 3 седмици. Барбара Рютинг правеше консултации по здравословно хранене. Паралелно огранизирахме джаз концерти за гостите.

Така се основа Банско Джаз.

Фестивалът е среща на международни звезди. Как се избират участниците?

Д-р Илиев:
Електронната ми поща е пълна с над 1500 предложения за следващия фестивал. Слушаме много и след това решаваме кой да вземе участие. Значителна роля играе и финансирането на фестивала, тъй-като ние сами го правим.

No Square Quartet

Всеки, който дойде в Банско, става голям приятел на Банско Джаз. Поканихме Скот Хамилтън, който после питаше своите приятели: „Do you know where is Bansko?“ (Знаете ли къде е Банско?). Така той много ни помогна Банско Джаз да стане известен и в САЩ.

Понякога някои хора на изкуството са доста резервирани при първото си посещение в България, но след като веднъж посетят Банско, стават големи фенове на града и фестивала.

Ханс-Юрген Кьолен:
Първо получаваме запитванията, а след това и дискове от музикантите, желаещи да всемат участие във фестивала. После слушаме на вечер по 3-4 часа музика. Когато и на двамата ни хареса нещо, опитваме да съставим програмата така, че да съчетаем по подходящ начин изпълнителите.

И когато сме направили предварителния подбор, трябва да решим как ще се реализира финансирането. Трябва да видим кои ще бъдат спонсорите и най-вече от кого ще получим писмено потвърждение. А когато бюджетът не ни го позволява, питаме музикантите, които са били при нас и са запознати с условията, дали не искат да дойдат отново.

Bluey

Банско Джаз е фестивал на открито и посещението му е безплатно. Как се финансира подобно събитие?

Д-р Илиев:
Трябва да кажа, че за мен Банско Джаз е хоби. Аз самият съм бил музикант в ученическо-студентските ми години, свирих на пиано и съм любител на музиката. Освен това съм организирал много медицински конгреси. А дали човек ще организира един медицински конгрес или джаз фестивал, принципът е един и същ, когато човек вече го е правил. Организирам фестивала между другото, без професионална помощ, единствено с хора и много ентусиазъм.

Затова и организирането и финансирането на такъв международен фестивал е трудно и съм винаги благодарен на музикантите и изпълнителите за разбирането и за често ниските хонорари, които им предлагаме.

Ако всеки от участниците каже, че ще свири за хонорар от 20 000 евро или повече, фестивалът не би бил възможен. И когато разкажем на някого, че организираме такъв фестивал само с 50 000 евро, никой не ни вярва.

Но ние успяваме с много ентусиазъм и разговори, в които разясняваме на участниците нашите възможности и така успяваме да намалим един хонорар от 5 000 евро на 2 000-2 500 евро.

Не на последно място получаваме подкрепа от частни лица. Държавата, по-точно министерството на културата може да осигури само 7 000 лв. Понякога ни помагат и посолства с 5 000-6 000 евро, като например посолството на Холандия.

Хотелите в Банско ни помагат като предоставят стаите си за музикантите. Ние поемаме обикновено пътните разходи. Затова планираме програмата възможно най-рано, за да вземем по-изгодни самолетни билети.

В последните две години ни помага и общината в Банско с 30 000- 50 000 лв.

Правим и томбола, продаваме тениски и други рекламни материали по време на фестивала, но това разбира се е една малка част. Почти винаги трябва да доплащам от собствения си джоб, а 2009г. се оказа и особено тежка година в този смисъл.

Bianca Morales

Ханс-Юрген Кьолен:
Мисля, че ние сме единствения фестивал, който се финансира самостоятелно. Нуждаем се от спонсори и всяка година трябва да се грижим за това. А в България е много трудно да се търсят спонсори, тъй-като нито една фирма няма бюджет за култура.

Поемаме пътните разходи и квартирата на музикантите. Помагат ни общината и хотелите в Банско.

Кой обаче плаща хонорарите? В първите години на фестивала музикантите не получаваха никакъв хонорар. Ние канихме музиканти предимно със запитвания към техните страни и посолства. Така например Фидел Кастро ни изпрати 16 кубинци в Банско и Куба пое всички разноски по пътуването.

Някои групи искат непременно да свирят в Банско и се отказват от хонорара си. Например имахме една голяма група от Германия (15 души), които си платиха пътя и се отказаха от хонорара. Бяха чули за Банско и искаха непременно да свирят тук. Намираха го за екзотично място и много се забаляваха.

Но също има и артисти от САЩ, които искат големи хонорари. Тогава трябва да намерим спонсори за изискваната сума.

Как изглежда програмата за 2010г.? Кои музиканти ще бъдат там?

Д-р Илиев:
Сред участниците в Банско 2010 са например: Блу от групата Инкогнито от Великобритания, Соломон Бърк от САЩ, Бианка Моралес от Финландия, No Square Quartet от Франция както и Аксел Цвингенбергер и Лайла Емънс от Германия/ САЩ.

Axel Zwingenberger & Lila Ammons

Някои от българските участници са Камелия Тодорова, Ангел Заберски бенд и Васил Петров.

Точната програма може да се види на www.bansko-jazz.com.

Каква е тайната на Банско? По какво се различава от другите фестивали?

Ханс-Юрген Кьолен:
Опитвали са се да ни копират, но без успех. Ние правим това като хоби. Нашата работа не се заплаща. Всяка година е една нова борба да се намери финансова подкрепа.

Когато някой друг трябва да го прави, трябва да го прави като една агенция или фирма. Трябва да получава заплата, тъй-като трябва и да живее от това. Освен това другите нямат нашите контакти и политическата възможност да комуникират със страните и техните представителства.

Но има и още нещо. Знам как протичат фестивалите в Германия. Артистите трябва сами да се грижат за всичко. Трябва да идват с таксита, да резервират хотели и т.н. В най-добрия случай имат мениджър за тази работа. Артистите са стока и няма кой да се грижи за тях.

Това винаги ме е ядосвало и от самото начало си казахме, че ще се грижим за хората. Идват на 7ми август и си тръгват на 14ти август. Подготвили сме туристическа програма за тях, екскурзии, партита и т.н. Трябва да им се доставя удоволствие, иначе не бихме спечелили музикантите с такъв малък хонорар.

Банско, фото: Д.Берндт

Артистите приемат това на драго сърце, тъй-като могат да се срещнат с други колеги. Групите свирят следобяд заедно и си говорят един с друг. В Банско имат време за това. След официалната програма има и джаз сешъни, които продължават до сутринта и на които артистите свирят заедно.

А когато музикантите се завръщат в страните си или срещат други хора на изкуството по концерти разказват за Банско. И така тази реклама „от уста на уста“ е най-добрата за нашия фестивал. За други рекламни средства просто няма пари. Единствената реклама от много години вече е сайта на фестивала www.bansko-jazz.com.

За публиката също е приятно. В Банско идват всяка година около 15 000 посетители. Много седят не просто на площада, а в близките ресторанти. Времето в повечето случаи е хубаво. Хората могат да се разхождат. Създава се една атмосфера за почивка и релаксация.

Има ли кооперация или връзки с други джаз фестивали?

Ханс-Юрген Кьолен:
Да, получихме покана за съвместна работа от организаторите на джаз фестивали в Ниш, Сърбия. Оттогава работим заедно и им препоръчваме „наши“ артисти, които имат желание да свирят там.

Имаме връзки и с джаз фестивала в Люцерн. Оттам получаваме съвети и препоръки, тъй-като човек не може да знае винаги всичко.

Теодосий Спасов и д-р Илиев

Как ще се развива фестивала в бъдеще? Какви са вашите цели?

Ханс-Юрген Кьолен:
Нивото трябва да се подобрява, но това е и по-скъпо.

Д-р Илиев:
Тъй-като от една страна сме зависими от спонсори, а от друга страна от времето, водя преговори с община Банско за изграждането на летен театър с най-малко 2 000 места. С продаването на билети финансирането на фестивала би било гарантирано и тогава световно известни звезди биха могли да идват.

Надяваме се летният театър да е готов през 2011г.

Г-н Кьолен, д-р Илиев, благодаря Ви много за интервюто. Ще се видим скоро в Банско !

www.bansko-jazz.com