Елин Рахнев
Из “Канела”
Photo: stoneford
Когато стърготините на тялото ти се омесват с бистрото
небе. И под капачките на коленете ти звучи рахманинов
е много хубаво. И аз не помня вече други светове, поезии,
възторзи. А само този. И как да продължавам по-натам. И
как да влача тялото си сред града. И как да се сплотявам с
хора, общества, идеи.
Аз искам просто да умра сред прясната наркоза на дъха
ти. И после с роклята си от млеко и лен да ме завиеш някак
непотребен. Да тръгна аз по нови светове, да се разпадна аз
сред новите бардаци. И купестата ми тъга по теб
да я подвържа в томове, да я надграждам в библиотеки.
Нали затуй съм бил живял. Нали затуй съм се разграждал
в коленете ти.
Първата онлайн публикация на текста „Когато стърготините на тялото ти се омесват с бистрото небе” е в Public Republic.
3 Kоментара за сега ↓
Петър Петров // 31 юли, 2010 //
Поезията на Елин сплотява, разгражда, изтиква някъде встрани фалшификаторите в литературата, крясъците и кресльовците в обществото, в изкуството. Поезията на Елин те привилегирова с дефицитна нежност… Елин е единствен. Чистокръвна поезия.
stefka angelova // 3 ное, 2010 //
Колко точно е казано в по-горни
stefka angelova // 3 ное, 2010 //
Колко точно е казано в по-горния коментар, чистокръвната поезия на Елин! Наистина съм изумена от начина, по който тя ме води в дълбокото на чувството,
а резултата е една красива дисекция на любовта,
може би на мъжката любов!
Коментирай