Public Republic

Интервю на Десислава Берндт с проф. Диана Мишкова, директор на Центъра за академични изследвания София (ЦАИ)

Центърът за академични изследвания София (ЦАИ) е независима организация с нестопанска цел, която подкрепя академично сътрудничество и научни изследвания.

Центърът осигурява финансова и институционална подкрепа за пост-докторантски изследвания и изследователски програми в областта на хуманитарните и социалните науки. От основаването си през 2000г. Центърът е подпомогнал работата на повече от 180 учени от 20 държави, представляващи множество научни дисциплини.

Фото: Яна Блажева

Проф. Мишкова, как възникна идеята за създаване на такъв център и какви са неговите цели ?

В създаването на института има малко автобиографичен момент, но и някаква закономерност.

Първият подобен институт се създава със значителна държавна подкрепа преди 17 години в Будапеща, Унгария и представлява за интелектуалци една луксозна база на върха на Буда срещу катедралата „Свети Стефан“, подкрепена с много сериозни инвестиции и предоставена къща за гости по линия на Фондация „Валенберг“. Фондация „Валенберг“ имаше видимо присъствие в Унгария и интерес да подкрепи една такава база. Разбира се в днешно време има и сериозни финансови проблеми заради поддръжката на тази база, но съм сигурна че ще намерят някакво решение за това.

Така или иначе това беше един много амбициозен проект, защото най-близко следваше модела на Научната колегия в Берлин, а и времената бяха много оптимистични.

Всички мислеха че на изток от Елба чакат съкровища, ръкописи по чекмеджетата, гении, които трябва да бъдат открити и това породи един мисионерски дух у Запада.

От другата страна имаше голям интерес и оптимизъм от Изтока, той беше отворен за мисионерската дейност на Запада и гледаше с голямо доверие към него. И точно в това време, в тази атмосфера и това настроение беше създадена Колегия Будапеща.

По-късно, през 1994г., възниква New Europe College NEC (Нов Европейски Колеж) в Румъния. Голяма роля за изграждането и развитието на този център играе сегашният му ръководител проф. Андрей Плешу, бивш външен и културен министър на Румъния.

Фото: Яна Блажева

Както NEC така и ЦАИ са интегрирани в местната академична среда и съобразени с местни нужди. ЦАИ следваше NEC, но имаше и различия. Аз както и проф. Плешу съм била стипендиантка на Научната колегия в Берлин. И аз се заразих от идеята да създам такава подобна организация, а и намерих подкрепа и поощрение от самата общност на Научната колегия.

Ние не започнахме като институция, а просто по проекта Нексус за балкански култури и идентичности (Sofia Academic NEXUS Project: ‘How to Think about the Balkans: Culture, Region, Identities’). Покрай работата по проекта искахме да се създаде и центъра, за да има диалог между изследователите, които се вълнуват от това, което става на Балканите.

През 2000г. възникнахме като юридическо тяло и в началото имахме малки офиси на различни адреси в центъра на София. За първи път – благодарение на една частна германска фондация и швейцарската културна фондация Ландис & Гир, намираща се близо до Цюрих – сегашният ни адрес е и наша собственост. През следващите дни и седмици започва цялостно реставриране на сградата, което ни радва много.

През октомври или началото на ноември 2010г. ще празнуваме нашия десетгодишен юбилей в рамките на един семинар или едно академично събитие. Не са малко хората, на които бихме искали да изразим нашата благодарност. Ние сме една малка институция, работим в един малък състав от общо осем души, но за тези години центърът вкара в България около 2 милиона евро за наука и проекти свързани главно с регионални изследвания.

Какви са тематичните приоритети и към кого е насочена подкрепата на ЦAИ?

Ядрото на задачите и целите на Центъра за академични изследвания София се въртеше досега около тематични проекти със стремеж за тяхното по-широко формулиране, за да могат да се поберат различни гледни точки и теми, различни национални традиции. Всичките ни програми са мултидисцлипинарни и международни.

Един от тематичните ни акценти е в посока изследване на културата, на наследствата, на регионалната идентичност и то не само българската, а и източноевропейската.

Това е опитът да се вгледаме в множеството идентичности, които хората и обществата от този регион носят. По тази причина сме се стремяли да включим и някакъв исторически аспект в нашите проекти.

Фото: Яна Блажева

Какви кооперации съществуват с други организации?

Освен вече споменатите институти в Румъния и Унгария, Германия има също много значимо участие. Освен че членовете на нашето настоятелство са главно от Германия, връзките ни с Германия са главно в партньорството с институции, не само с Научната колегия, Берлин, но и с други университети и институти. Мрежата на нашите академични партньори расте непрекъснато.

По какъв начин ЦАИ осигурява финансова и институционална подкрепа за пост-докторантски изследвания и изследователски програми в областта на хуманитарните и социалните науки?

Началото беше много трудно. След 11.09.2001г. дори изследователският интерес се измести рязко към Централна Азия и в културно отношение към исляма. Източна Европа престана да бъде във всяко едно отношение интересна както беше през 90те години, така че намирането на средства и мотивирането на предишни спонсори беше значително по-трудно.

Но както в началото така и сега нашето финансиране по проектите и стипендиантските програми идва главно от частни фондации. За нас като институция имаше положителен обрат и интерес и от държавни институции, най-вече от Швейцарското правителство. Тази година например 2/3 от средствата идват от там, а също и една малка но важна годишна част идва от съответното министерство за наука на Австрийското правителство.

Фото: Яна Блажева

На какво се дължи този интерес?

Швейцария прояви първо интерес към New Europe College в Румъния и после към нас. За тях беше важно, че една такава малка институция може да върши толкова работа и те оцениха това много бързо. В началото започнахме много по-скромно с около 30-35 000 евро, а сега сме много щастливи, че можем да разчитаме на 70 000 евро годишна помощ. Това ни освобождава от най-трудната задача – търсенето на средства за заплати и текущи нужди.

Не съм чула за друга организация, при която съотношението на административните към проектните разходи да е 1 към 3. Тази и следващата година разполагаме с бюджет от 450 000 евро. Само 108 000 евро от тях са необходими като разходи за нас като институция.

Към кого са насочени стипендиите и проектите на ЦАИ?

Във всичките ни проекти има модули за така наречените джуниър сколарс (като там възрастовата граница е много либерална, което ще рече че там може да се кандидатства до 45-годишна възраст) и за сениор сколарс.

Личното портфолио, оригиналността, иновативността, изненадата от един проект е това, което търсим. От друга страна се опитваме да дадем място на идеи и проекти, които трудно биха се реализирали в конвенционалната академична среда, било в Академията на науките било в различните университети.

Установихме, че е удачно стипендиите да са с продължителност пет месеца, за да дадем възможност поне една част от така наречения сабатикъл да бъде използван за тази цел. В момента завършихме първата селекция за втори семестър на текущата и на следващата академична година.

Важно за нас беше да се създаде място за хората на хуманитарните и социалните науки, където да обсъждат не само научни теми и проблеми, но и това което става около тях.

Фото: Яна Блажева

Бих искала да спомена, че в последните години се извършва една преориентация и вече излизаме от проблематиката на Балканите и Източна Европа. В последните ни няколко проекта имаме стипендианти от Скандинавските страни, Великобритания и САЩ.

Има ли примери за работа или кооперация на ЦАИ в областта на културата и изкуството?

Бих искала да сме направили много повече в това отношение. Ние сме отворени за предложения в тази област. Много се радвам, че един от нашите близки академични сътрудници през последните две години, Проф. Георги Каприев, човек с философско образование, има силно притегляне към изкуството и театъра и се надявам да направим малко повече в тази област.

Досега сме имали един единствен, но много значим проект в тази насока наречен Визуален семинар, подкрепен от Федералната Културна Фондация в Германия и с един Виртуален институт за съвременно изкуство в София.

Този проект продължи три години и се занимаваше с новата естетика и антиестетика на градската среда в периода на прехода. Бяха включени не само художници, но и културолози, теоретици и историци на изкуството, а също и съвременно изкуство с инсталации на живо, които тематизираха тази промяна на градската среда.

Но това за нас не е достатъчно и много ни се иска да служим за фокус и на изследвания в културната област, не само в академичната област. Пресечната точка в този случай е приложното изкуство.

Фото: Яна Блажева

Един от нашите стипендианти през следващата година ще бъде проф. Цочо Бояджиев, много известен философ, човек който е превел целия Тома Аквински, поет и не само това. Неговият проект при нас се нарича „Философия на фотографията“ и с това обединява и двата аспекта – академичния и културния.

Негови фотографии ще бъдат представени след завършване на проекта в тази чудесна зала, в която водим нашия разговор в момента, при което ще се радваме и на публика отвън, тоест не само от академичните среди.

Много бихме искали да намерим поддръжници, с които да изградим един мост между изследването, науката и изкуството.

Къде се отразяват новостите около програмите и стипендиите на ЦАИ?

Центърът за академични изследвания София информира за дейността и постиженията си чрез електронни публикации на изследванията, осъществявани с негово съдействие.

Академична информация се разпространява чрез малка съвременна справочна библиотека, както и чрез предоставяне на свободен достъп на изследователи и докторанти до качествени и богати електронни бази данни от научна литература. За повече информация може да посетите www.cas.bg.

Какво бихте си пожелали за бъдещето на ЦАИ?

Желая си първо да оцелеем, защото това все пак продължава да е доста важно в днешно време. Но съм оптимистична, защото все по-лесно намираме подкрепа. Бихме искали към нас да се обръщат повече хора не само от хуманитарните науки, но и от изкуствата и културата.

С това ще сме по-силни да оказваме един съвместен натиск не само като гражданско общество, което започва да се сформира в България. Иска ми се да оказваме и един конструктивен натиск върху легитимността на самите институции. А ако нашата институция успее да съществува и след нас, това ще бъде чудесно.

Проф. Мишкова, благодаря Ви много за поканата и времето, което отделихте за читателите на Public Republic!

www.cas.bg

Диана Мишкова завършва Английска езикова гимназия в Пловдив и Историческия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Изследователските й интереси са Модерна и съвременна европейска и балканска история; История на национализма и етническите взаимоотношения; Модернизация на балканските общества 19-20 в.; История на модерните политически идеи; Интелектуална история. Автор е на редица публикации на различни езици.

От 2000г. е директор на Център за академични изледвания София.