Public Republic Art Studio

Жартиери

19 юли, 2010 от · 1 Коментар

Дениз Дурукан

превод от турски език: Кадрие Джесур

Take care of each other
Photo: dahlstroms

Жартиери

това е моята същност:
двойникът ми с червени жартиери
и панталони с ниско дънце
подскача ситно в стаите – затворени кутии

шавлива пролет тече във вените ми

ако сега хукна право напред
загърбвайки улици, застарели градове
ако грабна любовта от езика на краставо куче
кой ще ме спре
в смисъл кой би могъл да ни спре!

уцелила съм изречението в челото
а буквите пуснах да се люшкат във въздуха
ако ние с теб се втвърдим в гъста течност
стрък диво биле ще покълне от двама ни
и мълчание ще покълне
и мързелът на попа
изтървал часа си за дрямка

ето това е същността ми: река отприщена е
двойникът ми с червени жартиери

Виолетово

нещастен негър е лицето ми
и
влажно като улиците след дъжд
виолетов аромат ръся в себе си
за да мога да започна от началото

всеки си има по някоя мръсотийка
свои черни, свети предателства
и насрещни любодеяния

навярно затова като смачкан флаг
и аз развявам себе си

Безопасна игла

живот назаем е това,
след един два града
светлините ми ще изгаснат

съмнявам се във всички радости
и любови останали закътани

минавам
покрай езерца
пчели се блъскат в кошерите
селянин се мъчи със земята си
изсъскват и се потят ръцете му
съсухрени ръце
от шепа пръст победени

черна пиявица съм в плътта ти -
но в нейното огледало, не успях да сместя лицето си

може би сбогом!

Дует

На Алтай

свят ми се вие
в плъзгалото на райбера изпъната
и тежко тежко дишам

пък аз залитам тромаво
като едър пиян моряк

месингови статуи отгоре ми връхлитат

земята кипи под краката ми
планини, поля… тънконоги коне
чинно приклякват

твоят поглед прелива
и става като примка на въже

а в твоите очи има страх, има въглени
тъгата на остаряло момче

премръзнала е ръката ти,
водата се е оттеглила от твоето лице

пресъхнала река съм
тялото ми – гъба, и ме попива изцяло

да те целуна по врата, с мокри кърпи да увия
най-тихите ти места, и да се увия по тебе като змиорка

падам, мръзна, ръждясалите ми вещи се губят по пътищата,
които морето ближе с език

с безупречния блясък на каменните огледала
да прекършим всяка сянка, оцеляла

да прекършим, да се скършим… с дъха на
отровните цветя, приготвили се за сън

опри се на моята шия.

Първата публикация на стихове на Дениз Дурукан на български език е в Public Republic.
Шебнем Дениз Дурукан е родена в Истанбул през 1966 г. Стиховете й са публикувани в почти всички периодични литературни издания в Турция.
Професионалните й интереси са в областта на рок музиката и алтернативните гласове в нея. Колумнист в сп. „Турски рок”, (Türk Rock 2000) и „Яките се обличат в черно” (İyiler Siyah Giyer).
Дениз Дурукан има две издадени стихосбирки: „Допри ме в слепоочието си” (2005) и „Лачено” (2010). Превеждана е на корейски, английски, френски, немски.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • otchelnik // 21 юли, 2010 //

    Кадрие Джесур е не само талантлив преводач, тя е и чудесен поет… Жалко, че много рядко четем нейни авторски стихове… Поздравления, Кадрие!

Коментирай